Марио Русинов, АКФ за ФАКТИ: Партиите не знаят колко гласа да купят за едно място

На 29 март Антикорупционният фонд представи резултатите от изследването си „Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“. Експертите на Антикорупционния фонд анализират резултатите от парламентарните и местни избори, проведени в периода 2013-2020 година. Установяват над 2500 избирателни секции, в които съществува риск от контролиран и купен вот. Тези рискови секции намират графичен израз под формата на интерактивна карта.

За да говорим за изследването на Антикорупционния фонд и за изводите от него, от ФАКТИ се свързахме с Марио Русинов, който участва в проведеното изследване като младши-анализатор. Русинов е политолог по образование и автор на политически анализи относно вътрешната и външната политика, относно проблемите на сигурността и тероризма. Разговора четете в следващите редове:

- Г-н Русинов, какви изследователски методи бяха използвани в изследването?

- В рамките на нашето изследване бе използван статистически анализ, който разчита на т.нар outlier-и или извънредни стойности в резултатите за изборите, които „Информационно обслужване“ АД изготвя въз основа на изборните протоколи, а Централната избирателна комисия разпространява. Екипът на Антикорупционния фонд разработи няколко модела, които представляват интерес и потенциален показател за отклонение на електоралното поведение в секциите. Първите два са многокомпонентни и най-общо търсят екстремални стойности по отношение на следните критерии:

От една страна, избирателната активност. Като хипотезата, която ползваме по отношение на активността, е, че когато има стимул или заплаха, избирателите, които гласуват в рисковите секции се консолидират и гласуват с необичайно висока активност и съответно когато липсват гореспоменатите, избирателите в тези секции не гласуват.

От друга страна, резултатът на победителя спрямо останалите кандидати в секцията в сравнение със средно аритметичния му резултат в общината. Хипотезата тук е, че местните спецификации и общи проблеми и приоритети, които местните избиратели имат, са сходни на ниво община и тогава би трябвало да се наблюдава сходни стойности в общината.

В допълнение при тези два модела се ползват нетипично високи стойности на броя на недействителните бюлетини – съответно снимани или показани публично. Обърнахме им внимание, защото снимането на попълнената бюлетина е един от основните методи за проверка от страна на дилърите на гласове за спазването на инструкциите им.

Също така изследваме и за висок брой сгрешени бюлетини. Хипотезата ни е, че от една страна част от избирателите, чийто глас е под стимул или натиск, все пак се разколебават и пускат грешна бюлетина, а от друга, че за съжаление най-сигурният резервоар за контролиран вот, от страна на купуващите и продаващите, са социално маргинализирани групи, чийто образователен и икономически статус е нисък. Това е, както предпоставка за установяване на трайна зависимост между дилърът на гласове и избирателите, чиито гласове установява, така и за допускане на грешки при попълване на бюлетината в изборния ден от страна на контролирания избирател.

Последният модел стъпва на т.нар. волатилност или смяна на електоралното поведение на избирателите в кратък отрязък от време. По-просто казано процесът, в който избирателите в рамките на няколко поредни избора гласуват за различни партии, в някои случаи и диаметрално противоположни по програми партии.

На базата на това направихме две оценки – една по-консервативна и една по-либерална. Консервативната ни оценка разчита от една страна, на повторяемост на конкретни секции през годините като това означава, че при тях се наблюдава устойчиво рисково поведение, тоест една и съща секция е била рискова по някой от заложените критерии в поне два последователни референтни - от един тип, избори, а от друга, че се появяват като рискови в два или повече от нашите модели.

- Кои са основните тенденции, които се забелязват по отношение на купения вот в изборите от 2013 до 2020 година?

- Важно е да се уточни, че от предходни качествени изследвания на темата за организираната престъпност, която се занимава с продажбата на гласове и темата за контролирания вот е известно за два подхода, които т.нар. дилъри на гласове използват за набавяне на гласове. Това са съответно системата на стотници и десятъци, а именно назначаването на влиятелни в местните общности хора, които се ангажират с набавянето на конкретен брой гласове -100, 50, 10 и така надолу по веригата, създавайки мрежи за купен вот тип реферална система.

