След като по-рано тази година пaрлaмeнтaрнaтa групa нa „Oбeдинeните пaтриoти“ прeдложи промяна в името на празника, който честваме на 24 май, нa 1 oктoмври бeшe глacувaнo на първо четене имeтo нa прaзникa дa бъдe прoмeнeнo oт „Дeн нa бългaрcкaтa прocвeтa и културa и нa cлaвянcкaтa пиcмeнocт“ нa „Дeн нa бългaрcкaтa пиcмeнocт, прocвeтa и културa“. Последва обществено обсъждане на името в Кoмиcиятa пo oбрaзoвaниe на 15 октомври, а преди няколко дни името на празника на 24 май беше официално променено на „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
От ФАКТИ се свързахме с професор Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център на Българската академия на науките, която също се включи в обсъжданията на името на празника на 24 май, за да говорим по темата.
„Аз не смятах, че е нужно да се променя името, но първоначалното предложение не ми хареса – не за друго, а защото изхвърляше славянската писменост. Включих се в дебата, където осъзнах, че за широката публика славянска писменост означава славянска азбука, което, разбира се, подразни много хора и което беше подвело депутатите за изпадането на тази част от наименованието на празника“, каза професор Бърлиева.
„Както казах, масовият читател, слушател, масовата публика схваща азбука и писменост като равностойни понятия, а това не е така. Затова аз предложих да се замени „славянска писменост“ със „славянска книжовност“, защото ако се бяхме отказали от славянското изобщо, ние щяхме да загубим едни позиции, които изконно ни принадлежат и които още по-сигурно са ни признати. България е символ на кирилицата, България е основата на този трети дял на европейската писмена култура – славянската.
Относно „ден на българската азбука“ това е несъмнено, защото кирилицата е това, което е създадено в кръга на цар Симеон от наследниците и следовниците на Кирил и Методий. След тяхното изгонване от Моравия, княз Борис, а по-късно и цар Симеон, ги приемат с уважение, почит. Създават им една възможност за работа и за това да развиват делото на първоучителите. Така че нямаме никакви съмнения за кирилицата. Това беше важно, защото напоследък се налага една теория, дори в научни среди, главно от учени от бивша Югославия, които например казват: „Кирилицата, първоначално създадена в България, е възприета в Македония и оттам се разпространява в целия славянски свят“. Това е един нонсенс, защото по това време никаква Македония не е имало, както е било до преди един век. Това наистина е спекулация, на която трябваше по някакъв начин да се противопоставим.
Началната част - „ден на светите братя Кирил и Методий“, на това дълго заглавие – „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“, е също по настояване на учените, защото в България „Ден на светите братя“ се чества още от XI век. Той винаги, включително през нашето Възраждане, се е наричал „Ден на Кирил и Методий“. Хубаво беше да си запазим традицията, да се знае, че е ден на Кирил и Методий, но това не е еднозначно на азбуката, която не е създадена от тях“, допълни професор Славия Бърлиева.
В заключение, по повод новото име на празника на 24 май, професор Бърлиева каза: „Името отговаря най-напред на традицията, след това отговаря на историческата истина и също така отговаря на признатото място на България като създател на третата писмена система в Европа“.