Коментар на Александър Крилов, Център за постсъветски изследвания
Този анализ е публикуван преди сегашното възобновяване на конфликта между Армения и Азербайджан, но дава обилна информация за неговата история и развитието му през годините: "В статията се анализират съвременната ситуация в зоната на карабахския конфликт и позициите на конфликтуващите страни в преговорите, които се базират на „пакетен принцип“ (Армения) и „поетапен принцип“ (Азербайджан). Взаимноизключващите се позиции на страните се явяват основна причина за неефективността на преговорите под егидата на Минската група на ОССЕ и това повишава вероятността от преход към военно-силов сценарий за решаване на проблема. Русия показва политика, която се стреми да не допусне нова война в Карабах по пътя на поддържане на съпоставим военно-политически баланс на силите. В създалата се ситуация основната задача на Минската група на ОССЕ и на руската дипломация е създаването на ефективни механизми за недопускане възобновяването на военни действия. Ефективният международен контрол за прекратяване на огъня ще създаде условия за активизиране на преговорния процес с цел постигане на всеобхватно урегулиране на карабахския конфликт. В противен случай карабахският проблем ще продължи да бъде източник на международно напрежение."
На 13 февруари 1988 в Степанакерт пред сградата на Областния Комитет на партията се състои митинг, на който е издигнато искането за съединението на Нагорно-Карабахската Автономна Област с Армения. Започва карабахският конфликт, който продължава вече 30 години.
След съкрушително поражение във войната от 1992-1994, за азербайджанските власти става очевидна невъзможността от военно решение на карабахския проблем. Поради това, основният натиск в първите следвоенни години беше насочен към дипломацията: в Баку сериозно разчитаха да използват за връщането на Карабах интересите на САЩ и ЕС в доставките на енергоносители от Азербайджан. Споразуменията за енергийно сътрудничество с ЕС се тълкуваха от Баку изключително в рамките на формулата „нефт в замяна на Карабах“. По-късно имаше опити да се използва интересът на Москва от членство на Азербайджан в ОДКС – този път формулата звучеше „ОДКС в замяна на Карабах“, след това „Евразийски Икономически Съюз в замяна на Карабах“.
Подобни дипломатически маневри се оказаха безрезултатни, тъй като (както и в Грузия) се основаваха на крайно завишена оценка на степента на важност на страната за САЩ, ЕС и Русия. Закономерно, откъснатите от реалността надежди, че някой от външните играчи ще принуди Армения да върне Нагорни Карабах във валстта на Азербайджан, не се оправдаха. Това доведе до разочарование от политиката на САЩ, ЕС и Русия в азербайджанското общество. За властите стана очевидна нуждата от изработване на нова политика по отношение на Нагорно-Карабахската Република и Армения, с „опора на собствените сили“.
Арменската позиция в преговорите за урегулиране на карабахския проблем (единна за Ереван и Степанакерт) се базираше на „пакетен принцип“, който предполага едновременно решение на проблема със статута на Нагорно-Карабахската Република (НКР) въз основа правото на нациите за самоопределение и възвръщане под властта на Азербайджан на тези територии, които след войната станаха за НКР „пояс на безопасност“ и се контролираха от арменски въоръжени сили. Азербайджанската позиция се базираше на „поетапен подход“, който би позволил Баку постепенно да възвърне под свой контрол всички изгубени след войната територии на бившата АзССР.
Сближаването на изначално взаимноизключващите се позиции на страните се оказа невъзможно, затова всички опити да се изработи взаимноприемливо мирно решение в хода на преговорите под егидата на Минската група на ОССЕ завършиха безрезултатно. Властите в Азербайджан поставиха карабахския проблем в центъра на политическия живот на страната, възвръщането на „окупираните територии“ беше превърнато в главна национална идея, призвана да обедини обществото около действащата власт. В сегашно време отказът от тази идея за Баку е толкова невъзможен, колкото и сдаването на НКР за Ереван.
Ръстът на енергоносителите от началото на 2000 г. даде на азербайджанското ръководство необходимите финансови средства за провеждане на активна политика по възвръщане на загубените територии. Както показаха следващите събития, целта на тази политика се състоеше в това да се изтощи арменската страна и да се застави да капитулира – посредством постоянен натиск по всички възможни направления. Едновременно с мащабното закупуване на съвременно въоръжение, Баку неотклонно повишаваше напрежението по разграничителната линия, като едно от средствата за натиск над арменските власти и общество.
