Наистина, голям, роден артист е нашият експремиер. Жалко! Много жалко, че нашият театър не можа да го спечели. Бих казал, голям пропуск. А през последните години се простихме с много от най- големите ни майстори на сцената. Та дори в Народния вече няма такива като тях. А той можеше да стигне до върха, да стигне дори до Икар и Аскеер, макар тези награди, напоследък да девалвираха, май, като всичко у нас… Да, според някои негови биографи, той бил направил грешния си избор да кандидатства за полицай в Симеоново и поради слабото си представяне, станал… пожарникар. После биографията му я знаем всички, СИК, затвора Панкранц в Прага, работа за Живков, за Царя, МВР, столичен кмет, та накрая и премиер!
Да, може да се каже, че доста се е лутал, докато влезе в голямата политика, вместо в театъра. А можеше да се откаже от политиката и по- късно и да стане един добър артист. И никой нямаше да го освирква и да му вика „“Долу!“ и още какво ли не, както сега! Да, нали имаше и двама приятели- артисти, при това верни гербери, „Милото“, така и не му запомнихме името! / когото натрапи за шеф на Сатиричния/ и Ицо Мутафчиев, прочул се с ролята си на Ачо Циганина. Та те можеха да му помогнат да влезе в някой театър, дори в Народния, макар и без да е учил за това. Та нали всички се убедихме, че талантът му е наистина голям, безспорен! Особено за комедийните роли. Можеше спокойно да поеме богатия репертоар на големия Георги Калоянчев. Да играе в комедиите на Ст. Л. Костов, Станислав Стратиев, Йордан Радичков, Молиер, Нушич, Гогол, Караджале, Сухово- Кобилин. А в ролите на Бай Ганьо и Големанов щеше да е наистина велик, неповторим! При това съвременен, близък нам, и така свикнахме с него, че вече забравихме за големите ни комици, с които израснахме. А тези две прочути, класически роля сякаш са били написани специално за него! Колко предвидливи са били Алеко и Ст. Л. Костов! Неслучайно върху корицата на новото гръцко издание от Атина на „Бай Ганьо“ беше поставен неговият лик! Е, издателят каза, че било грешка, бил го сбъркал с Калоянчев, но ето че тази „неволна грешка“ ни подсказа за тази, за жалост, пропусната възможност.
„Пропусната“ ли казах?! Не, оказа се, че съвсем не е пропусната. Бойко от Банкя, наистина не игра на сцените на Народния и на Сатирата, но затова пък се изяви пред цялата нация, а и пред света в тези две роли, при това ги игра дълго, повече от 12 години! Игра ги всеотдайно, талантливо, със замах, раздавайки се докрай. Отначало, като по- млад, беше по- сдържан, та някои от дамите и особено бабите от село много го харесваха. Сетне се отпусна, започна да играе по-свободно, по- мащабно. Да следва не само основните характеристики на своите любими персонажи, освен двамата гореспоменати, още Остап Бендер на Илф и Петров, Ноздрьов от „Мъртви души“ на Гогол, Живота Цвиович от „Д-р“ на Нушич, Тартарен Тарасконски и още много други от богатия репертоар на незабравимия Калоянчев. Ами, Дон Жуан на Тирсо де Молина – да си спомним за Барселона, за чекмеджето в Бояна и за още ред авантюри с манекенки, чалга певици, плеймейтки и други подобни.
Изобщо много даровит мъж. И внушителна фигура, макар и напоследък доста понатежала, и глас, добре поставен, школуван, с отлична дикция / е, понякога диалектът и жаргонът…но за цвят, нали?!/. Също богата пластика, щедра жестикулация. Безспорен, ярък темперамент. Без съмнение, и музикалност. Умее лесно и свободно да импровизира, да излиза чист от всяка ситуация, да прехвърля топката на другите / обикновено те са виновните!/, изобщо същински Остап Бендер, от класа!
Сега, когато вече не е премиер, за радост на враговете му, а пък те, за жалост, се оказаха повечето от българските гласоподаватели!, артистичното у него съвсем надделя, разкрепости се докрай, та играта му понякога нарушава мярката, но все пак, впечатлява. Забавлява, разсмива. Така че още не е късно, и на тази възраст, да се преквалифицира. От неуспял политик, съсипал за нула време една държава, станал за смях пред света от Канада до Нова Зеландия, да вземе та да постъпи в някой театър. И като начало да направи авторски моноспектакъл от рода на Гоголевия „Дневникът на един луд“. Има толкова благодатен личен материал за него. Ще го заснемат телевизиите, та да го види цялата страна, ще го аплодираме щедро. Видяхме, че той направо жадува за похвали и аплодисменти, а когато не ги получи от публиката, сам се хвали и си ръкопляска! Артист бе, какво друго да кажем!