Писателят и граждански активист - Манол Глишев, бе принуден да преживее поредния мутромилиционерски фарс преди няколко дни. От ФАКТИ публикувахме разказите му за опита да го задържат на ГКПП "Капитан Андреево" на 6 март и последвалото на 9 март посещение в столичното ПЪРВО РУ-СДВР.
Днес от медията ни, освен по тази тема, разговаряхме с г-н Глишев и за неслучилата се демокрация у нас, за мутрите и Държавна сигурност и куп други интересни неща, които Ви предлагаме да прочетете в следващите редове:
- Г-н Глишев, здравейте. Да припомним на читателите ни какво Ви се случи на 6 март и три дни след това?
- Накъсо казано, прибирах се от Турция, придружен от приятелката си, и на границата ме изненадаха при паспортната проверка, че има някаква призовка за мен, заради която, тъй като няма как да съм я получил, докато съм бил в чужбина, съм бил рутинно обявен за национално издирване. Обясниха ми, че това е нормална практика, макар че тя не звучи нормално за един обикновен гражданин, защото човек не е свикнал да го търсят. Отначало самите полицаи не знаеха за какво става дума, а аз естествено се възпротивих да ми бъде налагана мярката им за неотклонение, която беше принудително довеждане в София. Това беше смешно, защото аз си пътувах за София и не съм имал плана да се укривам. Пристигнах си в София с нормалния транспорт, тоест с автобуса, а не с полицейска кола. Мярката очевидно отпадна много бързо, тъй като веднага започнах да търся журналисти.
Когато се прибрах в София потърсих полицая от ПЪРВО РУ-СДВР, който ме е търсил. Разбрах, че става дума за нашарването на Паметника на съветската армия от лятото на миналата година. И преди да са ме търсили във връзка с този паметник, както и във връзка с други стари съветски и комунистически паметници от времената на тошовизма.
А защо ме търсят? Моето лично убеждение по този въпрос е, че руското посолство в София е много чувствително към съдбата на всички подобни паметници на наша територия. Впрочем, това е факт не само в България. Руската държава е много чувствителна към съдбата на своите паметници в цяла Източна Европа, териториите, за които някога съветската армия e воювала срещу нацистите. В България на практика не е имало война, защото не са се водили бойни действия на наша територия, но въпреки това съветски паметник е построен - огромен, триумфалистки и т.н.
Аз смятам, че много голяма част от всички протести в България трябва да са не само против ГЕРБ, които са мутри, но и против някогашните комунисти - днешните социалисти, и против съветското наследство, защото то е престъпно наследство. Това нещо дразни не само нашата прокуратура, това дразни директно руското посолство. Тези хора смятат, че извършителят на това надраскване трябва да бъде преследван от закона, като според тях аз съм извършителят на това деяние, което си е тяхно собствено мнение. В резултат на това, те си пускат поръчката, някакъв прокурор се активизира по този въпрос и ми съставя обвинение. Аз в момента съм обвиняем за "поредна проява на грубо неуважение към обществото". А към кое общество - руското или българското, не става много ясно. Най-вероятно ще има дело по този въпрос, като трябва да отбележа, че аз и друг път съм печелил подобни дела. Тук дори не стои въпросът кой е извършил деянието - въпросното нашарване на паметника. Стои въпросът дали това е престъпление. Естествено моята защита винаги ще бъде, че това не е престъпление. Няма закон, по който един съветски паметник да бъде ценен паметник в България, а и въобще в една европейска държава, в една демократична държава. Моето отношение към съветските паметник е същото, каквото е и към нацистките. Ако някъде не дай Боже видя мемориал на нацистки водачи, най-вероятно отношението ми ще бъде крайно непочтително, както е и към съветските.
- А къде виждате предизборния мотив, който изтъквате в една от Фейсбук публикациите си?
- Нещата са навързани. От една страна, аз по принцип съм доста устат критик на българското правителство, което намирам за абсолютно вредно за България. Според мен ГЕРБ е престъпна организация, която трябва да закрие, точно както и БСП, както и повечето сега съществуващи партии в България. Може би дори всички. Но ГЕРБ са мръсници на власт. И понеже го казвам, трябва да бъда заглушен временно, а може би и сплашен. И точно както винаги се случва преди избори, различните форми на полицейско сплашване и преследване съвпадат с блокиране в социалните мрежи. Получава се подозрителна едновременност на тези две деяния - започва да ме търси прокуратурата и полицията и ме обявяват за национално издирване, което е най-смешното нещо на света, и едновременно с това ме блокират в социалните мрежи. Очевидно е.
- Извън тази тема ще Ви задавам един по-фундаментален въпрос, защото ще е твърде банално да Ви питам нещо за предстоящите избори. Та, на база на впечатленията, които имате от протестите, на които сте присъствали през последните няколко години, а и като цяло, има ли условия и предпоставки за истинска демокрация в България?
- Не. Съжалявам, че го казвам, страшно ми е неприятно, че отговорът ми е такъв. Демокрацията няма алтернатива и тя трябва да бъде единственото, за което един нормален и разумен възрастен човек да се надява и да работи. Демокрацията не е всеки да прави каквото си иска без ограничения, демокрацията е управление на закона, на правила, които важат еднакво за всички, без привилегии, без никакви връзкарщини и корупция. Обаче у нас това не се разбира. За съжаление, българското население е изключително пасивно и цинично. Нашите сънародници, в голямата си част, се боят да вземат съдбата си в свои ръце и да участват активно във всекидневието на страната. Всеки се е затворил в себе си, гледа себе си и семейството си, все повече хора емигрират, все повече хора боледуват и умират, все повече хора, за съжаление, се обезверяват, което донякъде важи и за мен. В този смисъл, не виждам бъдещето на нашата страна. Боя се, че мутрите и ченгетата от Държавна сигурност, които заедно са се окопали във властта, направиха и невъзможното, за да овладеят душите на българите и те масово не искат да участват в съдбата на България. Това е трагедия, която е факт. След 8 години протести и след като и родителите ми са ми дали доста добър пример за много активно гражданско участие още през 90-те, когато аз бях малък, аз вече споделям тяхното разочарование. Виждам, че за огромно съжаление, когато една активна група граждани се опитва да даде добър пример на населението, то просто не реагира, "не захапва кукичката". Хората предпочитат да са вкъщи или да емигрират, но не и да се включват в някакъв процес, който да бъде демократичен. Може би България просто не е страната за добро управление.
- През 2001 г., с идването на царя, Държавна сигурност поведе в резултата, а след възцаряването на Борисов излезе напред много убедително и тотално се наложи.
- Държавна сигурност водеше още през 90-те, когато ужким голямата сила в България беше СДС и желанието на българите за промяна. Нека да не забравяме, че самото старо голямо СДС, старото голямо "демократично синьо", носещо надеждите от 1990 г. нататък, също е овладяно от ДС на много ранен етап, а може би дори донякъде е създадено от Държавна сигурност.
- Не носи ли по-голяма вина онова общество от 90-те години и самото начало на този век за това, че е допуснало всичко това, в сравнение с по-младите днешни поколения?
- За мен е проблемно да обвинявам родителите си например, защото специално те участваха в 90-те години адски активно. По-скоро виждам нещо друго, не толкова разлика между поколенията или по-голяма вина на едно поколение спрямо друго. Нека да не забравяме, че в България царят едни 70 години отрицателен подбор на населението. Всичко, което стърчи над тълпата, всеки по-интелигентен, по-разумен, по-изразяващ мнението си човек през 50-те години на XX век е бил просто убиван. След 1944 г. такива хора са били клани систематично. След това през 60-те години на същия век такива хора са се озовавали в лагери и затвори, а през 70-те и 80-те просто не си намират работа и биват изселвани, или биват приучавани да си мълчат. "Тихо да не чуят съседите". Това е репликата на нашите баба и дядовци.
През 90-те имаше някакъв шанс за по-голяма активност и всъщност много хора се надяваха. Бях малък тогава, но доста хора се опитаха да говорят и действат за действителното създаване на демокрация в България. Само че действително ДС тогава не изпусна кокала и не изпусна конците. Тогава бяха създадени мутрите, които да унищожат обикновения дребен, малък семеен бизнес на хората, който тъкмо възникваше отново, тогава бяха набутани ченгетата сред т.нар. демократи и проваляха всяко тяхно усилие, тогава беше повдигната за първи път и свалена после от дневен ред темата за лустрацията на ченгетата. Мутрите и ченгетата се сработиха идеално, те са една и съща група хора, с разликата, че мутрите са малко по-млади. В този смисъл, не е виновно поколението на нашите родители. Случи се тогава това, което се случва и сега, а именно, че огромната маса от българското население няма никакво желание да участва в никакви политически процеси, в никакво гражданско изменяне на нашето общество. Една малка, идеалистично настроена група хора, се опитва да действа в тази враждебна среда, но тя няма подкрепа. По-голямата част от населението или не ходи на протести и митинги, или не гласува за демократи, а ако въобще ходи да гласува го прави за престъпници, защото те изглеждат по-силни и по-разбираеми. Демокрацията изглежда много сложна, а българите не обичат сложни решения.
- Предпочитат да изберат "по-малкото зло", както някои се изразят, а това само по себе си е много смешно. Сега в момента може би БСП им изглежда "по-малкото зло".
- Аз не вярвам, че БСП могат да спечелят трайно властта, в момента никой не може да я спечели сам. Нито гербаджиите, нито бесепарите, нито някакви там патреидиоти, нито Трифонов, нито Мая Манолова и нейните присъдружни другарчета. За демократите въобще няма смисъл да се говори, те са си обречени. Който и да тръгне да печели властта, трябва да направи някаква коалиция, която да е относителна широка. Следващият парламент ще бъде шарен, смешен и нелеп, какъвто е и отиващият си. Време е за една "сериозна коалиция" между БСП и ГЕРБ, да се отменят изборите и да се приключи с претенциите за демокрация. Корнелия Нинова би могла да се съгласи с ролята на заместник на Бойко. А може би Бойко и да стане президент някой ден, Корнелия Нинова вечен министър-председател, да се възстанови член 1 от Конституцията на Живков и да си караме по стария ред.
- Не малък брой хора от протестите през лятото споделят виждането, че нещата в България няма как да се променят по мирен начин заради това, което има срещу тях - мутренски "елит". Знаете това. А преди няколко дни в интервю на Иван Костов по Дарик радио, запитан за позицията на тези хора, той каза, че те са не вярващи и безплодни. Наивен ли е той според Вас?
- От всички хора в България само Иван Костов не е наивен. Той е много сериозен човек, но тотално не съм съгласен с това, което е казал. Неговият опит с властта свидетелства, че демокрацията в България има шанс да дойде на власт трайно, да изкара цял мандат, само когато населението е бясно. През 1996/97 г. българите бяха жестоко огладнели. Костов много успешно и полезно за България яхна вълната на тогавашния човешки гняв, макар и да не я използва достатъчно рационално, защото тогава имаше още един исторически шанс за лустрация. През 1997 г. имаше огромна възможност за това.
- Да и е изключително странно, че не е направена лустрация тогава, при положение, че ОДС са имали абсолютно мнозинство в парламента и са можели да направят каквото си поискат.
- Костов, освен че имаше шанс да направи лустрацията сам, имаше и шанс за втори мандат. Реално той беше без алтернатива до появата на царя. Освен това, имаше един миг, в който царят не игра изцяло по правилата, които ДС му беше наложила. Царят не знам дали е измамник или наивник, може би е и двете, но той в един момент, преди да започне собствената си надпревара в изборите, подаде ръка на Костов, направи жест към него. Не го оправдавам, царят също е престъпник, но той през 2001 г. се обърна към Костов и имаше шанс Симеон Сакскобурготски да стане президент, макар и малък шанс, а Костов да продължи да бъде министър-председател. Това щеше да е много полезно и щеше да ограничи функциите на мутрите. Костов обаче не пое тази подадена му възможност, реагира много ревниво към мястото си в политиката и загуби изборите, защото българите масово и естествено вярвахме в мита за монархията и ДС използва това.
Това нещо, което Костов твърди сега, че хората, които не вярваме вече в мирното, чрез избори поправяне на положението на България, сме някакви неверници, просто не е вярно. Костов никак не е наивен човек, но и той също не е винаги е прав. В случая, според мен той напразно вярва в някакво мирно подобрение на ситуацията с корупцията и безчовечното управление на страната. Ние сме в състояние на "стабилност" в блатото. Това, което се случва е, че има все повече калинки и все повече корупция, като правителството ни е не само корумпирано и агресивно към населението, то е и дълбоко некадърно. Тези хора всеки ден правят гафове, те взимат хаотични мерки, и то не само спрямо пандемията сега, те взимат хаотични решения във всекидневни елементарни процеси, защото вече нямат кадри, а имат само калинки - необразовани, некадърни хора. Между другото, думата "калинки" (б.р. в смисъла ѝ на неподготвени административни кадри) мисля, че принадлежи точно на Костов. Той беше първият, който нарече така тези хора, които без образователен ценз заемат високи позиции. Мисля, че имаше някаква чиновничка на ГЕРБ, наречена Калина еди-коя си, която се прояви с нещо глупаво и Костов започна да нарича всички подобни необразовани хора "калинки". А сега той ни обяснява, че мирният развой е единственото бъдеще пред България... Ние така ще прескачаме от по-неграмотни към все по-некадърни държавни служители. Борисов не може да се обгражда с кадърни хора, защото те са заплаха за него.
- Под Ваш Фейсбук пост в страницата Ви един човек бе написал, че и пет революции да има, то пак ще се налага да се работи със същия материал, а българският материал масово е без политическа култура, без чувство за граждански дълг и т.н. Тоест, дори нещо революционно да се реализира, какво става после?
- Този въпрос, когато ми го задават, аз го смятам за поставяне на каруцата пред коня. Вярно е, че човешкият материал е константен почти, той не се изменя много. Нашата история, поне от Освобождението досега, го показва. Има един въпрос към Васил Левски: "Бай Левски, кого, че си туриме цар като се освободиме"? И той отвръща: "Ние, ако заради царя го правим, и сега си имаме падишах". Това не отменя нуждата, която Васил Левски е виждал, да има българска национална революция. Нито му е попречило да основе ВРО, която по-късно провежда Априлско въстание. Материалът е бил същият, обаче работата трябва да се свърши. Боя се, че ние в момента сме в горе-долу идентично положение като това от 1871/1872 г., тоест, отново имаме един много разкапан режим, много некадърен режим, който е и агресивен спрямо населението, не е умее да управлява и не иска да се научи да управлява, иска само да краде пари и да заглушава недоволните. Грубо казано, ситуацията е доста близка до тази, която е виждал и Левски тогава. И тогава, и сега, по-голямата част от населението е абсолютно апатична. Тук-там хората си задават въпроса: "Ако я направим тази революция, после к'во?" И то точно "к'во", а не "какво", защото хората задават този въпрос с реторическа цел и тя е да не се направи нищо. Това е идеята зад въпроса. Обаче така може да си векуваме в некадърността, корупцията и жестокостта, можем да си векуваме сред калинките. Дали тези калинки ще са османски, комунистически или мутренски - все тая е. В момента България е под нещо като българско робство, българско иго, но то е калинкско иго, то е некадърно иго, то е по-лошо и от османското, и от комунистическото, защото дори комунистите са успявали да запазват тук-там по някой читав инженер на някоя ръководна позиция.
- От години критикувате демократичната общност, която преди се асоциираше с Реформаторския блок, а сега прави това с обединението Демократична България. Какво ѝ липсва на тази общност според Вас и смятате ли, че и тя може да е контролиран продукт, за да създава илюзии у и без това не толкова многобройната антикомунистическа и демократична общност?
- В момента не знам дали вече има нужда да бъде контролиран продукт. Не знам дали Доган, Пеевски и Борисов има нужда да звъннат на Христо Иванов и да му кажат: "Бай Христо, ти сега тука ще направиш една фалшива революция". Това вероятно и по-скоро не се случва чак така, не е чак толкова конспиративна ситуацията. А може и да е, не знам, но така или иначе въпросът е в нещо съвсем друго. Каквито и да са партиите, които се смятат за демократични и които искат ужким да поведат отново България към светлото европейско и демократично бъдеще, тяхната поредица от главоломни провали през годините - от 2001 до днес, вече е обезверила населението. Повечето хора у нас и без друго не са кой знае какви запалени демократи. Повечето хора у нас са...
- Консуматори.
- Да. И то не на демокрация, а на буркани. Повечето хора биха предпочели някой прост човек да управлява - без големи претенции, без много образование, защото "това образованието е нещо съмнително". В този смисъл, режимът на ГЕРБ е някак си достатъчно демократичен, като за Бай Ганьо си е. Неслучайно се появи това гръцко издание с корицата на Бойко Борисов в колаж като Бай Ганьо. По някакъв начин това е емблемата на България - Барба Ганьос, Бойко БорисоС. Та, така. за повечето хора това е абсолютно достатъчно, но то е много жалко, защото води до страдания, корупция, емиграция и намаляване на българския народ.
Демократите като ръководство по принцип са слаби, нерешителни и винаги неубедителни. Те не се справят, не печелят човешки души. Малцината им привърженици, доколкото ги има, някои са много възрастни хора, а повечето от тях са хора, които наистина имат илюзията за мирен успех, за демократичен успех. А това вече не е реално и наистина е илюзия тази представа. Липсва им тестостерон.
- Няма лидерство.
- Липсата на лидерство е само половината болка. Няма и маса. Колкото привърженици са останали на т.нар. демократични партии у нас, тези хора са много слаби като личности. И това е нормално, защото тези две неща са функция едно на друго. Слабото лидерство води до малобройна и слаба последователска група. Но и слабата последователска група харесва слаби лидери.
- И освен всичко друго, срещу тях има мутри и ченгета, срещу които нямат абсолютно никакъв шанс, ако продължават така.
- Да. Общо взето, ако си представим една група весели ученици, не много сериозни, вероятно пушили джойнтче, примерно, застанали срещу една сюрия мафиоти, много сериозни чичаци с бухалки в ръце, е ясно кой ще победи.
- И последен въпрос. Намирате ли Европейския съюз за почти толкова жалък в момента, колкото е и т.нар. българска държава?
- Не. Европейският съюз е много сериозен проект и, освен всичко друго, е нашето единствено възможно бъдеще. Намирам обаче, че ЕС има проблеми и че трябва да си ги решава. Той не е достатъчно лидерски, няма голяма визия занапред. Европейският съюз е някак си доволен, отпуснат, което не е хубаво. Освен това, в него също има склонност към корупция.
Европейският съюз първо изпусна Великобритания - една мощна икономика, една стара и благородна нация, даже няколко нации в една държава, една голяма политическа и демократична парламентарна традиция. Това нещо ЕС го проигра, видяхме как Великобритания се измъкна от обятията ни.
Европейският съюз проспа и това как руските ченгета и лобисти в България и Македония попречиха на Македония да влезне в ЕС. Това е невероятно престъпление. И то е такова не само за цяла Европа, то е престъпление в частност за България и Македония, за двете български държави. Македония направи доста компромиси, включително с Гърция, смени си името. Обаче македонските удбаши, които в момента работят много яко с Русия, и българските кадесари, които, както винаги, също работят много яко с Русия, и тук на челно място трябва да се сложи Каракачанов като главен престъпник на групата, тези хора направиха така, че Македония засега да остане извън Европейския съюз.
ЕС, който в момента е в нещо като неформално германско лидерство, проспива тези неща, защото няма визия. А и има по-лош вариант. Може би германското лидерство иска да се отърве от неудобни членове като Великобритания, или поне го допуска за възможно, и също така иска да спре Съюза да се разширява към Балканите, защото схваща по някакъв начин Балканите като зона на интерес на руснаците. Германското лидерство, както в самата Германия, така и на общоевропейско ниво, е доста склонно да прави компромиси с Русия.
Вместо да се помогне на страни като България, Грузия и Украйна да се отърват от руската зависимост и наистина да развиваме демокрация, пазарна икономика, свобода на придвижването и т.н., на нас не ни се помага за нищо засега. Оставени сме като втора ръка европейци. Европа на две скорости. Изглежда, че Германия в момента вижда Европа като себе си, Бенелюкс и Франция, а всичко останало е някакъв придатък с по-голяма или по-малка стойност за износ на стоки от Германия към другите държави. Това не е почтено отношение и не би трябвало ние като съюзници да го позволяваме. Само че с Бойко начело няма такова българско лидерство, което да тропне на масата в Европейския парламент и да каже: "Извинявайте, ние не сме втора ръка европейци, ние сме същите като вас. Ние разтичаме на вас за политическа помощ понякога и за нищо друго".
Да, ние може би имаме нужда от по-силен Европейски съюз, но пак се опира до въпроса за визията, лидерството и тестостерона.