Нарастване на въоръжението
Ръководството на Азербайджан не изключваше преход към военно-силов сценарий за разрешаване на карабахския проблем. За това свидетелства курса на достигане на военно превъзходство над арменската армия, изявленията на азербайджански официални лица (включително посланика на АР в Русия Бюл Бюл Оглу), в които се обосновава правото на Азербайджан на военно решение на карабахския проблем, както и активната дипломатическа работа по отслабване на позициите на Армения на международната арена, на първо място съюзническите отношения между Армения и Русия. На Баку се удаде да използва за своите цели сътрудничеството с Русия във военно-техническата област: доставките на руско въоръжение за азербайджанската армия се превърнаха в един от най-болезнените проблеми в руско-арменските отношения.
Русия се стремеше да не допусне нова война в Карабах по пътя на поддържане на военно-политически баланс на силите в региона. Мащабното закупуване на въоръжение за азербайджанската армия (от Русия, Израел, Турция, Беларус, Украйна и в други страни) се компенсираше от факта на членството на Армения в ОДКС, споразуменията за сътрудничество във военната област и доставката на съответните видове руско въоръжение за арменската армия. Това позволяваше на Москва да запазва примерно равенство на силите на Азербайджан и Армения при постоянно увеличаващо се по инициатива на Баку ниво на милитаризация на региона и по този начин неутрализиране на заплахата от нова война.
От началото на 2000 г. Азербайджан активно купуваше въоръжение от Русия. Най-крупният пакет от договори за доставка на оръжие беше подписан в началото на 2010 и беше оценен на не по-малко от 4 милиарда долара. В 2015 под влияние на търговската привлекателност на многомилиардните сделки с Азербайджан за руския ВПК (както и за производителите на оръжие от други страни), предишният военно-политически баланс се оказа сериозно нарушен в полза на Азербайджан по редица видове въоръжение (танкове, артилерия, тежки огнеметни системи, разузнаващи и поразяващи дронове и др.). Нарастването на потенциала на азербайджанската армия се съпровождаше от постоянен ръст на военното напрежение.
Тенденцията на дестабилизация на вътрешнополитическата ситуация в Армения в 2015 стимулира войнствените настроения в Баку. Руската позиция на неутрален посредник в карабахския конфликт извика недоволство у двете страни. И двете страни разчитаха на подкрепа от Москва и не бяха готови да приемат компромис. В резултат, постоянния ръст на военно напрежение може да доведе до размразяване на карабахския конфликт с вероятност за бъдещо последващо изменение на сегашния (3+2+1) формат на региона.
В 2015 азербайджанската страна регулярно нарушаваше режима на примирие по протежение на линията на съприкосновение на войските, която в последните години фактически отново се превърна в линия на фронта. Съгласно арменските данни, само през периода 28 юни – 4 юли 2015 споразумението за прекратяване на огъня е било нарушено от азербайджанска страна около 300 пъти, от 15 до 21 ноември – около 400 пъти. Азербайджанските войски са използвали ракетно-артилерийски установки и едрокалибрена артилерия за обстрела на територията на НКР и пограничните райони на Армения.
В Москва и Ереван осъзнаха потенциалната опасност от създалата се ситуация и през февруари 2016 на Армения беше гласуван държавен експортен кредит от 200 милиона долара за покупка на руско оръжие с 10-годишно разсрочване на плащането от началото на 2018. Осъществяването на това споразумение би позволило неутрализирането на азербайджанското военно превъзходство в отделните видове въоръжение непосредствено в зоната на конфликта. Но в началото на април 2016 (преди руското оръжие да постъпи в Армения) на фронтовата линия започнаха бойни действия. По мнението на военни експерти, една от причините за решението на Баку да проведе едромащабна военна операция именно в това време, може да е бил руският „оръжеен“ кредит, включващ доставката в Армения на бойните машини „Смерч“ и „Солнцепек“. Това може да е подбудило азербайджанското ръководство да осъществи военна операция, преди балансът на конфликтуващите сили да бъде окончателно изравнен. Много е вероятно на 16 март 2016 И. Алиев да е получил предварително одобрение на плановете си по време на среща с президента на Турция Т. Р. Ердоган в Анкара. Тази версия косвено се потвърждава от направените веднага след началото на военните действия изявления на турското ръководство в подкрепа на действията на Баку и за осъждане на политиката на Армения.
