Шествията в памет на Джордж Флойд прескочиха Атлантическия океан и заляха западната част на Стария континент. По-специално, частта свързана с колониалното минало на Африка и понастоящем е под натиска нова емигрантска вълна. Франция, която е най-старият приятел на Америка, изведнъж стана на прицел на борците против дискриминация, с не по-малка сила от протестиращите в Минеаполис.
Медиите присъстващи на манифестациите се задоволиха да предават случващото се по улиците и площадите, да протягат микрофоните към водачите, но не се противопоставиха на аргументите нито на едните нито на другите. Политиците също се въздържаха от среща с "улицата", с изключение на тези които приклякват заедно с борците срещу полицейското насилие, разчитайки на гласовете им в следващите избори.
Между смъртта на Джордж Флойд и тази на френският гражданин Адама Траоре има толкова съвпадения, че десетки антирасистки организации обсадиха Съдебната палата в Париж с повече от 50 хиляди искрено възмутени граждани. Наистина и в двата случая става дума за смърт по време на арест. И двамата потърпевши са чернокожи. По същност обаче случаите са коренно различни. Въпреки това, дежурните леви интелектуалци веднага скочиха във влака за защита на "Човешките права". Насилието упражнявано от полицията, расизма и социалната дискриминация на етническа основа са теми, които не оставят никой безразличен. Еманюел Макрон явно се уплаши от надигащата се вълна и нареди да се пази спокойствие докато бурята отмине. Срам ли го беше френският президент да каже, че Франция е най-социалната държава в света? Че тя води в класирането по разпределение на субсидии на глава на човек, без оглед на раса, етност или религия? Че още от раждането на всяко дете, независимо дали има френско гражданство или не, то получава пари и може да получава до пенсия, дори без да работи нито един ден?! Плахото поведение на френските управляващи бе използвано умело от сестрата на загиналия по време на арестуването му - Адама Траоре. За да настрои френското общество срещу полицията, съдебната система и държавността като цяло, Аса Траоре създаде комитет и се помисли за новата Анжела Дейвис. От четири години тя отхвърля всички медицински експертизи, които показват, че Адама е починал от сърдечна недостатъчност, следствие на белодробни заболявания. Според Аса Траоре разследващите магистрати, съдебните експерти и полицаите са расисти. Във Франция се е случило точно това което е сполетяло Джордж Флойд в Минеаполис. Според нея, брат ѝ е убит. Няколко журналисти посмяха да подчертаят, че слагането на белезници на Адама, е следствие на съпротивата му срещу органите на реда. Че във френския случай не може да се говори за расизъм защото полицаят, който извършва действието също е негър! Почти никой не обърна внимание на техните аргументи докато не бе публикувано "Родовото дърво" на фамилията Траоре. Потресаващо е!
Бащата на родата "Траоре" - Мара Сире Траоре е роден в Мали. Идва във Франция и започва да работи като строителен работник. Колко е работил, колко безсънни нощи е преживял може само да се гадае. Резултатът е впечатляващ - раждат му се 17 деца от четири различни жени. Многоженството е забранено във Франция, но за скромен мюсюлманин като него, властите изглежда са затваряли очи. Мара-Сире е отявлен антирасист и го доказва на практика, защото две от съпругите му са белокожи жени. "Работливият емигрант" вероятно е могъл да създаде още десетина френски граждани, ако някаква злополука на строежа, на който е работил не прекратява живота му, само на 46 годишна възраст. В последствие, всичките синове от "родата" спят до обяд и вилнеят нощно време в квартала, в който живеят. Всички са минали през полицията и през различни затвори за извършени престъпления, между които трафик на наркотици, насилие с цел изнудване на възрастни хора, стрелба с огнестрелно оръжие срещу полицаи, изнасилване, побои над полицаи, опожаряване не само на коли, но и на автобус. Дори от затвора Адама Траоре ръководи търговията с наркотици в квартала където живее "родата". Местната кметица се движи охранявана от полицията, след като е получила заплахи от някои от братята.
Родата "Траоре" не е типичен случай, а изключение. Стотици хиляди са интегрираните във френското общество деца на чужденци, независимо от цвета на тяхната кожа. Те са част от "мълчаливото мнозинство", които нямат нищо общо със случая "Траоре". Те отлично знаят от къде са дошли родителите им и са готови да дадат живота за втората си родина. Именно това настоящите чернокожи борци срещу "расизма" не понасят. На една от манифестациите организирани от комитета на Аса Траоре, три млади негърки се нахвърлиха върху един полицай с крясъци: Предател - Продажник! Горкият пазител на реда оцеля само благодарение на колегите си, които го защитиха наобикаляйки го. Той беше също чернокож. Никаква жалба срещу расизма на нападателките не бе подадена от министъра на вътрешните работи. Ако се разнищи по-дълбоко мозайката на етнически общности във френското общество, прояви, които могат да бъдат определени като "расизъм" са безброй.
Мароканците презират алжирците, те пък не обичат тунизийците. Африканските негри презират тези от карибите, защото дедите им са били роби и тн. и т.н. Затова Франция разполага със закони и ако те бъдат пренебрегнати, в името на емоционалните изяви на някакво улично малцинство, нещата стават неизбежно много сложни. От своя страна Аса Траоре дърпа до скъсване струната "расизъм", около смъртта на Адама, за да спаси другите си братя, които всички са с висящи или предстоящи присъди.
Явно нареждането на Макрон да се търси потушаване на напрежението чрез затваряне на очи, дори пред растящия расизъм "anti - blanc" е приложено. Поне за момента, но е съпроводено с рискове. Кристоф Кастанер - министър на Вътрешните работи отиде още по-далеч. Той каза, че ако се наложи е готов да сложи коляно на земята заедно с манифестантите. Коляно пред кой - пред престъпници - рецидивисти?! Стоте и двадесет хиляди полицаи, които рискуват живота си в сблъсъци със закоравели нарушители на реда във френските гета, излязоха на улицата. Част от тях захвърлиха служебните си белезници пред министерството на Вътрешните работи.