Първите мерки на управляващите, обявени още в началото на извънредното положение, поради епидемията от коронавируса, бяха критикувани заради липса на яснота и целенасоченост. И до днес не се разбра каква точно сума беше отпусната, за какво и как тя беше използвана през изтеклите повече от два месеца, откъде беше платена и как се отрази на бюджетното салдо към края на първото полугодие на тази година, за което вече има данни, въпреки че не се обявяват.
Същото се повтаря и с приетите мерки на 27 юли от т.н. управляваща коалиция. Лично министър-председателят съобщи какво са решили и как общата сума от 1163 млн. лв. ще се плати от „мазнинките” на фискалния резерв. Цитирам дословно казаното от г-н Борисов. Обявени бяха 731 млн. лв. за социално подпомагане и 431 млн. лв. за подпомагане на икономиката. Отново и за двете направления нямаше данни, които да изброяват конкретно предназначението на всички средства. И до днес няма такава информация, въпреки че на 28 юли в обясненията се включи и новият министър на икономиката.
Повече конкретни числа научихме относно социалните разходи. Най-голяма е сумата за пенсионерите – 318 млн. лв. Ще бъдат плащани в продължение на три месеца по 50 лв. допълнително на всеки пенсионер. Значителни средства се отделят за личните асистенти на хората с увреждания – 122 млн. лв. Урежда се плащането на извънредния труд, полаган от хората в някои сектори, доплащанията за нощен труд, както и дълго отлаганото увеличение на заплатите в някои бюджетни сектори – с мотива „да пазим стабилността”. Увеличават се и средствата, които по начало трябваше да бъдат отпуснати за делегираните общински бюджети. Прави впечатление, че ако изключим сумата за пенсионерите, всички останали суми за социалните цели от разглежданите мерки, представляват дълго обсъждани и отхвърляни предложения на синдикати и на други заинтересовани групи, които сега се представят като грижа за хората поради кризата. Повечето от тези разходи трябваше да бъдат решени в полза на получателите още с утвърждаването на Закона за бюджета за 2020 г., но тогава същите управляващи твърдяха, че това би било неразумно харчене.
От сумата предвидена за икономиката в размер на 431 млн. лв. се споменават 210 млн. лв. за туризма без да се разбира дали числото включва преки субсидии, или става дума за обещаното намаление на ДДС за вино и бира. Както е известно, от 1 юли 2020 г. с първия пакет мерки се намали ДДС от 20 % на 9 % на т.н. ресторантьори. Обяснено бе, че не се очаква сумите на намаления данък да се проявят в продажните цени. Те ще останат за този сектор, който от своя страна обещава да започне да отчита реални плащания за труд и осигуровки.
Вероятно нещо подобно очакват сега и тези, които са получили обещание за намаляване на ДДС за вино и бира, а, най-вероятно, и групата на туроператорите очаква намаление на ДДС за указваните услуги. Това е българският принос в съществуващата от десетилетия практика на европейските страни по диференциране на ставките за ДДС. Известно е, че още с въвеждането на този данък преди около 70 години той е имал диференцирани по-ниски ставки, и една основна, по-висока. Тези по-ниски ставки са били за хранителни стоки, лекарства, детски стоки и храни, както и за стоки, свързани с културата и образованието. Това се прави, защото по своята същност ДДС влияе основно на ценови равнища, на покупателната способност на големи групи от населението, които са основни потребители на масови стоки.
ДДС влияе също и на тенденциите за засилване на неравенството, поради което по учебниците се обяснява, че е по-добре в страни с ниско жизнено равнище и съществуващо неравенство, някои основни стоки да имат по-ниски ставки за ДДС. Изброеното засяга главно обществените процеси и интереси. Влиянието върху интересите на бизнеса е косвено и по-ограничено спрямо техните интереси от печалбата. Изменението на ставките на ДДС влияе косвено на бизнеса чрез евентуално изменение на оборотите и продажбите, защото както е известно спрямо печалбата – данъкът е индентиферентен и няма пряко влияние. След тези припомняния, можем да стигнем до обобщението, което е важно за нас.
А то е следното: ако ще се разширява списъкът на допуснати изключения за по-ниски ставки за ДДС, то това трябваше да се насочи към големия проблем на народа ни - ниската раждаемост и високата заболеваемост. Това означава по-ниски ставки за лекарства и детски стоки. Решава ли някакъв обществен проблем намалената досега ставка за ресторантьори и бъдещето намаление на ставката за вино и бира? Не, не се решава обществен проблем.
Ако управляващите са решили да помагат финансово на определени групи от бизнеса – могат да го направят като пряко им платят помощи от държавния бюджет. Както е известно ЕК премахна стигмата, с която години наред ограничаваше т.н. държавна помощ. Независимо от тази промяна, нашите управляващи имат значителен опит в раздаване на пари от общите ни такива.