Бойните действия от 2-5 април 2016 и техните последствия
В нощта на 1-ви срещу 2-ри април азербайджански разузнавателно-диверсионни групи се осведомяват за разположението на арменските предни позиции в „зоната на безопасност“ с цел да не допуснат достъпа на резерви до тези позиции от настъпващите по фронта предни части. Рано сутринта на 2ри април 2016 азербайджанската войска преминава в настъпление, боевете се разгръщат по цялото протежение на 200-километровата линия на фронта. Мартакертският (северния) и Гадрутският (южния) флангове на арменските позиции са подложени на масиран артилерийски обстрел, едновременно протича преместване на централното агдамско направление, предназначено за развиване настъплението на бронетехниката (219 танка, включително Т-90). Арменската артилерия открива огън по настъпващите части и по районите, където са съсредоточени азербайджанските войски от втори ешелон. В резултат на 2-3 април азербайджанското настъпление изпада на няколко пъти до 19-20 км. от линията на фронта.
Настъпващите не успяват да пробият арменските позиции, на 4ти април 2016 министърът на отбраната на АР дава указания на всички родове войски, в това число ракетно-артилерийските войски, да бъдат готови за нанасяне на „съкрушителни удари“ с използване на тежки бойни средства по Степанакерт и други градове на НКР, ако в кратки срокове „вражеската страна не прекрати нанасянето на удари по наши населени места“. Едновременно азербайджанските войски за първи път от началото на боевете използват ракетни системи за залпов огън „Смерч“ и тежки огнеметни системи „Солнцепек“. Независимо от това, на 4ти април 2016 инициативата окончателно преминава в арменската страна, която успешно потушава действащите зад фронтовата линия азербайджански разузнавателно-диверсионни групи и започва подготовка за собствено настъпление. По мнението на руския политолог В. Михайлов, изявлението за възможни ракетни удари по столицата на НКР свидетелства за „близко до паническото състояние на азербайджанското армейско командване“.
Азербайджанското настъпление завършва с неуспех на първо място поради упорството на арменските предни части, които не допускат пробиване на линията на отбраната, и ефективния огън на арменската артилерия. Вследствие на четиридневните боеве, на азербайджанската армия се удава да завземе неголяма по площ територия, разположена пред основните арменски позиции.
В условията на загуба на фактора на внезапността и придвижването на арменските резерви към фронтовата линия, азербайджанското командване осъзнава безперспективността на продължаването на военните действия. Арменското ръководство предпочита да не преминава в настъпление, чийто резултат би бил твърде непредсказуем и за двете страни. В тази ситуация Баку и Ереван предпочитат да се откажат от по-нататъшно изостряне на ситуацията. При посредничеството на Русия в Москва протичат преговори между началниците на генералните щабове на Армения и Азербайджан, страните се договарят за прекратяване на огъня по протежение на цялата линия на съприкосновение от 12 часа на 5ти април 2016. Бойните действия са прекратени, но още след няколко дни престрелките отново се възобновяват и предишната „вялопротичаща“ позиционна война на изтощаване на противника продължава.
Баку и Ереван дадоха противоположни оценки на боевете от 2-5 април 2016. Президентът на АР Илхам Алиев заяви, че операцията на азербайджанската армия е имала отбранителен характер и се е провела в отговор на поредната военна провокация против Азербайджан. Той оцени високо действията на азербайджанската армия като „съкрушителен удар по врага и голяма военна победа“. Министърът на отбраната на АР Закир Хасанов също заяви, че „2ри април ще остане в историята на азербайджанската армия като ден на блестяща победа“. Тези оценки бяха дадени в началния етап на настъплението, но останаха неизменени и след нетриумфалния за азербайджанската армия край на боевете. Например, на 9ти май 2016 И. Алиев завяви: „...Нашата армия проведе успешна контранастъпателна операция в Карабах. В резултат от контранастъпателната операция част от нашите окупирани земи беше освободена от окупаторите, нашите позиции на линията на съприкосновение още повече се укрепиха. Искам още веднъж от цялата си душа да поздравя целия азербайджански народ с тази историческа и блестяща победа“.
По мнението на президента на РА Серж Саргсян, арменските въоръжени сили са изпълнили всички поставени пред тях задачи. В отговор на остра критика от страна на местната опозиция, той заяви: „Аз поставих ясна задача пред нашите въоръжени сили за системата на безопасност – да не допускат пробив и разрушаване на нашия фронт, тоест да провалят плановете на противника. Предполагам всички вие се убедихте в това, че тези планове се провалиха“.
