Николай Слатински: За бъдещето

Когато за първи път попаднах в National Defense University във Вашингтон с огромния си политически стаж от има-няма 2-3 години, първата ни лекция там започна със … Сун Дзъ.

Най-малко от древните времена на този забележителен китайски стратег се знае, че противникът не бива да бъде притискан до стената в ситуация или-или. Желателно е да му се остави пътечка зад гърба, мост над реката зад него, защото тогава първа от бойното поле си тръгва мисълта за отстъпление. Защото в този случай започва да действа деморализиращата мисъл - а дали пък да не се бием следващия път; а може би пък да се договорим? Възникват у противника различни опции, като че ли той има възможност за избор.

За това предупреди във "Фейсбук" Николай Слатински.

Но ако той съзнава, че трети вариант няма - или ще победи, или ще умре, той удесеторява решимостта си, уплашената мишка става опасен, кръвожаден плъх, готов да ти издере очите!

Някога мустакатата бeсmuя постави сталинизма в ситуацията или-или. А в такава ситуация вече сработва страховита ирационална амалгама от патриотизъм, страх, бесове, решителност, саможертва. И … останалото го знаем. С помощта на Запада един обречен на разгром кръволок унищожи друг кръволок.

Путин постави Украйна в ситуацията или-или и Украйна му отговори по такъв безтрепетен и феноменално храбър начин,

че направи на пух и прах илюзиите на Бункерния, за да се стигне да сегашния момент на пълна агония на тази Война, че даже рашистките зет-пропагандони си дават сметка, че Войната е загубила всичкия си смисъл за Рашистката Феодализация и само мрат по 1100 рашистки двукраки живоmни на месец.

Биби, размахващ тежкия сенилен риж чук също постави тия дни Иран в ситуация или-или. Затова са възможни нататък различни сценарии, за някои от които продемократите не искат да мислят, а и да искат, може и да ни могат да мислят, защото им е бедна фантазията. Те малко са като на мач между наш’те и вечния враг, но дали в последната минута ще ни дадат най-малкото спорна дузпа - не се знае.

С две думи, от всички варианти бе избран такъв, който за иранския режим се оказа означаващ само едно - реалната опасност от пълно унищожение.

Оттук са възможни наистина най-различни сценарии. Един от тях е на мощните хирургически удари да се отговори с рояци на насилието, които да жилят Запада в неговите държави; или анархистични опити да се съсипе западната икономика; или да бъде пожертвана Украйна; или накрая TACO панически да (пред)приеме венецуелския вариант - запазване на иранския режим срещу дивиденти кеш, в брой и на ръка за Корпорация “Тръмп”. Мога да продължа, но съм безсилен да си съчиня поне за лични самоуспокоение някакъв добър що-годе сценарий.

Бeзyмeцъm Дони и Лишеният от задръжки Биби - това може да се окаже кошмарно лоша комбинация!

Остана ми да се моля, че една изключителна геополитическа, с извинение, просmоmuя няма да има страшен за Бъдещето завършек.

Аз само за Бъдещето вече се тревожа. Защото искам да го има и то да е добро - за децата и още повече за внуците ни.