В петък депутатите окончателното приеха промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които в българското законодателство се създаде фигурата на прокурор, който да разследва главния прокурор. Въвеждането на тази фигура се наложи след дългогодишни препоръки от страна на Венецианската комисия, Съвета на Европа и др., главният прокурор да бъде разследван от независима фигура.
За да говорим за приетите промени и създават ли те действително независим прокурор, разследващ главния, от ФАКТИ се свързахме с адвокат Михаил Екимджиев. Разговора ни четете в следващите редове:
- Адвокат Екимджиев, преди да говорим за прокурор, разследващ главния, каква е Вашата позиция по отношение на фигурата на главен прокурор, тя необходима ли в държава в ЕС?
- Няма такъв стандарт или такова изискване. Това се решава от държавите членки и дори има твърдения, които не са лишени от логика, на колеги юристи – на конституционалисти, че така, както е уредена фигурата на главния прокурор, противоречи на Конституцията, дотолкова, доколкото в Конституцията е записано, че структурата на Прокуратурата следва структурата на съдилищата. Тоест нормално е да има Върховна касационна и Върховна административна прокуратура, но следвайки структурата на съдилищата, главният прокурор е един самостоятелен орган, който някак си е над ВКП и ВАП йерархично. Той не е просто административен ръководител, а може да отменя актове, постановления на всички останали прокурори от ВКП и ВАП. Той е един „придатък“, който ако се погледне графично, йерархично дори е над председателите на ВКС и ВАС, които имат само административни функции. Те ръководят административно съдилищата, но по отношение на останалите си колеги върховни съдии са като “пръв между равни” – нито гласът им тежи повече при вземането на колективни решения в съдебни състави, нито могат да отменят еднолично техни актове, свързани с правораздаването, докато главният прокурор може да отменя всички актове на всички надолу по тази парамидална структура, включително на заместниците си и всички прокурори от ВКП и ВАП.
Европейското право по никакъв начин не налага да има главен прокурор. Нищо не го налага, освен това, което сме записали в нашия закон и Конституция, да има такава фигура. Тази фигура – фигурата на главния прокурор, макар да е предвидена в Конституцията, тя създава в самата Конституция едно вътрешно противоречие. Прокуратурата уж следва структурата на съдилищата, но главният прокурор е един етаж над ВКС и ВАС. На този негов по-висок етаж не съответства нито едно ниво на съдебната система. Имам предвид, че той е над нивото на ВКС и ВАС.
- Може ли това да е една от причините от Европа да се изисква от нас начин за разследване на главния прокурор?
- От Европа не се интересуват толкова от формалното и графично разположение на главния прокурор, а от това, че практически той е над наказателния закон – него никой не може да го разследва. Това в частност следва и от това, което говорихме - има редица такива текстове и в Конституцията, и в Закона за съдебната власт. Например в чл. 126 от Конституцията се казва, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“, след това в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс е предвидено, че той може да отменя всички актове на по-ниско разположените в йерархията на прокуратурата прокурори.
Това означава, че ако някой прокурор, следовател или разследващ полицай дръзне да образува разследване срещу главния прокурор, дори при очевидни данни за тежко престъпление, няма как да го разследва. Например срещу един предишен главен прокурор Никола Филчев имаше сериозни съмнения за участие в убийство, но се оказа, че няма кой да го разследва. Точно по този повод през 2009 година Европейският съд по правата на човека постанови това емблематично решение „Колеви срещу България“, с което констатира тази юридическа очевидност и от там вече произлязоха съвсем конкретни задължения за държавата ни да промени законодателството си така, че да има начин главният прокурор да бъде разследван.
Виждате и сега с действията на Гешев, който разпространи информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, което е парекселанс престъпление по Наказателния кодекс, но няма кой да го разследва, защото ако някой дръзне да образува дело срещу Гешев, Гешев, освен че може да му спретне дисциплинарно производство и може да го командирова на другия край на България, той може и да отмени постановлението, с което е образувано разследване срещу него. Именно затова се твърди и не просто се твърди – то е факт, че главният прокурор в България е абсолютно практически недосегаем, неконтролируем. Затова се настоява за промяна – защото тази фигура от гледна точка на наказателно правната си неприкосновеност е сходна с фигурите на някои ранни монарси от преди Магна харта от 1215 година, които са били над закона и не е могло да бъдат разследвани за никакви свои деяния.
- Споменахте делото „Колеви срещу България“, което беше и в основата на последните препоръки, които получихме от Съвета на Европа между първо и второ четене на промените в законодателството. В тази връзка – отговаря ли това, което се прие, на тези препоръки и на препоръките на Венецианската комисия?
- Категорично не. Изискванията и на Съвета на Европа за изпълнение на решението „Колеви“ – същите тези изисквания са конкретизирани и от Венецианската комисия, която е спомагателен експертен орган към Съвета на Европа, са ясни и категорични. Те казват, че тази фигура първо, трябва да е извън Прокуратурата, за да бъде независима процесуално, служебно и практически – това са трите изисквания. За трети път нашите законотворци се правят в буквалния смисъл на идиоти - че не разбират какво им се казва, и за трети път изпращат един проект, в който лицето, което ще разследва главния прокурор, също е прокурор. Това означава, че той също е подчинен.
