Гледам репликите на Христо Мутафчиев* за „византийците, които ни мразят и в червата и са готови не само да ни излъжат, ами да ни купят и да ни продадат на майките си“… И се замислям за ролята на интелигенцията.
Онази група хора, които са инвестирали много време в учене и мислене, в четене и писане, в трупане на познания и печал, в дълбоко изучаване на науката и Вселената, в божествена способност за създаване на изкуство. Те имат и една важна функция – да служат за морален коректив на политиците. Да имат разум и чувства над елементарното биологично желание за събиране на повече, и да могат да гледат отвъд. Да гледат напред. Да водят в бъдещето.
Няма да коментирам всичко от изказването на г-н Мутафчиев. Има много: обобщение по народ, насаждане на омраза, лъжа, фалшиво псевдо-патриотарско насъскване, вменяване на вина, неразбиране как се разпределят парите от данъците ни, издигане на ролята на администрацията над масовата публика, ограничаване на правото на свободна воля и свободата на придвижване и много други. Важна е една реплика:
„Проблемът е с манталитета на българина. Не е нито с природата, нито с хотелите.“
Поредният човек на висока позиция, който е недоволен от народа си. Христо Мутафчиев явно не разбира, че България не е бетона, не са сградите, не е администрацията, не са плажовете, не са хотелите, не са заводи, а са хората. Само и единствено хората. И когато някой има проблем с манталитета на българите, явно има проблем с България.
Трябва да се признае, че е разбираема личната благодарността на Мутафчиев към властта. Но той не разбира, че дължи благодарност на всички нас, защото му е помогнато не с частен ресурс, а с обществен. И дължи благодарност на нас, че всички ние страдаме от липсата на реформа в здравеопазването, за да може един управленец да се разпорежда с публичния ресурс. Ресурс, недостъпен за останалите, които имат нужда и си плащат редовно данъците и осигуровките.
Благодарност трябва да има. Но заслепяващо благоговение - не. Човек трябва да е благодарен на спасителя си, но не и да толерира неправдите. Това важи за хората. И за държавите.
Ролята на интелигенцията е да е морален стожер на хората. Особено в кризисни времена. Да е фар, който да осветява пътя в засилващия се мрак. Да води, да учи, да се жертва донякъде. Всичко това, и още много…
Ролята на интелигенцията не е да е рекламно лице на бетонирано и осрано крайбрежие. Като недоволства от целия народ в същото време.
Интересно ми е как останалите артисти приемат ситуацията. Харесва ли им да ги води и представлява човек, който има проблем с манталитета на народа ни? Припомням, лидер на общност не се става само на избори. Лидер на общност се става като даваш времето си, здравето си, нервите си, усилията си, мечтите си, стремежите си на тази общност. Корона-кризата доведе до криза на лидерство в много общности. Много промени предстоят. Лесно е да се играе хъш в театъра, трудно е да си хъш в живота.
И последно. Лично към Христо Мутафчиев. Като Ви е проблем манталитетът на българския народ, намерете си друг народ. По никакъв начин не ни позволявайте да Ви задържаме тук насила.
Както се казва: На крив псевдо патриотар, близък до властта – все народът му пречи.
Или както биха казали изящните кърджалийски дами: Аман.
А на чист български: Позор!
За пореден път интелигенцията предава хората…
Спокоен ден!
Коментарът е от фейсбук