В летните жеги и насред нажежените политически страсти около преминалата буря с парламентарните избори от 11 юли по темата за следващото най-важно събитие на годината за България цари затишие пред бира. В телевизионните говорилни не обсъждат наближаващите избори за президент у нас. А те са само след броени месеци.
Твърде конспиративно и абсурдно е да се предположи, че разнородните говорещи глави от телевизионните екрани са се наговорили да мълчат по темата. По – скоро наистина няма какво да кажат и да коментират поради една основна причина: няма провокация, няма интрига, няма алтернативна кандидатура на действащия президент Румен Радев.
Не казвам, че той е обречен да спечели втори мандат. Само отбелязвам, че дори да текат някакви издирвателни дейности на политическите геолози, които се надяват да изкопаят някое полезно изкопаемо за рециклиране на президентските избори, конспирацията ще да е много дълбока и засекретена. Ако ли пък търсят самородно злато сред неизхабени лица, за да бъдат противопоставени на Радев, задачата им е не по-малко сложна от евентуалното ровене в миналото.
Защо? Нима наистина в приблизително 7 милионна България не може да се намери подходящ за тази работа човек?
Ако питате мен, способни хора има много, но сред желаещи да се нагърбят с неблагодарната задача да бъдат завързани за дулото на оръдията за масово омаскаряване трудно ще се намерят доброволци. А насила президент не се става…
Интересното е, че у нас президентът уж не е много овластен, но на практика упражнява много по-силно влияние от онова, което му е отредено по конституция. Да, да, знаем защо – защото е пряко избран и това придава уникална тежест на орязаните му права. Правителствата могат да управляват и като представители на малцинството от избирателите, но президентите биват назначавани на работа задължително от мнозинството.
Въпреки тази съблазън само няколко месеца преди важната развръзка, която изглежда още по-значима на фона на парламентарния пейзаж, изпъстрен с безброй заровени гербаджийски мини, няма и няма волонтери на първа линия в борбата за президентския пост. Само генералът от пожарната промълви нещо “загадъчно” за собствен паламентьор, който щял да говори чужди езици, щял да бъде уважаван в чужбина и т.н. Но след загубата на изборите и гротескното изправяне пред строя на добре познатия в чужбина Даниел Митов, който говори и чужди езици, спря да рекламира своя “нероден Иванчо”.
Ваденето в последния момент на кандидат за президент от шапката с козирката беше специалитет на фокусника от Банкя, комуто много се искаше да се настани на президентския трон като завършек на победоносната му политическа кариера. Извъртя този номер с Плевнелиев буквално в последния момент след дълги терзания дали самият той да не се цани за тази работа ( подписвам се под това твърдение не за пръв път, но за пръв път ще спомена, че знам от самия Плевнелиев този факт ). Само че през 2011 година бившият телохранител на Живков и Симеон беше в зенита си като едноличен собственик на държавата, а когато приложи същата хватка пет години по-късно с Цецка Цачева удари на друг камък – генералски, но истински, а не бутафорен със сикаджийска закалка.
Кеф ти на президентския трон церемониални почести, кеф ти целувки с недостатъчно гнусливи чужди лидери – все любими занимания за него. Но се надцени, подхлъзна се и се пльосна на тепиха в изолация, която сам си докара. Тя пък го докара дотам да лъготи, че вече се бил науправлявал и нямал желание да се явява на състезанието с Радев. С други думи, предава се и минава не само в парламентарна, но и в персонална президентска опозиция за следващия мандат.
Мълчат апологетите му, които вещаеха как щял да размаже оня с президентското юмруче ако си пожелае. Е, вече не желае. И това е също една промяна, която (той) настъпи заедно с мотиката на повторните избори с низходящ резултат.
Каквото и да се говори за разрив между БСП на Нинова и президента Радев, левите в България пак ще гласуват за него, а БСП едва ли ще му противопостави друга кандидатура.
Ами традиционните противници на левицата ( сред които ГЕРБ не се брои заради традиционната си всеядност – доказана въпреки ядните слова на вожда на антикомунистическа тема в предизборно време)?
Затишието пред бира продължава, но не може да трае вечно. Колкото и да се снишаваме, бурята ще ни връхлети. Да бяха столични избори, да кажем, че шансовете за издигане на прозападна алтернатива на Радев извън популисткия спектър са добри, ако не и отлични. Задачата изглежда обаче доста по-трудна за решаване в това отношение на национално ниво.
Но кой е казал, че политиката е лесна работа? Победителите на парламентарните избори от ИТН го разбират в момента по трудния начин след “лесната” им победа, която постигнаха с протестния вот. Такъв обаче не се очертава като обединителна кауза на президентските избори. А нищо не показва, че има желаещи да се сборят с военния пилот, който кара влака по- самостоятелно от всякога и доказа тази увереност с кандидатирането си за втори мандат без да чака одобрение от никоя партийна ракета носител, каквато му беше БСП преди една петилетка.
И все пак моментната снимка на победител в двубоя с бутафорния генерал не му гарантира повторението на успеха от 2016 година. Освен ако наистина не го оставят да спечели служебно след служебния му кабинет чрез отказ от конкуриране. Време е в партийните централи да оставят настрани бирата и да се изправят срещу бурята, която неминуемо предстои. Защо тя ще бъде също и буря от негодувание на гражданите, очакващи истинско политическо състезание, ако то бъде подменено с безпринципен сговор.
И двете партии, ИТН и ГЕРБ, обещаха на избирателите си мажоритарен вот и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си? Линк към резултатите