Един тунизиец на име Брахим се качва на лодка на 20 септември и заедно с други мигранти потегля към Европа. След кратък престой на остров Лампедуза, 21 годишният „пътешественик“ се прехвърля успешно в Сицилия. Италианският Червен кръст помага на беглеца да се съвземе от изживяното премеждие. Брахим се спира за кратко в град Бари, където местната полиция отказва да уважи кандидатурата му за убежище. От този момент, следите на тунизиеца се губят до 27 октомври, дата на която той се появява във Франция, без документи за самоличност.
Само два дни след като Брахим пристига в Ница, рано сутринта на 29 септември, с добре подострен нож, той прерязва гръкляните на трима богомолци.Бързината с която младият убиец напуска родния си град Сфакс в Тунис, безпроблемното му пресичане на цяла Италия и появата му във Франция, свидетелстват за наличието на организация, чиито център не е в Европа. Тази организация явно разполага със щафети в Италия и Франция. Без тяхна помощ, младият мигрант никога не би могъл да се отзове така лесно в католическата базилика „Света Богородица“, в часа на сутрешната литургия. По време на клането той не спирал да крещи „Алах агбар“, вик които ползват всички джихадисти предани на „Ал Кайда“.
Този атентат е различен от всички извършени досега. Поръчителите, които стоят зад него, не са във Франция. Те обучават млади момчета, със ограничен интелектуален кръгозор и ги подготвят за жертва в името на една идеология. Без специфичната ислямистка идеология, никой не би посегнал на живота на непознати и невинни хора. И никой не би рискувал собствения си живот. Това са човешки дронове, които враговете на цивилизацията започнаха пращат към Франция.В последните 15 дни, три кървави атентата отговориха по най-зловещия начин на карикатурите на „Шарли Ебдо“. Те бяха съпътствани от антифренска истерия в десетина страни с мюсюлманско население.
Без свобода на медиите, управлявани от диктатори, тези заслепени и манипулирани хора повярваха, че французите преследват мюсюлманите. Портрета на Еманюел Макрон бе изгорен и мачкан с крака в Пакистан, Турция, Катар и другаде. Знаеха ли тези озверени хора, че Макрон няма нищо общо с карикатурите? Можеха ли да предположат, че френският президент дори не е в състояние да ги забрани?! Как да разберат „Свободата на словото“ народи, които не знаят изобщо какво е „свобода“? За яростта, която преля в мозъците на милиони мюсюлмани, най-голяма заслуга безспорно има Реджеп Ердоган. Самоизбрал се за защитник на всички мюсюлмани, той нападна Франция с анатеми и призова за бойкот на нейните стоки. Ако е истински защитник на вяващите в Пророка, защо не се интересува от избиването на мюсюлмани в Индия, от преследването им в Шри Ланка и Бирмания?
Защо не защити китайските мюсюлмани интернирани в превъзпитателни лагери? Какво точно му пречи на турският диктатор? Или на пакистанският му колега? Франция ли им е виновна, че основният им закон се позовава на Корана и Шарията. Че безконтролната раждаемост обрича в къси срокове населението на тези държави на глад и мизерия. Във Франция, както във всички светски общества, никой не преследва мюсюлманите. След като дадоха 300 невинни жертви, французите откриха, че в крайните квартали, населени с емигранти от няколко поколения, повече от 150 турски имами, платени от турското правителство проповядват омраза срещу неверниците.
„Храни куче да те лае!“, положение което не може да остане без последствия. Вероизповеданията са лична и неприкосновена област, даденост неразбираема и неприемлива за диктаторите. Католическата църква порица карикатурите на „Шарли Ебдо“. Нейното мнение се споделя от голяма част на обществото, но църквата не е институция, какъвто е случая със страните живеещи под закона на Корана. Пророка Мохамед ли е завещал смъртните присъди за богохулство или някои негови последователи с болни мозъци са изтълкували завета му до садизъм?
В Пакистан една християнка Ася Биби, майка на 4 деца бе осъдена на смърт, само защото е пила вода от извор, от който пият мюсюлмани! Журналисти от цял свят се мобилизираха за да спасят бедната жена, която чакаше изпълнението на присъдата в пакистански затвор.
Ердоган говори за ислямофобия във Франция без да има нито един пример под ръка. Хиляди френски граждани, чиито родители са практикували мюсюлманската вяра, работят във висшите етажи на институциите. Между тях има лекари, адвокати, професори и най-вече жени министри. Къде са християните в правителството на Ердоган или в турските институции?
Пакистанската тълпа, която вие на смърт срещу французите ли е модел на цивилизация или светското общество, резултат на многовековна борба за свобода на личността? Настоящите събития предоставят на всички свободни хора възможността да преценят, в кое общество искат да живеят. Авторът на тази статия счита, че среден път няма и не може да има.
Тези дни списанието „LE FIGARO MAGAZINE » с тираж 200 000 броя, публикува на корицата си част от най-популярните водещи журналистки. Всички те са деца на родители с мюсюлманска вяра. Подзаглавието е "Боркините"! Тези жени призовават всички жени, с подобен на техния произход, на борба срещу Ислямизма. Франция се гордее с тях и те се гордеят с Франция. От такива примери се страхуват Ердоган и Ердогановци, защото са заразителни.