Дори да беше вдигнал юмрук: Румен Радев и протестите

Коментар на Емилия Милчева:

Дори да беше слязъл с вдигнат юмрук при протестиращите, президентът Румен Радев едва ли щеше да мине през шпалира на одобрение от 2020 година. Но какво се е променило? Нали използва същата реторика като гневните хора - говори за справедливост, оставка и незабавни избори, за реална промяна към върховенство на правото и “оздравяване на държавността”.

Ако през 2020-та обаче Радев можеше да излезе сред множеството и после отново да се прибере в президентството, днес той щеше да е принуден да остане на улицата. В първия си мандат той още набираше политически капитал, а днес го пази.

Пет години по-късно

На пръв поглед като че ли всичко се повтаря. И през 2020 г., и сега, пет години по-късно, протестиращите искат оставка на правителството, мутрите - вън от властта, мафията - вън от държавата. Млади хора изпълниха улици и площади не само в София, а приливната вълна стигна и до областни центрове в България, и до европейски столици.

Но днес на плакатите на протеста е и образът на Делян Пеевски като фигура, фокусираща гражданското недоволство от корупцията, безправието и клиентелизма в държавата. Също като през 2013-та. Тогава Радев беше заместник-командир на Военновъздушните сили (ВВС) и по предложение на правителството на БСП-ДПС e предложен и утвърден за командир на ВВС в края на юни 2014 г. - когато текат последните дни на кабинета “Орешарски”.

Хем подкрепя, хем е встрани

Въпреки че президентът се обявява срещу “безчинствата на олигархията”, днес той стои настрани от самия протест - не участва физически и не се движи сред хората, макар да ги насърчава да продължават. Така част от протестиращите го възприемат като „съюзник“, а той поддържа образа на лидер, близък до обществените настроения. Тази стратегия му позволява да печели, без да рискува. Флиртът му осигурява подкрепа сред недоволните групи, но отсъствието му го предпазва от обвинения, че използва протестите за лична популярност.

Друга част от протестиращите обаче не забравя, че Радев винаги е склонен да заема кремълската страна за Украйна - и не само се дистанцира от включването на България в еврозоната, но се и опита да го провали с (неуспешния) опит за референдум.

С Борисов, но срещу Пеевски?

Лидерът на ДПС „Ново начало“ Делян Пеевски директно обвини президента Радев за хаоса на протеста на 1 декември. „Истинският организатор на погромите, палежите и хаоса“, заяви във Facebook Пеевски, като посочи, че агитките били водени от съветници на президента и негови „приближени олигарси“.

За разлика от него, Бойко Борисов избягва конфронтация с Радев. Но не само Борисов е възприел тази тактика, така действат и останалите политически сили. Темата за неизгодния договор с „Боташ“, дело на служебен кабинет на президента, вече е свалена от дневния ред на ГЕРБ. А лидерът на партията, така речовит за вътрешната и външната политика, подмина обръщението на президента, в което се говори за бламирана власт и предсрочни избори. Явно не се припознава в обръщението “г-да олигарси”.

Към момента няма публично известна информация за контакти между Радев и Борисов, но през различни публични говорители се спекулира, че след предсрочни избори е възможно Борисов и Радев да управляват заедно. Разбира се, при допускане, че се появи партийният проект на президента. Защо не? Приликите между двамата са повече от различията. И Борисов, и Радев демонстрират силна популистка реторика и автократични черти, концентрирайки властта около себе си; и двамата поддържат добри контакти с Виктор Орбан и унгарския модел на „силна лична власт“ и персонализирано лидерство. А външнополитическата им ориентация е опит за балансиране между Москва и Вашингтон.

С маневра към Радев Бойко Борисов би се отървал от най-тежкото си бреме – Пеевски. Сдобивайки се с друг силен съюзник, партийното му лидерство ще е безпроблемно и концентрирано върху политическата му стратегия, без да се налага да управлява сложни коалиционни зависимости.

Политик в лъскави военни доспехи

През някои журналисти и анализатори обществото бива облъчвано с послания, които отново връщат на Радев поизвехтелите от двата президентски мандата доспехи на военен. Даже не просто на военен, а на генерал. Как той, видите ли, не искал да се занимава с политика, но не може да остави държавата в ръцете на настоящите политици, защото воинската чест не му позволява. Достатъчно е да се припомни каква власт се опита да концентрира президентът чрез кадровите смени в службите и държавните дружества от неговите правителства, за да се опровергае тази теза.

Формално Радев остава близо до протестиращите, но не е един от тях. Борисов изчаква, а Пеевски оказва натиск и организира контрапротести. Никой от тях не може да бъде алтернатива за оздравена държавност и модерна визия за страната, след като България изпълни и последната си стратегическа цел - приемането на еврото.