„Демократична България“ (ДБ) иска контрола върху Комисията за финансов надзор като условие да подкрепи правителство на „Има такъв народ“ (ИТН). Според запознати с директните и с неофициалните разговори, желанието на партията, спечелила едва 34 депутатски места е да получи още един регулаторен орган освен КФН.
В средносрочен план намерението на ДБ е да консолидира надзора на целия финансов сектор – бнков, застрахователен, пенсионноосигурителен и капиталов пазар в един мегарегулатор на финансовия сектор. За целта, Управление „Банков ндзор“ ще излезе от Българска народна банка и ще се прехвърли към Комисията за финансов надзор. Сегашният подуправител Радослав Миленков ще се раздел с длъжността си, както и сегашният председател на КФН – Бойко Атанасов.
Реформата прилича на идеята, която преди 12 години лансираха от ГЕРБ, но тогава КФН трябваше да се влее към БНБ. Общото и в двата случая е, че целият надзор на финансовия сектор – банков и небанков ще се окаже под една шапка.
Не е ясно кой е другият регулатор, за който ДБ настояват да получат, но според източници на „На стената“, ИТН за момента не желаят да правят никакви отстъпки. Притеснителното в подобен сценарий е, че финансовият сектор може да се окаже под контрола на икономическите кръгове, подкрепящи ДБ и в ръководството му да попаднат лица, свързани с кръга „Капитал“, както вече стана с Българска банка за развитие и предстои да се случи с Фонда на фондовете, ако служебното правителство се задържи достатъчно дълго.
Има и още една нередност. Политическите назначения в регулаторни органи са нещо, срещу което ДБ и кръговете зад тях винаги са се обявявали публично. Ако сега те получат възможност да излъчват политически назначения в регулатора, който се грижи за трансмисионните механизми на икономиката, дори като се остави настрана липсата на представителност, има риск властта да се използва за разчистване на сметки и за решаване на частни казуси.
Освен ДБ, искания се предявили и другите „партии на протеста“, а и не само те. Така например „Изправи се БГ! Ние идваме“ желаят да определят трима областни управители, а БСП искат да излъчат между 6 и 7 заместник-министри. Последното се очертава като реалистично за изпълнение условие, тъй като ИТН са осъзнали, че нямат хора да заемат всички политически позиции, за които имат власт да влияят, а не желаят да задържат хора, свързани с ГЕРБ.
И двете партии, ИТН и ГЕРБ, обещаха на избирателите си мажоритарен вот и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си? Линк към резултатите