Г-н Дечев, на видеоконференция в рамките на Берлинския процес, чиито условни домакини бяха България и Северна Македония, премиерите Борисов и Заев демонстрираха добронамереност, стана дума и за символиката на това общо домакинство. В същото време отношенията между София и Скопие се намират в криза. Защо точно сега?
Дечев: Още откакто започнаха разговорите за миналото в смесената Комисия по исторически и образователни въпроси, българската страна тръгна от една погрешна позиция: че едва ли не цялата истина е на българска страна, а македонската страна едва ли не трябва да препише българската история до 1944 година. От македонска страна имаше някаква надежда, че разговорът за миналото би могъл да се размине. И това в крайна сметка доведе до българската Рамкова позиция, както и до видимата решителност на София да използва точно този момент и началото на преговорите със Северна Македония, за да се опита да наложи един дневен ред, който плътно се приближава до българската гледна точка. Става дума за едно прекалено пренатягане, тъй като не е възможно да обясним, че всички нации в Европа са „естествени“, а само македонската нация и македонският език са изкуствени. Че те водели началото си чак от 1944 година, а цялата предишна история е единствено и само българска.
А какви са политическите цели, които София преследва с тази блокада? И дали позицията на правителството не отразява широко разпространени настроения сред хората в България?
Дечев: Разбира се, че тази българска позиция отразява широко разпространени настроения. Но според мен тези настроения не бива от само себе си да се превръщат в държавна политика. За съжаление, хората, на които е поверено да се занимават с отношението на България към Северна Македония – както на политическо, така и на така нареченото „експертно“ равнище – сякаш са взели предварително решение. Те дори използват централните български медии, особено трите основни телевизии, за да нагнетяват определено напрежение, след което да го отчетат в определени социологически проучвания.
Защо мислите така?
Дечев: Защото веднага след като българската част от Комисията се завърна от Скопие в София, в интервю по БНТ един от членовете от българска страна, професор Иван Илчев, излезе с няколко тези, които в следващите дни се превърнаха в българска държавна политика и в българска медийна кампания.
Първата гласи, че в момента в Република Северна Македония върви бясна антибългарска кампания, а българите се представят като монголо-татари. А това не е вярно, няма такава официална политика. Това е линия на опозиционните медии в Северна Македония, които просто се стремят да подкопаят правителството на Заев и да използват евентуалното българско вето, за да го свалят от власт. Втората тема на Илчев е, че трябва да се отнасяме към Северна Македония като към една най-обикновена съседна държава, която има свои интереси и не може да бъде разглеждана наивно, емоционално и сантиментално само като братска страна. А точно това всъщност иска ВМОРО в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Тогава тя настоява пред правителството в София да бъде третирана като равноправен политически субект. И най-вече, на трето място, откритият политически призив от страна на член на експертна историческа комисия, който иска България да направи първата си решителна историческа крачка от 100 години насам, като блокира Република Северна Македония. Това си беше истински призив за блокада. И на последно място: опитът да бъдат заглушени всякакви алтернативни гласове в България по историческите въпроси – чрез тяхната маргинализация и чрез погрешната информация, изнасяна редовно от централни медии. Става въпрос за премълчаването и изопачаването както на Обръщението от началото на октомври, отправено от български историци и други представители на хуманитарните и социални науки срещу т. нар. Разяснителен меморандум, така и на появилото се само преди броени дни Открито писмо на български и македонски учени до премиерите, до външните министри и до министъра по европейските въпроси на Република Северна Македония за нуждата от промяна на подхода.
Вие сте сред съавторите на това писмо. Ще има ли промяна на подхода? Какви, според Вас, са перспективите за излизане от тази задънена улица?
Дечев: Не виждам засега сигнали, както от София, така и от Скопие, за излизане от задънената улица. Виждам, че очевидно от страна на Скопие има желание да не се стига до вето. Виждам също така желанието на германската страна да посредничи. Но изключително показателно е обстоятелството, че в момента в България се дава трибуна точно на историци-националисти с крайни мнения. А това ме кара да мисля, че българската позиция ще продължи да бъде твърда и неотстъпчива, а от Скопие едва ли можем да очакваме, че при толкова твърда българска позиция може да стартира някакъв вътрешно-македонски дебат по историческите въпроси. Това ме кара да бъда песимист – освен ако не се намери някакво политическо решение, което да има характера поне на временна политическа сделка, постигната чрез посредничеството на Германия.
*Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Автор на множество изследвания в сферата на съвременната българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и в Софийския университет.
Автор: Александър Андреев