В момента светът е изправен пред може би най-голямото си препятствие в най-новата си история. Пандемията от COVID-19 отне човешки животи, преобърна ежедневието ни и нанесе щети на световната икономика, които вероятно тепърва ще усещаме в своя бит.
Освен тази пандемия обаче, има и една друга, която вилнее във виртуалния свят от няколко години. Става въпрос за пандемията от фалшиви новини, които също крият много опасности. Понякога дори и за здравето на хората.
Затова в този материал ще бъдат изложени някои базови характеристики на тази пандемия, които евентуално биха могли да предпазят онлайн битуващите българи. А те със сигурност са милиони и от всякакви възрасти.
На първо място, като че ли начините за справяне с фалшивите новини са два. Единият е чрез целенасочени промени в Закона за Радиото и телевизията, а другият е чрез широко обсъждане от всички заинтересовани страни, като след това може да се пристъпи към всеобща кампания ''Стоп на фалшивите новини'' на правителство, неправителствени организации и медии. Логично е първо да се опита чрез втория подход, защото обединението срещу една такава зараза може да доведе до минимизирането на нейния успех, а защо не и до пълното ѝ неутрализиране. Това е по-разумният, по-силен и по-обединителен вариант. И всъщност, нещо много важно! Ако въпросните сайтове ''работят'' извън България, или дори извън пределите на ЕС, то как точно ще ги спрем да разпространяват дезинформацията си? Законът ще е неефективен.
Важно е още в началото да отбележим, че критиката към властта и опозицията, в която и да е страна, не може да бъде считана за фалшива новина по презумпция, както им се иска на някои хора. Разследванията срещу властта и опозицията също не може и не трябва да бъдат разглеждани по презумпция като фалшиви.
По повод възможните подходи за борба срещу фалшивите новини, от ФАКТИ за коментар потърсихме г-жа Ирина Недева, председател на Асоциацията на европейските журналисти - България.
Ето каква позиция изрази тя:
''По принцип и голямата Асоциация на европейските журналисти, от която сме част, с двадесет и няколко национални секции, сме мислили по този въпрос. Най-общо казано ''Закон за фалшивите новини'' може да бъде много лошо инструментализиран от политиците, независимо дали става дума само за България или и за някъде другаде.
Затова повишаване на медийната грамотност на хората с различни инструменти, внимание към това какво се случва в социалните мрежи, т.е. да са наясно какви са механизмите, които произвеждат фалшиви новини.
На база и това, което вие казвате, по-скоро в посока не на закон, защото може да бъде много лошо използван, а залагане на професионалната журналистика и на уменията на хората да разпознават какво е качествена, професионална и етична медия.''
Видове дезинформационни сайтове/блогове:
Сайтовете, произвеждащи фалшиви новини, са в ''най-добрия'' случай два типа. Поне на българския терен. Ако има трети, то явно тепърва трябва да се опознава и изучава. Първият тип е много по-лесно разпознаваем като фалшив, а причините за това са не вдъхващите особено доверие имена от типа на ''ala-bala-portokala.com'', неграмотно написаните заглавия и текст в конкретната публикация, липсата на посочен автор на текста (или неоткриваем такъв в Гугъл), липсата на източник на информацията, а също и цялостният неугледен вид на сайта или блога.
Освен това, много от този тип сайтове правят самопризнания над ''статиите си'' - ''сайт за фалшиви новини'', ''написаното е плод на художествена измислица, но сме сигурни, че българските политици си мислят точно тези неща за вас'', или нещо друго в този дух. Последното определено не ги оневинява, но за това ще говорим в раздел ''Начини на разпространение''.
Вторият тип сайтове са с далеч по-сериозен външен вид и далеч по-добре замаскират дезинформацията си, като тук ще отбележа, че няма да споменавам имена, за да не правим реклама на подобни ''медии''.
Техните имена са доста по-сериозни от тези на първия тип, не предизвикват такова съмнение, като един от способите им да внушават доверие е това, че си правят имена на домейни с комбинация от думи, които от една страна са познати на хората, а от друга дори им вдъхват доверие. На какво освен това разчитат те? Най-вече на безкритичност и еквивалентната ѝ липса на медийна хигиена на един не малък брой хора.
Видове фалшиви новини:
Има медии, които водят компроматна война срещу определени личности, но това не е класическата фалшива новина. Това е друг проблем на българските медии, който докато не се прекъснат зависимостите от най-различен характер, трудно ще бъде преодолян.
Типовете фалшивите новини, или поне тези, които вече познаваме, са може би три. Първият тип включва несъществуващи ''скандални изказвания'' на български или чуждестранни публични личности, най-често политици, както и ''емоционални, положителни изказвания'' от български или чужди публични личности, свързани пряко или косвено с политиката, които обаче също никога не са изричани.
Вторият тип фейк нюз са дългите конспиративни ''статии'' за скрити сили, заговори и прочее. А в третия тип, който единствен е извън политическия контекст, фейк сайтовете обявяват известна личност, българска или чуждестранна, за мъртва или беряща душа в болницата, например.
Разбира се, световната коронавирусна пандемия също беше употребена за целите на дезинформацията. В социалните мрежи могат да се срещнат куп публикации, които отричат съществуването на вируса, цитират се несъществуващи изказвания на популярни личности и т.н.
Хитрости:
Някои от сайтовете, които произвеждат фалшиви новини и тежко конспиративни материали, ги смесват с новини, които са истинни. Сами се досещате какъв е желаният ефект.
Начини за разпространение:
Основният, а може би и единствен начин за разпространение на фалшивите новини, е споделянето им в социалните мрежи от тролове, фалшиви профили, зад които стои даден злонамерен човек. И по-точно пускането им във Фейсбук групи с определена политическа насоченост, групи, в които има десетки хиляди потребители.
По принцип подобни сайтове, с гръмките си и скандални заглавия, не рядко написани с големи букви, целят да се клика, да се влиза в публикациите им. Това обаче далеч не винаги се случва, като именно в този случай дезинформацията е по-успешна, макар и по-икономически неизгодна за дезинформатора. Това е така, просто защото хората виждат само скандалното заглавие, рядко се заглеждат в името на сайта, камо ли да го проверят по някакъв начин, и цъкат на някои от възможностите, които дава Фейсбук за реакция на публикацията. В още по-лошия случай, без да направи каквато и да е проверка, безкритичният човек споделя ''новината'', която става достояние и на други безкритични хора. Именно в това е голямата беда и опасност.
Не е толкова трудно всеки сам да се предпазва, просто бъдете бдителни и се съмнявайте. Когато попадате на ярки, скандални и фрапиращи заглавия в социалните мрежи, преди да си направите изводите и да споделите със свои приятели, просто направете бърза справка в Гугъл. Вероятността да не откриете никъде другаде тази ''новина'', или това ''изказване'', е доста голяма.