Снощи с майка ми се прибрахме от Перник след полунощ. Така или иначе не е най-приветливият български град, но в снежната буря си беше направо като слизане в Долната земя. А 8-те часа в секционната класна стая ме оставиха с усещането, че съм присъствала на дисекция. За всеки случай погледнах отново в речника за чужди думи…
Да, дисекция означава разрязване на тяло с научна или учебна цел. Това беше и същинската цел на моето доброволческо участие в кампанията “Ти броиш” на Демократична България. Не толкова да браня вота, колкото да видя с очите си какво има в главата на българския гласоподавател. Ама не някой да ми разказва по телевизията. А директно от операционната на патоанатома. И видях.
С очите си видях как изсипаха урната върху събраните в редица чинове. И купчината на ГЕРБ бързо набъбна. Нямаше фалшификации, нямаше трикове. Тва е положението. Близо половин милион българи са гласували за себе си. Защото на мястото на Тулупа и те щяха да правят същото. Да крадат, да лъжат, да мажат, да трупат пари, които не могат да изхарчат, да раздават на свои и да убеждават другите, но най-вече себе си, че се скъсват от работа, работа, работа. Но има и една още по-страшна група.
Тя е на тези, които все още вярват… че Той яде филии с мас в старата семейна къща в Банкя и мисли, мисли, мисли за нас. Сън не го лови. Пачките и кюлчетата са му натъпкани от агентите. Така ми каза една жена на Женския пазар миналата година. Не, не е смешно, има такъв народ. Има и такива, които по-скоро си представят, че го е мързяло да става от леглото, да се облича и да рови за място в сейфа. Който вече е бил натъпкан и на Него просто не му се е занимавало да подрежда, та ги е метнал в чекмеджето.
Така, както обикновените хора държат под ръка пари за таксата за входа и асансьора. Щото нали не си мислите, че това са му парите, с които ще живее до дълбоки старини. Това са му джобните. Е, така си ги представям аз нещата, но аз съм от едни 10%. И това е дълбокото, непоправимо разделение между българите днес. Гледаме едно и също нещо, но виждаме драматично различни образи.
Същата е работата и със Слави. Видях разбивките по пол и възраст. Млади мъже между 18 и 30 години масово са гласували за него. Без дори да подозират, че са гласували за холограмата на някогашния Слави. Зловещо е малко. И го казвам без грам ирония и злост. Защото знам, че всички, които с часове чакаха на опашките от Лондон до Перник, чакаха за промяната.
И дано Слави има силите, буквално силите да бъде честен с тях. Може и да е наивно, но все още вярвам, че той влиза в политиката с добри намерения.
Относно технологията на изборите. Не, нямаше машинации. Просто едни пернишки тетки и селски пръчки, които си крещяха и ровеха из бюлетините като кокошки из бунище. Не просто нямаха представя какво вършат, но за малко да ми извадят винкел, когато поисках да погледна невалидните бюлетини.
Нали знаете как незначителните хора стават особено агресивни, когато усетят заплаха за нищожния си авторитет.
Обърнах им внимание, че погрешно са шкартирали няколко напълно читави бюлетини и те ме заплашиха, че ще извикат полиция и “човека” от РИК.
Подадох сигнал до “Ти Броиш”, от там веднага ми се обадиха, инструктираха ме къде да проверя в правилника и така героично успях да спася 3 гласа. Дори не бяха за номер 11, но важен е принципът. Добрата новина е, че малката, но спретната кампания “Ти броиш” сработи перфектно. Много обнадеждаващ пример затова как една макар и малочислена, но грамотна група хора може да е ефективна.
И въпреки сблъсъка с аналоговия пернишки свят на Бойковината все някой ден разумът ще победи. Дано да доживеем да го видим.
В краен случай ще дойдат роботите и ще запратят цялата тази инертна човешка маса в Класата на ненужните. И тва е вариант!
Автор: Ирина Асиова-Диамант
Уебсайт на автора: https://irinadiamant.com/
Ирина Асиова-Диамант в YouTube