Ще припомним първия пробив на това правителство за плащане от бюджета без това да е предвидено в Закона за държавния бюджет – програмата за саниране осъществена чрез ББР от 2016 г. и 2017 г. В края на 2018 г. повече от един милиард лева се преведоха от бюджета без промяна на разходите на държавния бюджет за "Автомагистрали" – самостоятелно държавно дружество. Последва плащане на половин милиард лв. за ДКК, която се ръководи от министъра на икономиката, като представител на държавната собственост на капитала на това много странно дружество.
За ремонт на язовири, същият холдинг получи 300 млн. лв., за да реши наболелия проблем с хвостохранилищата. Един милиард се изплатиха също без бюджетна промяна през 2019 г. за създадения наскоро холдинг за водния сектор, за който оттогава не се чува нищо.
Това е една от причините за 2019 г. да се отчита касов дефицит от 1151 млн. лв., а на начислена основа – резултатът за бюджет е 2469 млн. лв. излишък. Тази политика на харчене, оправдавана с излишъци през годината, е твърде странна, ако се съотнесе към официалните законови изисквания, както и към това, което е смисълът на държавния бюджет. По този повод и във връзка с последното изявление на г-н Борисов, как ще раздадат 1163 млн. лв., защото имали „тлъстинки” във фискалния резерв, съвсем добронамерено ще припомня какво е състоянието на т.н. бюджетно салдо от 2015 г. до края на 2019 г. по официалните данни за отчета на държавния бюджет, както на касова основа, така и на начислена основа по статистическия стандарт на ЕС.
За годините 2010, 2011, 2012 се отчитат дефицити и те се плащат благодарение на наличните от 2008 г. и средата на 2009 г. резерви по сметките на правителството в БНБ – около 8 млрд. лв. През 2015 г. и следващите, включително до 2019 г. състоянието на дефицита/излишъка на касова основа и на начислена основа е следното:
На касова основа: -2405 +1468 +845 +135 -1151.
На начислена основа: -1153 + 92 +1127 +2145 +2469
Данните са в млн. лв. отговарят на официалната статистика и показват как умело се използва обстоятелството, че оценката за нас от ЕК се прави на основа данните за на т.н. салдо на начислена основа, за да се правят своеволия при използването на бюджетните пари. Нека припомним за същите години и отношението на държавния дълг към БВП – показател, с който също се хвалим /основателно спрямо останалите страни /. Данните са следните: 26 %; 29 % 25.3%; 22.3%; 20.4%. Скокът през 2016 г. на 29 % е резултат от взетия през 2016 г. значителен заем от настоящите управляващи. Последвалото намалението на държавния дълг е в резултат на погасяване на някои стари заеми с излязъл падеж. Ако тези, които се интересуват сравнят данните за бюджетното салдо по години в периода 2015-2019 и измененията в държавния дълг, ще установят, че алегорията на г-н Борисов за „мазнинките“ „не може да се свързва с увеличени приходи по години, спрямо приетите в Закона за бюджета.
„Мазнинките” се трупат основно от неизпълнени по Закон за бюджета капиталови разходи. Тук ще добавим, че някой трябва да събере смелост и да обясни на управляващите, че фискалният резерв не е каса, в която трупаш и после харчиш без да имаш законова норма за това. По закона за публични финанси от резерва могат да се погасяват заеми и да се финансира дефицит при приключване на съответния бюджет, но не и да се плащат текущи разходи, които не съществуват в Закона за бюджета, гласуван от народните представители за съответната година.
Нека се върнем все пак към темата за мерките. Дори и да се примерим, че управляващите предлагат да се изхарчат допълнително повече от един милиард лева без да се правят промени в Закона за бюджета и без да се анализира как ще се промени влиянието на всичко това спрямо финансова стабилност, все пак трябва да се променят и много други закони. Предстои ваканция на Народното събрание. Нарушава се важното изискване на бюджетната практика – да не се променят данъци, след като бюджетът е приет за съответната година. Всичко това се прави в момент, когато хиляди са на улицата, за да защитават върховенството на закона. Ето това е неразбираемо. Предложенията за т.н. мерки очевидно не са приведени във вид, който позволява да се изпълняват. Не се оценява възможният ефект, ако се изпълнят. Не се споменава дали тези средства от един милиард лева се очаква да спрат спада на икономиката за 2020 г. и 2021 г. липсва каквато и да е идея на кои отрасли и сектори от индустрията, или услугите се разчита всичко това да подейства.
За съжаление, отново се усеща неподготвеност особено по отношение на икономическата част от мерките.
Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е бивш министър на финансите в първото служебно правителство (1994-1995 г.). Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС