Хората със сърдечно-съдови заболявания трябва да избягват да стоят на открито в горещите часове. Това каза за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ кардиологът и началник на Референтния център по сърдечни амилоидози към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София, доц. Мариана Господинова. Тя уточни, че високите температури през летните месеци оказват неблагоприятно влияние върху всички хора, но особено неблагоприятно въздействие има при пациенти със сърдечно-съдови заболявания, а най-уязвими са възрастните хора, защото техните регулаторни механизми не са както при младите и всяка много висока температура или рязка промяна оказва неблагоприятно влияние върху сърдечно-съдовата система. Най-застрашени са пациентите с артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, преживян миокарден инфаркт, преживян мозъчен инсулт и пациенти с кардиомиопатия, категорична бе тя. Това са групата пациенти, които трябва да са много внимателни в тези много горещи дни и часове, и съответно да следят своето състояние, промяната му, поява на минимални оплаквания, като замайване, гадене, повръщане, дори може да се стигне до нарушено съзнание, когато има прегряване на организма, обясни доц. Мариана Господинова
„Това е между 10.00-11.00 и 17.00-18.00 часа. За възрастните хора, пенсионерите това е общо-взето постижимо, тъй като те могат да бъдат вкъщи в този период от време и да излизат в сутрешните и във вечерните часове. Хората, които са на работа, са доста уязвими, особено хората, които работят на открито в най-горещите часове, други, които работят в помещения, които нямат климатизация. И всъщност те са застрашени от прегряване, от много ниско артериално налягане, до колапси. Също така има доказателства, че тази висока температура може да провокира дори промени в кръвосъсирването – както да повиши съсирването, така и да намали, и може да провокира дори остри коронарни синдроми, миокарден инфаркт“, обясни тя.
Първите признаци, за които трябва да следим са моментите, когато се появи силно потене, а след това, когато стане прегряване - потенето спира, категорична бе доц. Мариана Господинова. Тя обясни, че се появява ускорен пулс, сърцебиене с много силно усещане на сърдечните удари. В същото време, поради разширяване на кръвоносните съдове, обикновено артериалното налягане спада и това може да доведе до колапсно състояние.
„Затова първо пациенти, които приемат някои медикаменти, като диуретици например, във връзка с повишено артериално налягане или сърдечна недостатъчност, кардиолозите обикновено в летните месеци съветват да се намали дозата, ако това е възможно. Също така пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да приемат по-голямо количество течности, но те трябва да се посъветват и с техните лични лекари или кардиолози до каква степен могат да увеличат приема на течности, защото пък това може да доведе до прояви на сърдечна недостатъчност“, коментира още специалистът.
Относно младите хора, експертът препоръча да избягват да спортуват на открито в обедните горещи часове. Активно физическо натоварване, активни физически упражнения трябва да бъдат предприемани в сутрешните по-хладни часове или във вечерните часове. През деня е по-добре хората да спортуват на закрито, във фитнес зали със съответната климатична инсталация, подчерта доц. Господинова.
„Те са застрашени от прегряване, не толкова директно от някакъв сърдечно-съдов инцидент“, каза тя.
Доц. Мариана Господинова коментира и ваксините срещу COVID-19. Тя подчерта, че те биха защитили хората със сърдечно-съдови заболявания от по-тежко протичане на заболяването. Специалистът призова хората, които не са се ваксинирали да се възползват от летните месеци и да го направят.
„Така че мога да използвам призива, независимо че не е по темата – да използваме летните месеци, когато инфекцията е леко овладяна, тези, които не са ваксинирани, да се ваксинират, за да могат вече в зимните месеци, когато се очаква възможна нова вълна на инфекцията, да бъдат по-защитени. И всеки ваксинирал се човек изпитва една по-голяма свобода, той се чувства по-спокоен“, каза още тя.