Климатичните промени влияят на здравето и психиката ни

Изменението на климата се отразява на физическото и психическото ни здраве. Роля тук играят е феномени като психологическата екотревожност. "Големият проблем зад всичко това е въпросът какво означава промяната на климата за моето бъдеще", казва пред АРД Юлиан Вайлбахер от инициативата "Здраве за бъдещето". Той е лекар по психосоматика и психотерапия в Хесен, Германия.

"Климатичните промени могат да засилят страховете ни за бъдещето или да насърчат депресията", казва Вайлбахер и дава следния пример: "Когато жегата ви стресира или не можете да се справите с екстремно събитие, каквото беше например бедствието с наводненията в долината на река Ар."

Изменението на климата обаче може да се прояви и като соласталгия - психологически стрес, причинен от промяна в познатата жизнена среда, допълва експертът, цитиран от германското издание.

Последствия от промяната на климата

Видима е връзката между климатичните промени и някои заболявания - от повишен риск от рак на кожата, резултат от прекомерно силното слънце; през някои тропически болести, най-вече инфекции, предавани от животински видове, които преди не са се проявявали толкова често; до различни болести - на стомаха, червата, проблеми с метаболизма, сърцето, кръвообращението и дихателните пътища.

"Всички видове - както животните, така и растенията - желаят да запазят собствения вид. Когато например брезите са подложени на топлинен стрес и "повярват", че трябва да запазят вида си, те отделят повече полени", казва за АРД Карл-Кристиан Бергман. Шефът на Германската служба за информация за полените посочва още, че, в допълнение към топлинния стрес, много растения имат и по-дълги периоди на цъфтеж. Освен това нови видове, като амброзията, също са колонизирали региона ни. Тя е типичен пример за растение, произвеждащо особено голямо количество силно дразнещите полени. Освен всичко, тя цъфти и в края на годината, удължавайки по този начин сезона на полените.

Климатичните промени са особено предизвикателство за сърцето и кръвообращението. Топлинното изтощение, флуктуациите в кръвното налягане, слънчевият удар - подобни симптоми стават все по-разпространени. Въпреки че изследванията все още не са приключили, в момента увеличението при тях вероятно е между 6 и 10 процента, казва кардиологът Давид Лайстнер от Франкфуртската университетска болница. И добавя: "Наблюдаваме промяна в класическия рисков профил на пациентите ни. Преди 12 години всичко все още бе сравнително просто. Ако пациентът имаше наднормено тегло и високо кръвно налягане или диабет, то той беше определян като високорисков. Днес останалите рискови фактори включват екстремните температури, промените на времето и на въздушното налягане".

Топлинният стрес води до повече смъртност

Друг рисков фактор е замърсяването на въздуха, добавя Томас Майнерц от Германската фондация за сърдечни заболявания. Заради слънчевата радиация, топлината и сушата се образуват и повече прахови частици. "Ако те навлязат в белодробните алвеоли през дихателните пътища, а оттам и в кръвоносните съдове, това може да доведе до артериосклероза, инфаркти или инсулти." Според Майнерц съществува и повишен риск от дехидратация на тялото заради засиленото изпотяване. Това може да промени способността на кръвта да тече и да се съсирва. А днес дори вече знаем, че увеличението на топлинния стрес води до повишена смъртност - нещо, което е статистически доказуемо.

Заради това изменението на климата влияе върху клиничните картини, с които здравните специалисти трябва да се справят. То, също така, води и до повишена нужда от осъзнаване на новата здравна ситуация. Като резултат от това в момента се наблюдават промени в методите на работа и организацията на медицинските практики и разработката на нови научни концепции. Все повече се осъзнава, че опазването на климата винаги е и опазване на здравето на човека.

Автор: Щефан Хюбнер (АРД)