"За първите две места ще се борят ПП и ГЕРБ по линия на промяна и запазване на статуквото. Разликата между ПП и ГЕРБ няма да е голяма, независимо от победителя. Няколко партии ще са наредени близко една до друга – БСП, ИТН и ДБ, като превес вероятно ще имат социалистите, заради процеса, който върна част от избирателите и на ГЕРБ. А именно усещането за невъзможност на сформиране на ново правителство от страна на новите играчи".
Това прогнозира политологът Марио Русинов в интервю за ФАКТИ.
"ДПС се ползва със статичен електорат. В такъв смисъл те ще повторят резултата си от юли месец", смята още той.
"Формацията на Манолова, Дончева и Триото са най-големите потърпевши и тяхната роля в следващия парламент изглежда като да е от грешната страна на бул. "Цар Освободител", каза още политологът, тъй като според него "техният електорат изтича в две посоки – "Продължаваме промяната" и "Възраждане".
"Вероятно именно "Възраждане" ще заместят ИБГНИ в следващия парламент", смята Русинов.
Целия разговор с Марио Русинов, четете в следващите редове:
- Г-н Русинов, от днешна гледна точка мислите ли, че избирателната активност на 14 ноември ще бъде еднаква за парламент и президент?
- Традиционно интересът към президентските избори е по-висок от този на парламентарните избори. Това се дължи на мажоритарното естество на президентските. Във всеки случай това ще вдигне и активността на парламентарните избори. Трябва да се вземе предвид и фактът, че се гласува с машини, което впрочем беше доста успешен експеримент на предходните избори.
Мисля, че повече хора ще гласуват и на двата избора, заради самия интерфейс, който показва и двете възможности. Какво имам предвид - ако някой не е решил твърдо дали ще гласува и на парламентарните избори, то на подсъзнателно равнище подканата от машината ще го стимулира да гласува и на двата избора. Подобен случай беше и с паралелно проведения с президентските избори референдум през 2016 година.
- Колко компонентно според Вас ще бъде 47-мото Народно събрание?
- Ситуацията е изключително динамична. В рамките на три избори се появиха две нови формации с ярък електорален потенциал. През април и юли това беше "Има такъв народ". Сега това е "Продължаваме промяната". Същевременно имаме събитие, което ярко противопоставя обществото и не е пресилено да се каже - по качествено нов начин, а именно ваксинационният процес и вкарването на зеления сертификат.
Най-общо казано тези фактори водят до следното: за първите две места ще се борят ПП и ГЕРБ по линия на промяна и запазване на статуквото, няколко партии ще са наредени близко една до друга – БСП, ИТН и ДБ, като превес вероятно ще имат социалистите, заради процеса, който върна част от избирателите и на ГЕРБ. А именно усещането за невъзможност на сформиране на ново правителство от страна на новите играчи. Тук трябва да се отбележи и ролята на партиите, както и на някои анализатори, защото въпросната невъзможност е абстрактно понятие за една голяма част от избирателите. Макар редовното правителство да е необходимост за случването на голяма част от процесите в Конституцията, то това е далечно от избирателя, но приказките за погром и хаос оказват своята роля.
Колкото до останалите – ДПС се ползва със статичен електорат, заради фактори, които многократно са били очертавани, сред които е етническият вот и зависимостта - икономическа и не само, на избирателите по места. В такъв смисъл те ще повторят резултата си от юли месец.
Формацията на Манолова, Дончева и Триото са най-големите потърпевши и тяхната роля в следващия парламент изглежда като да е от грешната страна на бул. "Цар Освободител". Докато на предните избори имаха импулса, създаден от Комисията по ревизията и разказите на Илчовски, то сега "Изправи се БГ! Ние идваме!" имат единствено новата прическа на Мая Манолова като пиар ход. Разбира се, това е в рамките на шегата. Но е факт, че техният електорат изтича в две посоки – "Продължаваме промяната" и "Възраждане". За ПП това е така, защото голяма част от електората на ИБГНИ идваше от хора, които искат съдебна реформа, но не се припознават в елитарния характер на "Демократична България". Сега същият този електорат е ухажван относително успешно от ПП, които се стараят да скъсяват дистанция.
ПП "Възраждане" също черпят от електората им, заради антиковид настроенията на последните. Спомнете си как Триото палеше маски в знак на протест. Сега доста по-вокален играч на тази струна е формацията на Костадинов. Вероятно именно те ще заместят ИБГНИ в следващия парламент. Тяхното представяне в социологически проучвания е слабо, защото това е непрестижен вот и често респондентите поддръжници на подобни формации отказват да отговорят автентично. А с разделението на обществото за въпроса на ваксините, част от избирателите ще търсят представителство предимно по този въпрос.
- Ще успее ли според Вас “Продължаваме промяната” да стане първа политическа сила?
- И преди съм имал възможност да коментирам, че Кирил Петков и Асен Василев се ползват от специфична привилегирована позиция – те са едновременно нови лица - за широката аудитория, и борци с корупцията, които имаха и 4 месеца да направят ключови ходове, с които да се покажат на обществото. Големите пречки пред техния успех можеха да бъдат зле проведена кампания и не добре проучени хора в листите. Тук може да се направи аналог с листите на ИТН, където се оказа, че има противоречиви личности. Лично мое мнение, че ПП допуснаха някои комуникационни грешки и като цяло има какво да се желае от кампанията им, но засега тя е относително успешна. Колкото до набора на листите им, изглежда като този "подводен камък" да е избегнат засега, което не изключва обаче това да се случи в бъдеще.