Представете си, че имате добри намерения да бъдете този разследващ прокурор. Поставяте своята кандидатура, защото това може да стане - може сам да се предложиш, но както може да се очаква, не успявате, защото в по-силна позиция са тези, които успешно играят сценария, ръководен от същия този главен прокурор да номинира подходящ фигурант там. Ако вие сте прокурор, кандидатирате се, участвате в този конкурс, който, разбира се, ще бъде предварително нагласен, че да бъде избран подходящ човек, който да не върши никаква работа, веднага след като не спечелите този конкурс, вие се връщате на мястото си например в Софийска районна или Софийска градска прокуратура. Тогава вие отново ставате служебно, дисциплинарно и административно подчинен на този човек, когото сте имали намерения да разследвате. Тези ваши намерения най-вероятно не са били адмирирани от него. Ами, на следващия ден същият този главен прокурор, който може ако сте в София, да ви командирова например в Крумовград, може да образува наказателно дело срещу вас, защото вие се връщате в Прокуратурата.
Точно затова е идеята този човек да е извън Прокуратурата и освен това, другото, което е много важно – той сега е един самотник. Разследването е екипна работа. Представете си, че трябва да се разследва някакво тежко корупционно престъпление, в което е замесен главният прокурор. Там трябва да има употреба на специални разузнавателни средства, следствени експерименти, експертизи, разпит на десетки свидетели. Един човек просто не може да се справи с това. Тук идва нелепицата в новия проект – че ако има нужда, този разследващ прокурор ще може да бъде подпомаган от следователи и прокурори от Специализираната прокуратура, които също са подчинени на главния прокурор. Тоест пак влизаме в този абсурд лица, които са служебни и йерархично подчинени на главния прокурор да участват в неговото разследване.
Всичко това доказва тезата ми, че тези законодателни промени не целят действително изпълнение на идеята да има независим разследващ прокурор, а просто да се създаде една нелепа имитация, да бъде създадено едно чучело, един „сламен човек“, който да не прави нищо, но да се каже: „Ето, на – ние формално на нормативно ниво създадохме такава фигура“.
Обърнете внимание и на друг дефект на проекта. Ако този контролиращ прокурор, образува разследване срещу главния прокурор, няма възможност да иска временно отстраняване на главния прокурор от длъжност. За сметка на това обаче, главният прокурор по чл. 230 от Закона за съдебната власт може да поиска временно отстраняване на този, който го разследва, защото например може да му измисли някакво престъпление, за което да го разследва. В България главният прокурор може да обвини и мен, и Вас например в убийството на Джон Кенеди, въпреки, че Вие най-вероятно не сте били родена тогава, аз също не съм бил роден.
- Какво очаквате да се случи – да се изпратят нови препоръки, да има ново несъгласие?
- Преди всичко очаквам президентът да атакува пред Конституционния съд, защото има множество основания за това. Например точно този чл. 126, ал. 2 от Конституцията, където се казва, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. Тоест след като този нов разследващ орган е прокурор, а Конституцията казва, че главният прокурор упражнява методическо ръководство и контрол над всички останали прокурори, то е очевидно, че той няма как да е независим. Тези нови текстове в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, с които се създава някаква уж фигура, влизат в директно противоречие с чл. 126 от Конституцията. Това е първата стъпка.
Ако все пак по някакви причини президентът не направи това, във всички случаи отново ще бъдат сезирани - не от Правителството и Парламента, защото те нямат интерес от това, но през дела в ЕСПЧ, през сигнали от страна на НПО-та, Съветът на Европа отново ще бъде сезиран са този проблем. Така влизаме в една безконечка, защото нито Съветът на Европа, нито Европейският съюз са като Съветския съюз, за да дойдат с танкове и наложат върховенство на правото в България. Те просто задават правни стандарти, подкрепят гражданска съпротива, но не могат вместо нас, българските граждани, да свършат нашата мръсна работа да си изчистим авгиевите обори.
Когато говорим за съдебна система и Прокуратура, в съзнанието ми излизат онези кадри с ВЕЦ-а край Своге и трупаните години наред боклуци. Ние това правим – на законово ниво създаваме боклуци, които тровят живота ни и живота на нашите деца през корупция, през злоупотреби с правото. Преди години Моника Маковей казваше: „Изчистете съдебната система и тя ще изчисти всичко“. Именно защото ние не правим нищо, за да постигнем този катарзис в съдебната система, сме на този хал по корупция, по злоупотреби с власт. Ако не „пипнем“ съдебната система, нищо няма да помръдне – нито Мата Хари, нито чекмеджетата, нито милиардите, които отиват в частни ръце през автомагистрали и т.н.