Мнозина заявиха, че 2.09.2020 г. в някаква степен бил исторически ден, невиждан прецедент. Ала това не е така. Вторият ден от септември е просто последният пирон в дълго кования ковчег на това МВР, последната капка от пълната чаша с мътна вода, след която е време за преосноваване.
Коментирайки полицейското насилие и произвол на 2 септември, трябва да кажем, че абсолютно същото нещо се случи на 14 януари 2009 г. Тогава протестите бяха срещу Тройната коалиция, а Борисов се канеше да идва на власт за първи път. Тогава по сходен начин служителите на МВР доста дълго време търпяха канонада от павета, различни други предмети, включително и бомби, и накрая започнаха да бият и арестуват наред. Преимуществено абсолютно мирни граждани. Наскоро един приятел ми припомни как загражденията между протестиращи и полицаи тогава бяха предварително разкачени едно от друго, т.е. подготвени, за да може агиткаджиите на предна линия да ги разместят, а след това и да ги хвърлят по полицаите. Точно това и стана.
През 2013 г. на февруарските протести, започнали като такива срещу високите цени на тока и прераснали в такива срещу първото правителство на Бойко Борисов, около Орлов мост стана абсолютно същото. Полицаите не неутрализираха агресивните люде, които ги обстрелваха с камъни и бомби, а отново окървавиха протеста, нападайки и невинни граждани.
Неоправдана полицейска сила имаше и в нощта на случката с белия автобус през лятото на 2013 г., когато българите вече протестираха срещу новодошлото правителство на Пламен Орешарски.
И стигаме до пресния пример - 2.09.2020 г. Повече от час полицаи и жандармеристи бяха обстрелвани с доста мощни бомби, но не направиха нищо, за да неутрализират хвърлящите ги. Пострадалите служители на реда могат да се сърдят преди всичко на неадекватността на своите ръководители, които ги оставиха да бъдат своеобразна дартс мишена доста дълго време. За това странно чакане на ръководството може да има две теоретични обяснения - или са доста некадърни, или точно така е трябвало да стане по сценарий. По-добре да е първото. Или нещо трето, за което не знаем. Защото иначе е ужасно цинично спрямо приличните редоваци. Има и такива, колкото и да не ни се вярва по някога.
Последвалата полицейска операция в късните часове на 2-ри е срамна. Бяха бити журналисти, а по-рано през деня бяха и обгазявани. Има куп свидетелства и за множество бити и арестувани мирни граждани. Някои от арестуваните и адвокатите им твърдят, че МВР нарушава грубо закона и правата на гражданите, след като те попаднат в съответното районно управление. Не е трудно да им повярваме. Но за хулиганите никой нищо не разбра. А позициите на МВР началниците след случилото са още по-срамни.
Има какво обаче да се каже и покаже и за част от редовите служители. Произволното арестуване е недопустимо, носенето на бокс от полицай е също толкова недопустимо, а нашивката с череп и послание: "Един изстрел, едно убийство, без угризения, аз решавам", е по-добре читателите да оценят и преценят.
Радикалната реформа на всички нива в МВР е крайно необходима и неизбежна. Тя трябва да започне още от служебното правителство, ако има такова, и да бъде продължена от новото българско правителство. Има много за изхвърляне на всички нива, а подборът за бъдещи кадри трябва да има много по-висок качествен критерий.