България трябва да защитава позицията си за преговорите на Северна Македония и дори да мине в настъпление, тъй като се очаква засилен натиск от западните ни партньори. Това е мнението на археолога проф. Николай Овчаров в интервю за агенция "Фокус". Той коментира още за запаленото българско знаме в Македония и идеята му за защита на българския национален интерес.
Фокус: Проф. Овчаров, преди седмица станахме свидетели на запалване на българско знаме в Северна Македония. Как определяте този акт?
Николай Овчаров: Определям го, меко казано, като неприемлив и враждебен от страна на северните македонци. Казвам го, защото имам представа за македонците от доста време. Може би много хора ще кажат, че това е изолирано явление, но знам, че враждебността към България е много голяма.
Изпитвал съм го на гърба си по време на многобройните си експедиции в Македония от 1989 г. насам. Не смятам, че те могат да променят своята позиция. Съзнанието на три поколения хора след 1944 г. е промито. Не съм оптимист, че те могат да се променят.
Ние, българите, трябва да поддържаме своята позиция, защото ако признаем нещата, както ги виждат и както се опитват да ни накарат някои среди, утре рискуваме от тях да ни бъдат диктувани позиции, които трябва да променят не македонската, а българската идентичност.
Фокус: Задълбочава ли се езикът на омразата срещу България в югозападната ни съседка?
Николай Овчаров: За мен този език не е спирал. Не вярвам и в моментите, в които Зоран Заев се кълнеше в дружба. Познавам душицата на македонизма, знам как може да се претворява, да се представя за по-добър само и само да достигне до своята заветна цел - признаването на македонския "идентитет".
По никакъв начин, признавайки тяхната идентичност и език, не трябва да отстъпваме от своите позиции. До 1944 г. езикът е изграден върху български диалект, който после многократно е променян и изменян, но въпреки всичко пак остава такъв. Език не се променя за 20 дена или 20 години.
Другото нещо е българската история. Онзи ден показах много нови доказателства, които разкриват, че до XIX век и първите години на XX век, хората там се чувстват българи. Жалко е днес, че техните деца и внуци, са променили своето съзнание. В крайна сметка това е факт, с който ние ще се примирим. Въпросът е да не се краде българска история. Ако допуснем по този начин Северна Македония да влезе в ЕС, това ще бъде използвано след няколко години срещу нас.
Фокус: Как оценявате реакцията на българската страна по случая със знамето?
Николай Овчаров: Като правилна. Направи се всичко, което е възможно по дипломатическа линия. Непрекъснато казвам, че сме в ситуация на защита. Ние, Майка България, както те подигравателно понякога ни наричат, непрекъснато отстъпваме. Време е да минем в настъпление.
Предложил съм на министър-председателя г-н Борисов и на правителството да обясняваме много повече. Предложил съм групата от историци и филолози, която не трябва да бъде много голяма. Със сигурност в нея трябва да влезе проф. Пламен Павлов, разбрах и, че проф. Кирил Топалов има желание да се включи. Не определям точния състав на групата, но трябва да обясняваме тези неща не само в България, а в чужбина. Трябва да се обяснят тези неща в столиците на европейските държави, в САЩ. Очаква се натиск от САЩ при новата администрация. Именно за това трябва да преминем в настъпление, да обясняваме българската позиция и то с исторически факти.
Фокус: Как си обяснявате тезата на премиера Зоран Заев разговорите с България да продължат след изборите у нас?
Николай Овчаров: Не следя мислите на този човек. Те са такива, че сутринта са едни, на обяд са други, вечер са трети. Познавам македонизма и много добре виждам, че зад усмивката на Заев има други мисли, за съжаление. Отново апелирам към създаването на група за натиск. Не е необходимо да сме хиляди хора. Предлагам проф. Пламен Павлов и проф. Кирил Топалов, защото те могат по-твърдо да защитават българската позиция. Нямам нищо против нашите членове на историческата комисия. Те са много добри професионалисти, добри учени, но се видя, че са доста меки.
Със северните македонци трябва по-твърдичко. Ще припомня любимите ми думи на македонеца Андрей Ляпчев за това как трябва да се действа: "Со кротце, со благо и со малко кютек", ако се налага.