По-рано стана ясно, че новата учебна година в българските училища ще започне присъствено. Училищата ще трябва да разработят и "екшън план" за преминаване към дистанционно обучение, което за мен само показва, че все още изобщо не е сигурно дали присъствено обучение ще се провежда.
Ефективно ли е електронното обучение и как протече то през втория срок на учебната 2019/2020 година обсъдихме с човек, който го познава от съвсем близо – с български учител. Тоня Вълкова е учител по руски език в средно училище, преподавала е също и български език. Какво ни каза тя, можете да разберете в следващите редове:
- Според Вас, беше ли трудно да започнете дистанционното обучение, което COVID-19 наложи?
- Беше трудно, защото ние не бяхме подготвени за електронно обучение. Дойде ни като гръм от ясно небе. Трябваше в движение първо да си правим онлайн групи, по които да общуваме. След това, когато се появиха платформите – ние работихме с Microsoft Teams, вече беше по-добре. Ние не бяхме обучени да работим с тези платформи и точно в движение стана – трябваше да сме готови от днес за утре. Ние, учителите, понеже сме съвестни, нищо че ни оплюват, се научихме, но беше много трудно – и за нас, и за децата. За щастие около месец след началото на дистанционното обучение свикнахме, нагодихме се.
- Беше ли достатъчно ефективно дистанционното обучение?
- За мен не е достатъчно ефективно. Не може да се сравни с присъственото обучение. Първо, защото не всички деца се включват. Някои не искат, други нямат възможност. За да се включи в обучението, детето трябва да има отделен компютър. Не всяко семейството има тази възможност, а участието от телефона не е толкова ефективно, колкото от лаптоп. Второ, защото учениците могат да се регистрират, че са в час и да не са в час.
- Неприсъствието отбелязваше ли се по някакъв начин?
- Да, ние си водехме присъствие и отбелязвахме. Който не е присъствал на електронното обучение, след това идваше на допълнителни часове присъствено в училище. Не бяха много деца, спазихме изискването да не са повече от 10 деца в класна стая. Седяха през един чин, спазихме всички изисквания за маски, за дезинфектанти.
Самото електронно обучение не е ефективно, защото го няма контакта очи в очи между учител и ученик. Ученикът, след като аз не го виждам, може да преписва, може да прави каквото си иска. Получиха се едни високи резултати, които не са реални, според мене. Който е съвестен и учи, дали учи присъствено или електронно, той учи. Не са много тези деца обаче .
- Колко наистина са тези деца – това все пак са деца, не можем да разчитаме на тяхното самосъзнание?
- Това са деца, да. Възрастните хора не са достатъчно отговорни – аз съм чувала как майки и роднини подсказват отстрани по време на изпитване, което е безотговорно. Не зная какво искат тези хора – децата им да знаят или искат оценка. Може би е второто.
- Вторият срок на учебната година беше ли пропуснат или успяхте все пак да свършите някаква работа?
- „Някаква работа” – това е точният израз. Някаква работа свършихме, не е пропусната. Мисля, че в моя клас, понеже децата са съвестни, а колегите – добри, нещата горе-долу се получиха. Пак е горе-долу обаче. Ще имаме много работа през новата учебна година. Дано повечето занятия са присъствени, а електронното обучение да е изключение.
- Да разбирам ли, че не се притеснявате от присъствените занятия заради вируса?
- Не можем да живеем цял живот в страх. Ние ще вземем необходимите мерки. Ще направим каквото се иска от нас. Не можем наистина да живеем цял живот в страх. Да не говорим, че ще се получи голям пропуск в знанията на тези деца, а животът върви и времето минава. Не можем да се върнем назад, децата не могат да наваксат пропуснатото.
Ако една година премине в електронно обучение, това ще е пагубно за тяхното обучение. Ще трябва да имат достатъчно високо съзнание, за да се образоват сами, а родителите ще трябва да правят всичко възможно, за да им помагат.
- Ако се наложи да се върнете към електронно обучение, за какъв период от време, според Вас, е приемливо да се провежда то?
- Не повече от 2-3 седмици. Даже би било добре, защото винаги има грипни ваканции. Би било хубаво да се обучаваме електронно по време на грипните ваканции вместо да не правим нищо. Когато децата се откъснат съвсем от учебния процес, след това трудно влизат в ритъм. Можем да се обучаваме дистанционно например два пъти в годината, но да прекараме цял срок в електронно обучение – много е и това е загубено време.
- Имахте ли обучения относно работата Ви онлайн с платформата, която беше избрана от министерството - Microsoft Teams?
- Да, изпратиха ми файл, направен от IT специалист, от който нищо не разбрах. Той си служеше с термини, които на него са му до болка познати, а на мен въобще. В началото аз бях шокирана. Беше ми трудно. Добре, че синът ми стоеше до мен и помагаше. След това една учителка също беше публикувала видео стъпка по стъпка как точно се работи с Microsoft Teams. Друго е учител да ти обясни. Имаше и уебинари, които аз не посетих, защото бях разрешила тези въпроси със сина ми.
Бях впечатлена, че от министерството ни направиха много за бързото ни влизане в ритъм. Постоянно ни пращаха някакви уебинари, много се постараха и не мога да го отрека. Започнахме да работим в Teams около месец след началото на електронното обучение. Към този момент вече знаем и сме подготвени, а децата също.
- А ако си учител и нямаш личен компютър вкъщи, как се провежда обучението?
- В нашето училище раздадоха на тези колеги таблети, след което трябваше да ги върнат. Раздадоха и на децата таблети, но пък имаше деца, които живееха на места без интернет връзка. Тези деца идваха присъствено в училище от началото до края на месец юни. Зная, че в други училища са били раздавани и флашки с интернет, но на нас не ни дадоха.