Колкото до решението на Конституционния съд за гражданството на Петков, то само ще стимулира твърдите електорати – хората, които не харесват формацията на Петков и Василев ще го заклеймят като престъпник и обратното, твърдите привърженици ще го възприемат за политическа жертва. Самото решение е любопитно по линия на последствията му – ако както конституционалистите твърдят, актовете на вече бившия служебен министър на икономиката са атакуеми поотделно, то дали някой ще се възползва от това, кое би атакувал и с какви политически цели. Във всеки случай не вярвам този процес да окаже значителна електорална промяна, освен ако не се ескалира положението по аналогия с влизането на прокуратурата в Президентството.
Без да се ангажирам с точна прогноза, то разликата между ПП и ГЕРБ няма да е голяма, независимо от победителя. Искам да отбележа, че това са поредните избори, в които фактическият победител няма да има съществено значение. С други думи освен символната роля, единственото, към което разликата на първия и втория ще има отношение, е получаването на мандат за сформиране на правителство, а засега изглежда ГЕРБ все още да са в политическа изолация. Тук е редно да се спомене и опитът коалиция между ГЕРБ и ДПС да се нормализира в очите на гражданите. Това личи от редица политически послания, които двете формации отправят.
- Прогнозирахте възможност “Възраждане” да премине четирипроцентовата бариера - ако се случи, до какво е възможно да доведе това?
- Влизането на изискванията за зелен сертификат със сигурност ще дадат импулс на "Възраждане" и мисля, че те ще прескочат бариерата този път. Има и други съпътстващи фактори, впрочем. Например, неучастието на партията на Божков в тези избори също би могла да влее няколко хиляди гласа на Костадин Костадинов. Неуспехът на другите националистически партии също. Вероятно участието на тази партия в парламента ще е сходно с участието на "Атака". Много шум по конкретни въпроси и участие в плаващи мнозинства за конкретни законопроекти. Във всеки случай за такива антисистемни партии участието във властта е вредно, а и неприемливо спрямо другите играчи. Така че те по-скоро ще са опозиция, която при отсъствие на големи трусове в системата, по-скоро ще губи електорален потенциал във времето.
- Какво ще се случи според Вас с “Има такъв народ” - ще усетят ли рязко оттегляне на гласове?
- Моето мнение е, че "Има такъв народ" допуснаха редица комуникационни и тактически грешки. Поведението им показа, от една страна, неохота да управляват. Заявките им за правителство на свръхмалцинството бяха нереалистични и ми се струва, че го знаеха. От друга страха, показа, че има дисонанс между исканията на електората им и на партийните лидери. В това отношение социологическите проучвания са абсолютно прецизни като предвиждат рязък спад в техния резултат.
- Смятате ли, че след изборите на 14 ноември ще се формира редовно правителство?
- Вероятно ще се сформира правителство заради натрупаната умора у партиите, заради факта, че кампаниите са скъпи и нерентабилни, ако животът на парламентите е толкова кратък и заради това, че все пак трябва да се приеме бюджет за догодина.
- Кои ще бъдат формациите в това управление?
- По-вероятният вариант за мен е управлението да е около формации на промяната плюс подкрепа или фактическо участие на БСП. Напомням, че подкрепата за протестите през 2020 година беше над 60%. Макар и електоратът да е поизтощен, дневният ред за промяна, който се наложи, ще доведе до сформиране на кабинет.
Моето лично гражданско мнение е, че миналата година беше еманация на недоверието в досегашния модел и се разкриха твърде много обективни факти за корупция. Най-позитивният развой би бил сформиране на следващо правителство, което да предприеме промяна в работата и кадровия състав на всички антикорупционни органи и в органите, които имат пряко отношение към върховенството на закона – прокуратура и главен прокурор, КПКОНПИ, ВСС, ДАНС и т.н. Тези органи би трябвало да работят независимо от жизнения цикъл на следващо правителство и ефективната им работа би довела до позитивни промени.
- Кой мислите ще излезе победител в президентския вот?
- Вероятно президентът Радев ще спечели втори мандат. Неговата стратегия беше да протегне ръка към всички електорати. Това ще резултира да бъде широко подкрепен, макар и с неохота, на втори тур от всички, които изпитват недоверие към ГЕРБ. Въпреки че проф. Герджиков формално е независима кандидатура, подкрепата на ГЕРБ в случая играе ролята на "контекстов" синоним на партийна кандидатура.
- Победата на Радев още на първи тур изглежда ли Ви възможна?
- С оглед на участието на проф. Герджиков и Лозан Панов, по-скоро не.
- Успя ли дясното пространство да се консолидира около обща президентска кандидатура според Вас?
- Според мен дясното в България не е кохерентно. От една страна, има градска десница, която е много по-склонна да гласува за "Демократична България" и в някаква степен за "Продължаваме промяната". Процеси, които се изострят особено много от няколко години насам, има и дясно - в смисъл на електорат, който гравитира около ГЕРБ. Тези два притегателни центъра станаха като "олио и вода" и трудно се смесват. Това става факт и с обезсилване на реториката "комунизъм -антикомунизъм" и/или все по-голямата нелегитимност на ГЕРБ да излъчва такива послания.
В този смисъл дясното не се консолидира, а се раздели между кандидатурата на проф. Герджиков и тази на Лозан Панов.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 г. ще е уникален ден, когато ти ще гласуваш едновременно за конкретен човек (мажоритарен избор на президент) и за списък от хора (подбрани от и верни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?