Светът стана сергия, на която държавни чиновници и частници продават нашите тела. Налагат ни да се имунизираме срещу Ковид – 19, въпреки че одобрените досега средства не са ефикасни. От мънканията на неуверените специалисти излиза, че това не са ваксини, а експериментални препарати, временно усилващи имунната система. Вместо да строят болници за тежко болните и да повишават квалификацията на лекарите, Брюксел и националните правителства решиха да задушат проблема с купища пари. Подариха на големите фармацевтични компании милиарди и изглежда, че безконтролното харчене и лошата организация са сред причините засега в аптеките да няма евтини и безвредни медикаменти срещу Короната. Оставяме настрани разните «-вири», станали популярни в началото на епидемията - да не дава Господ да стигнем до положението, когато ще са ни нужни!
По принцип създаването на противовирусни препарати е сложна задача. Тъй като вирусите не притежават собствен клетъчен апарат за самовъзпроизвеждане, те подчиняват чужди живи клетки, за да се размножават, и затова в борбата срещу тях не може да се използват отличията между патогена и хазяина (така, например, действат антибиотиците). А още техните белтъци мутират бързо, създавайки съзвездия от щамове.
Случаят с Ковид – 19 е заплетен и заради неразбирането на биологичните процеси, които протичат в поразения от инфекцията организъм – докато определен брой заразени умират (тук евентуално би могло да възникнат въпроси също към личните лекари, болничния персонал и статистиката), много други прекарват болестта безсимптомно. Учените пробват най-различни средства за лечение с надеждата, че току-виж нещичко подействало. Обаче такива колективи са много и за съжаление всеки от тях рекламира своите постижения, преиначавайки волно или неволно резултатите. Затова от купа предложения е трудно да се отсее истинският цяр от шмекерията. Проблемът би се решил лесно с централизирането на клиничните изпитвания, ала срещу подобно решение негодуват привържениците на пазарния подход (за него, ако ви е интересно, може да бъде посветен отделен текст).
Друго затруднение за изследователите е, че повечето хора с Корона оздравяват, при това обикновено много бързо. Съответно събираната информация за състоянието им е недостатъчна, за да може със сигурност да се знае дали изпитаното върху тях лекарство е помогнало, или всичко би минало добре и без него.
Противовирусните препарати се приемат в точно определен момент и скоро стават ненужни. Няма как да ги вземат всеки ден за профилактика, а и изобщо мнозинството от нас би се оправило и без тяхна помощ. В тази връзка се сетих за изявлението на един специалист, според когото фармацевтичните компании не се интересуват особено от създаването на противоковидни молекули, защото считат, че епидемията не е толкова сериозна и разходите за проучване и производство биха се изплатили по-бавно.
Пласьорите на експерименталните задължителни ваксини избягват горепосочените пречки. Получили подкрепа на най-високо равнище, наследниците на доктор Менгеле изпробват своите препарати върху стотици милиони човеци и без никакъв риск получават огромни печалби. Така се случва, когато транснационалните компании надделяват над държавата.
Това е първата част на материала за имунизацията. За да не стане писаницата ми твърде дълга, спирам тук. Останалото ще представя по-нататък. Благодаря ви, че прочетохте текста!