Този сериал е добре познат и в България. "Ямата" ("Cukur"), който се вписа сред най-успешните турски сериали, вече наброява над 130 епизода. Всяка седмица от конвейера слиза нова 140-минутна серия, която веднага се появява по екраните. Историята е пределно проста: в едноименния квартал властта се държи от една голяма фамилия, която следва важно правило - никакви наркотици. Който не е съгласен - да си ходи. Сериалът върви от 2017-а година по Show TV и вече е стигнал до четвърти сезон.
Търсенето на сериали в Турция е огромно. Като жанр тамошните "сапунки" съответстват на латиноамериканските "telenovelas". И не само им съответстват, но вече от години се борят да ги изместят. Да вземем чилийското семейство Арая-Систернас. Двамата вече от 50 години живеят в щастлив брак и много обичат турските сериали. "Те ни показват любовта с много уважение", прехласва се Патрисия Систернас. "Колко е романтично - тези погледи и жестове! Освен това описват традиционното семейство като много важно нещо, към което всички се отнасят с респект." В същото време модерните латиноамерикански сериали изглеждат съвсем различно: бързи, шумни, с много гола плът. Мъже се целуват с мъже, а насилието сякаш е част от добрия тон. Хуан Висенте, директор на чилийския телевизионен канал "Мега", преди седем години внася първия турски сериал - "1001 нощ". Турската продукция чупи всички рекорди и спасява телевизията от банкрут. Така е, защото много латиноамериканци всъщност са консервативно настроени и копнеят по един идиличен свят, казва Висенте. "Семейните структури в Турция доста приличат на тези в Южна Америка. Патриархални нрави начело със силен баща или дядо, който взима всички решения."
Важната роля на сплотеността
В самата Турция патриархалните структури сериозно се оживиха по време на управлението на консервативно-ислямското правителство на Реджеп Тайип Ердоган. Нищо чудно, че Анкара току-що напусна Истанбулската конвенция, която защитава жените от домашно насилие, а общността ЛГБТ+ - от дискриминация. Хиляди хора излязоха на улицата срещу това решение, но не постигнаха успех. Кинопродуцентите в Турция също усещат на гърба си надигащия се консерватизъм. В края на миналия век в Турция още се произвеждаха сериали със секс, алкохол и мръсни думи, но днес те са абсолютно табу по телевизията, разказва продуцентът Ямач Окур. Контролната инстанция налага сериозни глоби, ако открие в някой сериал сцени с насилие или секс, обяснява той. "Така че сме принудени да разказваме историите си по един съвсем мек начин, иначе телевизиите няма да ги излъчат."
В "Ямата" все пак има и екшън. Мафиотските структури наистина са част от историята, но най-важното се върти около семейството и любовните терзания. Интересно е още, че сюжетът се разиграва в един-единствен квартал, където всички се познават, обяснява режисьорът Синан Йозтюрк. "Това е махленска култура, в която сплотеността е нещо много важно - защото тъкмо тя изпада в забрава в анонимността на живота в големите градове. Паднеш ли - ще те изправят на крака. Зле ли си - ще ти помогнат." Турската махала, в която се разиграва сюжетът на "Ямата", изглежда съвсем автентично и силно се различава от бляскавия живот на средната и горната класа, който представят повечето турски сериали - със скъпите автомобили, шикозните тоалети и задължителния блясък на Босфора като фон. Снимачните работи на "Ямата" вървят в квартал "Балат", където навремето са живели еврейски, арменски и гръцки общности, а днес - главно работници. Този доскоро обикновен работнически квартал напоследък трупа дивиденти благодарение на сериала: през последните години на всяко кьоше изникнаха кафенета, много от които се саморекламират, използвайки сериала. По време на снимките стотици хора се събират отвъд огражденията, а уличните търговци се опитват да им пробутат сувенири, свързани с "Ямата". В скоро време из тесните улички в "Балат" сигурно ще се появят и туристи от Латинска Америка, след като сериалът тръгна толкова успешно в Чили.
Оборотът гони един милиард долара
Семейство Арая-Систернас също крои планове за пътешествие до Турция. "Това ни е мечтата", казва Ектор Арая, а съпругата му Патрисия добавя: "Преди не сме и помисляли за Турция, смятахме я за страна на насилието, където непрекъснато има атентати. Но днес тя явно се е променила." Турция междувременно се е превърнала във втория най-голям износител на телевизионни сериали след Холивуд. Тя се стреми към позицията на своеобразна "мека сила", която под формата на романтични исторически драми от османско време си гради точно определен имидж: имиджа на велика империя, който намира своето отражение и в актуалната политика на сегашното турско правителство. Продуцентът Окур гледа на нещата по-ведро: " Чрез сериалите изнасяме и нашата култура, езика и турските продукти. В чужбина мнозина научават за тях за пръв път именно от нашите филми. Вземете например турската музика, която вече е популярна дори в Латинска Америка." Турският филмов бранш смята, че през 2023-а година оборотът на сериалите ще достигне един милиард долара. След като успяха да пробият в арабския свят, а сега и в Южна Америка, турските сапунки вече гледат към новите си стратегически цели: Испания и Италия.