С. Саргсян предпочете да се въздържи от възторжени оценки: „Ако искате непременно да кажа, че ние сме победили, аз мога да го направя, но най-коректната формулировка се заключава в следното: нашите Въоръжени Сили изпълниха задачата“. По повод загубените в хода на боевете територии, той заяви следното: „арменските сили, които имаха в наличност 800 хил. хектара като зона на безопасност, загубиха около 800, което не представлява и една хилядна. В стратегическо и тактическо отношение тези територии нямат никакво значение. В чисто психологически план, да, азербайджанците могат да убедят своя народ, че са постигнали някакъв резултат“. Президентът на РА посочи големи загуби за азербайджанската армия и подчерта, че арменската армия е можела да върне тези 800 хектара, но е съществувал въпросът струва ли си за тях да се жертват много животи. Независимо от многобройните призиви за продължаване на настъплението с цел разширяване на „зоната на безопасност“ и даже „окончателен разгром на агресора“, ръководството на Армения предпочете да се откаже от продължаване на боевете с цел възвръщане на загубената територия, за да избегне нови загуби.
Международната реакция на възобновяването на широкомащабните бойни действия в зоната на карабахския конфликт се оказа неблагоприятна за Баку. На 2ри април 2016 съпредседателите на Минската група на ОССЕ (Франция, Русия и САЩ) излязоха с общо изявление, в което осъдиха използването на сила в зоната на конфликта и призоваха страните да прекратят стрелбата, както и да предприемат всички необходими мерки за стабилизиране на ситуацията на място. По-рязко и определено беше изявлението на официалния представител на Организацията на Договора за Колективна Сигурност (ОДКС). В него цялата отговорност за изострянето на ситуацията се беше прехвърлена на Баку и се изразяваше подкрепа за арменската армия: „Действията на азербайджанската страна в дадения случай водят до изостряне на ситуацията и конфликта. Генералният секретар на ОДКС Николай Бордюжа и ръководството на секретариата на ОДКС са в постоянен контакт с ръководството на Армения и получават от министерството на отбраната на републиката изчерпателна информация за протичащите въоръжени стълкновения“.
Бойните действия от 2-5 април 2016 демонстрираха, че азербайджанската армия не е в състояние да реши карабахския проблем с бърз и победоносен военен блицкриг. В настъпление бяха задействани нови видове оръжие и най-подготвените подразделения със специално предназначение, които, заедно с танковите подразделения, понесоха най-сериозните загуби, но не съумяха да решат поставените задачи. Азербайджанската „бойна разведка“ показа, че всички усилия и гигантски военни разходи не са довели до осезаемо преимущество на азербайджанската армия. Нещо повече, по мнението на редица експерти, даже е трудно да се говори за „съществен ръст на боеспособността и подготовката на личния състав на армията“.
Боевете изявиха големи недостатъци и в арменските въоръжени сили: в разузнаването, свръзката и снабдяването, което доведе до уволнението на трима генерали, куриращи тези направления. При това трябва да се отчете, че в боевете взеха участие арменските предни части, които са сформирани преимуществено от наборници. „Основните сили и средства, както и резервните компоненти на Армията на отбраната на НКР и подразделенията на въоръжените сили на Република Армения така и не успяха да вземат участие в бойните действия. Не бяха използвани и много от съществуващите на въоръжение съвременни видове оръжия и военна техника, в това число високоточни оперативно-тактически ракетни комплекси“.
На фона на хроничния тупик в преговорния процес и рязкото покачване на напрежението, главната задача на МГ на ОССЕ и руската дипломация не е имитация на „мирен процес“, а установяване на реален режим на примирие чрез създаване на ефективни механизми за недопускане на възобновяването на военни действия. Боевете от 2-5 април 2016 демонстрираха необходимостта от създаване на надеждна система за мониторинг, включваща постоянно присъствие на групи от международни военни наблюдатели по цялата линия на съприкосновение, технически средства за обективен контрол и т.н. Споразумението за създаване на такава система под егидата на МГ на ОССЕ трябва да включва и юридически оформени задължения на конфликтуващите страни за посочване и наказване на виновния при нарушаване режима на примирие.
Ефективният международен контрол за прекратяване на огъня ще създаде условия за активизиране на преговорния процес с цел постигане на всеобхватно урегулиране на карабахския конфликт. В противен случай нивото на враждебност на страните ще продължава да нараства, карабахският проблем ще продължи да бъде източник на напрежение и препятствие за стабилизиране на положението на целия Южен Кавказ.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова