„Поредната “реформа” почти закри военното правосъдие. Няколко от останалите съдии заседаваха почти 24 часа, до 05.00 часа тази сутрин. България може да се гордее с тези магистрати!“.
Това написа по-рано днес главният прокурор Иван Гешев в своя профил в Twitter. Контекстът на думите му е разглеждането на случая на задържаните за шпионаж в полза на Руската федерация български граждани.
Припомняме, че в четвъртък шестима български граждани - военнослужещи и държавни служители в различни държавни учреждения като Министерство на отбраната, Служба „Военна информация“ и други, бяха задържани за събиране на класифицирана информация с цел предаването ѝ на Русия. Обвиненията срещу тях са за престъпления по член 104, алинея първа от Наказателния кодекс - шпионство в полза на чужда държава, както и за ръководене и участие в група за извършване на престъпления против Републиката.
Днес Софийският военно-окръжен съд остави за постоянно в ареста задържаните. Заседанието продължило до 5 часа тази сутрин, както се казва в публикацията на Иван Гешев. „Малкото останали военни прокурори и следователи работят без сън от сряда“, написа отново той пак тази сутрин в друга своя публикация.
До каква степен обаче действията на прокуратурата до този момент са законосъобразни и как една лустрационна норма би могла да предотврати подобни събития – за да говорим по тези въпроси от ФАКТИ се свързахме с адвокат Михаил Екимджиев.
„Ще започна актуалното развитие, с „черешката на тортата“ на този шпионски водевил, който Гешев режисира от няколко дни пред българската общественост и медии. До момента се въздържах от коментар, защото ми липсва достатъчно фактология, за да дам конкретни професионални оценки, но когато Гешев заяви тази сутрин, че се гордее с тези магистрати, визирайки военните съдии, трябва да се каже, че неговата гордост може да струва твърде скъпо на българските граждани.
Това е така, защото преди малко повече от година – на 28 ноември, 2019 година, след делото „Мустафа срещу България“ Европейският съд по правата на човека категорично прие, че военните съдилища нямат право да съдят цивилни граждани дори тогава, когато едната част от подсъдими съучастници са военни, а другата част - цивилни. Това дело - „Мустафа срещу България“, поставя и генералния въпрос имаме ли нужда от военни съдилища. Това е един архаичен, рудиментарен орган. Следвайки логиката му, би трябвало да имаме съдилища и за лекари, и за адвокати и т.н.“, коментира адвокат Екимджиев.
Той подчерта: „На базата на този стандарт на ЕСПЧ, Военният съд не е бил компетентен да разглежда и мярката на неотклонение за т.нар. организирана престъпна група, в която освен военни служители, има и цивилни. Тоест със сигурност Гешев и неговата гордост – военните съдилища, са заработили поредно осъдително решение на ЕСПЧ срещу България. Това освен парично обезщетение, струва и големи репутационни щети. За сетен път ще се разбере, че българската съдебна система, че българската прокуратура и за съжаление – и българският съд, макар и съд под пагон, не зачитат върховенството на правото и Европейската конвенцията за правата на човека. Да не говорим дори за тези девиации, свързани с публикуването на разговори между обвиняемите в публичното пространство, свързани с оповестяването на техните имена, с изявленията на Гешев и неговата говорителка Сийка Милева, които в прав текст заявяват, че това са престъпници, извършили престъпление.
В десетки решения срещу България ЕСПЧ заявява, че на този етап представители на властите трябва да бъдат изключително предпазливи и внимателни в своите изказвания, така че да балансират между нуждата обществеността да бъде информирана за процеси с голяма публична значимост и да се съблюдава презумпцията за невиновност и правото на личен живот, включващо личната чест и достойнство. Това означава да се използват условни наклонения, да се използват изрази като „налице е обосновано подозрение“, „налице са доказателства, данни“, „налице е обосновано предположение за извършено престъпление“, а не изрази като „той е шпионин“, „той е извършил“, „този е Резидент“. Само съдът с окончателна присъда може да установи тези неща. Не е прокуратурата тази, която трябва да раздава присъди“.
Адвокат Екимджиев обясни, че подсъдимите и адвокатите им биха могли да направят оплакване за задържането си от военен съд в шестмесечен срок, като не е нужно да се минава през всички съдебни инстанции на националното законодателство. „Принципът за изчерпване на българското законодателство важи, ако се прави оплакване за справедлив съдебен процес. Тогава делото трябва да мине през всички съдебни инстанции и едва когато приключи във Върховен съд, тогава да бъде разгледано в Страсбург. В този случай обаче може да се направи оплакване за самото задържане под стража, което се прави в шестмесечен срок. Всеки от задържаните и техните адвокати може да направи това оплакване. Самият факт, че военен съд е разгледал мерките им, противоречи на стандарта от делото „Мустафа срещу България“. Страсбург може да се сезира с оплакване за мярката буквално час, след като са задържани от този съд“, каза той.
Припомняме, че в решението на ЕСПЧ по делото „Мустафа срещу България“, съдът в Страсбург посочва, че „военните съдилища трябва да упражняват своята юрисдикция само спрямо членове на състава на въоръжените сили, извършили военно престъпление или дисциплинарно нарушение“, а „правомощията на военното наказателно правосъдие следва да се разпростират върху цивилни лица единствено при наличие на наложителни причини“. „Независимостта и безпристрастността на тези (бел.: военни) съдилища, съдебните процеси срещу цивилни лица или военнослужещи, обвинени в сериозни нарушения на правата на човека, и гаранциите за справедлив процес в тези съдилища, са силно проблематични“, казва се в заключението на решението.
След това разговорът с адвокат Екимджиев премина към написаното от Иван Гешев по-рано днес .„Обезпокоително е това, че главният прокурор вдига такъв шум и прави такива безалтернативни квалификации спрямо обвинените, а след това казва, че се гордее с военните съдии. Това е абсолютно неуместно, защото съдът би трябвало да е независим от прокуратурата. Няма правна логика един прокурор да се гордее със съда, който е направил това, което прокуратурата иска. Самото изявление на Гешев за гордост хвърля сянка на съмнение върху независимостта и безпристрастността на тези съдии. Самият факт, че това е съд под пагон пък хвърля съмнение в генерален план върху неговата независимост – това е съд, тясно свързан с армията и с изпълнителната власт, което по дефиниция е несъвместимо с изискванията за независимост на съдебния орган от изпълнителната власт“, каза адвокат Михаил Екимджиев.
По повод това, че именно служители на Министерството на отбраната са обвинени в шпионаж, той каза: „Това показва още един тежък структурен проблем в управлението на България. Той е свързан с това, че хора, които са зависими от бившите комунистически служби за сигурност, са на възлови места в държавното управление. Достатъчно е да споменем, че начело на Министерството на отбраната е бивш агент на комунистическата Държавна сигурност, визирам министър Каракачанов. Не може да се изключи, че е възможно под шапката на този министър да има негови бивши авери от същите тези служби. Ако това е така, ситуацията би била една много добра илюстрация за опасността от липсата на лустрация - и за националната сигурност, и за лоялното сътрудничество в рамките на НАТО. Това е много навременен сигнал за нуждата от незабавна лустрация, която за щастие е поставена във фокуса на много политически програми на партии, които се борят за влизане в парламента”.
Според адвокат Екимджиев лустрационна норма би могла да бъде въведена в българското законодателство без нужда от промяна на Конституцията, а чрез Закон за лустрацията. „Въпросът за лустрацията не е еднозначен. Трябва да има много тънка и ясна граница докъде ще стига тази лустрация и какви ще бъдат критериите тя да бъде прилагана. Ако не бъде приложен гъвкав, индивидуален подход, с който са бъде зачетено и правото на някои хора във времето да се променят, да променят своите възгледи, при едно много крайно лустрационно законодателно решение, може да се стигне до дискриминация“, каза той и допълни: „Опитът на бившите комунистически страни от Централна и Източна Европа обаче като че ли доказа, че там, където лустрацията беше по-категорична и беше проведена по-рано, обществата се отърсиха от бремето на зависимостите и страховете по-бързо“.
„Балансираният подход към лустрацията е много труден. От гледна точка на досегашния политически и социален опит на държави в от Централна и Източна Европа в сходно положение, като че ли вече може да бъде обоснован един по-радикален подход в полза на лустрацията за сметка на ограничаването на някои права и по-меки форми на неравно третиране, особено при заемането на ръководни длъжности“, каза още адвокат Екимджиев.
„Не можем да допуснем хора, свързани с бившите комунистически мракобесни служби, да ръководят едно демократично общество и една правова държава. Те първо, не го умеят и второ, нямат моралното право. Ако се върнем на древногръцката философия – трябва да търсим етични стандарти у хората, които заемат тези длъжности“, категоричен беше той.
След това разговорът премина към самия шпионски сюжет, който наблюдаваме и хипотезите на адвокат Екимджиев за случилото се. „Нямам никакво становище има ли шпионаж и дали тези хора са шпиони или не. Хареса ми един израз на Димо Гяюров, който каза, че вероятно става дума за квартален шпионаж. Тоест на ниско ниво. От гледна точка на професионалния си опит, виждайки какво прави прокуратурата, не мога да изключа, че този квартален шпионаж на ниско ниво е резултат на някаква разработка, на внедряване на агент под прикритие, който провокира някакви хора да се занимават с нещо, подобно на шпионаж. Така може в един момент, разбира се, преди изборите и разбира се, когато има сигнали за променено отношение на американското правителство към България, да се излезе с такъв гръмовен пиар, че прокуратурата громи шпиони, незапомнени в новата българска история“, каза той.
„Допускам, че това е нещо дребно, нещо квартално, махленско и нещо, провокирано от агент под прикритие. Това хем върши прекрасна работа на пиар стратегията на прокуратурата и управляващите в един предизборен момент, хем не засяга истинските шпионски интереси на Русия в България, които несъмнено съществуват и всеки информиран човек знае това. Получава се две в едно – ефикасен кризисен пиар, а в същото време и незасягане на истинския шпионаж, който е толериран от българските служби“, каза адвокат Михаил Екимджиев в края на разговора.