Преди няколко дни доцент Атанас Мангъров пое COVID отделението в Инфекциозна болница като стана негов началник. Досега той беше началник в детското отделение на болницата.
За да говорим за коронавируса и необходимите промени за справянето с него, от ФАКТИ се свързахме с доцент Мангъров. В разговора ни той още веднъж призова да се прекрати практиката на телефонната медицина, за да могат пациентите да получават подходяща доболнична помощ.
На въпроса дали забелязва неща, които имат нужда от промяна в COVID отделението, което преди няколко дни оглави, доцент Мангъров отговори: „Има много неща, които могат да се променят, обаче заедно с моята заповед върви и една заповед, според която аз трябва стриктно да се придържам към приетия протокол за лечение. С много обсъждане ще се променя каквото и да е, което няма да ми пречи да направя промени, но още е рано. Още се запознавам с отделението“.
„COVID-ът е една остра вирусна инфекция. Това, което е особено и я отличава от другите типични за сезона вирусни инфекции – парагрипни, аденовирусни, риновирусни, ентеровируси, е, че те са с продължителност около 7-10 дни. Острата фаза, в която всичките симптоми са изразени в силна форма е около 4-5 дни. Някой път е 2-3 дни и всички са доволни, някой път е по-дълго 7-8 дни и всички са нещастни. Обикновено тази остра фаза при тях е 4-5 дни, това е средно.
При тези типични за сезона вирусни инфекции, цялата история приключва за около 7-10 дни. Това, което отличава COVID-а от всички тези инфекции е, че при него острата фаза е по-дълга – 13-15 дни“, каза още доцент Атанас Мангъров.
На въпроса вярно ли е, че при първото си влизане в COVID отделението на Инфекциозна болница е бил без маска, доцентът отговори: „Не е вярно. Винаги ходя с маски и предпазни средства. Не съм толкова луд. Ако ходя без маска, да съм се заразил десет пъти досега. Спазвам необходимите предпазни мерки“.
„Това е опасна и силно заразна инфекция. Ако човек ходи без маска, той трябва да загине на втората минута. Който го е страх, да си носи маската и да изпълнява всички предписания, както правя аз през цялото време“, допълни той.
„Когато човек се разболее и прекарва вируса в симптомна форма – болки, главоболия, температури и т.н., той трябва да е наясно, че историята ще продължи около две седмици – не по-малко. Трябва да има психическа нагласа към това нещо. Евентуално влизане в болница може да се обсъжда, не когато се направи снимка и на снимката се окаже, че виждат „матово стъкло“ или „паваж“, или всякакви други такива рентгенологични феномени, които обаче се дължат на вирусни инфекции, а когато човек действително се чувства зле, има дихателна недостатъчност и се нуждае от кислород, който не може да получава вкъщи.
Тогава има смисъл да се влиза в болница. За да се реши дали има нужда или няма нужда от влизане в болница, трябва лекар да го прегледа, а не човекът да стои сам самичък като куче и да си мисли кога ли ще умре или ще спре да диша. Доболничната помощ трябва да си влезе в ролята и да се спре с телефонната медицина. Някои лекари вече го правят, но повечето за съжаление не.
Имам предвид лични лекари. Доболничната помощ се осъществява от тях. В момента с тези карантинни мерки, които се взимат, когато един човек се окаже положителен, той се затваря вкъщи и единственият начин да получи медицинска помощ е да влезе в болница“, каза още доцент Мангъров.
Той обясни предложението си за разхлабване на карантинните мерки от брифинга на Министерството на здравеопазването по-рано днес именно с това, че така болните от COVID-19 ще могат по-лесно да получават медицинска помощ.
„Тези, които им оказват медицинска помощ, трябва да се пазят. Трябва да са с престилки, с маски, с ръкавици – така, както сме учили в курса по медицина, как да се предпазваме от инфекциозни заболявания. Затова човек ходи на училище по медицина“, каза доцент Мангъров в края на разговора ни.