Вторият подход е употребата на местни „тартори“ в маргинализирани общности. Това става чрез установяването на различни начини на зависимост на цялата общност от лидера. Това може да е чрез монополизиране на достъпа на социални услуги на местните избиратели чрез взимане на личните им карти. Чрез заплахата от остракиране и прокуждане от общността си при неподчинение със заповедта за гласуване по определен начин. Последното поведение е характерно за дълбоко патриархални системи в малките населени места. Както и чрез други подобни методи.

Докато при „рефералната“ система няма гаранция, че ще бъдат привлечени избиратели от една и съща секция и в такъв смисъл засичането им статистически е по-трудно, то за вторите е характерно продаването на цялата секция, така да се каже „на едро“.

В рамките на изследването си попаднахме на мнение на анализатори на контролирания вот, които са изследвали поведението на криминалния контингент и тяхното разбиране е, че от 2014 година насам продаването на такива секции, които се купуват „на едро“, се разделя от дилърите на гласове на два или три политически играча с цел избягване на „набиване на очи“ на въпросните секции. Тогава и статистическият анализ на база на екстремални стойности на победителя се откроява по-трудно. Данните от статистическия ни анализ потвърждават тази хипотеза. От направения анализ, също така, прави впечатление, че от 2013 година насам някои секции, които са проявявали устойчиво и конвенционално поведение, вече са волатилни. Тоест може да се заключи, че вече се продават гласове на места, които до относително скоро не са били обект на купен вот.

- Забелязва ли се определена концентрация на по-високи шансове за купуване на вот в дадени географски или етнически региони?

- Ако се разгледа картата, която създадохме, която впрочем е достъпна на сайта ни, ще се забележи, че има относително равномерно разпределение в страната на купения и контролиран вот. Същевременно ако направим препратка към либералната и консервативната оценка или секциите с потенциален и с висок риск и обърнем внимание на тези секции, които сме назовали секции с потенциален риск, наблюдаваме натрупване на вот, при който се проследява силна корелация между етническия състав на населението и електорално поведение. Например в Североизточна България. Също така с риск да се повторя, някои по-малки общности, които са социално и икономически маргинализирани – като села, някои отдалечени квартали в градовете и т.н. са по-податливи на този процес. Затова апелираме политиците да обърнат по-специфично внимание. Не е неразумно да се предположи, че политическият елит, ако не причинява директно това състояние на маргинализация, то поне го толерира, защото му осигурява сигурни резервоари за гласове.

- Какво влияние оказва купеният вот - в каква степен влияе на крайния резултат?

- Едно от интересните заключения, които настойчиво срещахме в хода на проучвателните ни разговори с други експерти, във връзка с влиянието на купения вот е трудността, дори невъзможността партиите да сметнат колко гласа трябва да си закупят, за да спечелят дадено място в конкретен многоизбирателен район, заради начина на изчисление на резултатите. То се случва посредством т.нар метод на Хеър-Ниймайер, или методът на най-големия остатък. Без да навлизам в прекалено специализирани подробности, формулата се смята на базата на няколко итерации или стъпки и конкретният брой мандати зависи пряко от резултата на опонентите ти.

В такъв смисъл мисля, че най-съществените преки резултати са два. От една страна, по-лесно достигане на малките партии до праговете за субсидия – 1 процент и прага за влизане в парламент 4 процента. От друга, имиджовите ползи на по-високия брой гласове, които партиите отчитат.

Друг интересен момент за влиянието на купения вот е прибягването до него в условия на вътрешнопартийна конкуренция. Това се случва, когато кандидат-депутатите от листа на една партия купуват гласове с цел да си осигурят преференции и по този начин да разместят листите, да влязат в парламента или да покажат по-завидни резултати, за да бъдат издигнати по-напред в листите от централите в следващи избори.

Все пак трябва да се подчертае, че на базата на резултатите, които получихме от методологията, неизвестността точно каква полза под формата на мандати ще донесе на партиите, не ги спира от това да се възползват от този нелегитимен механизъм.

- В рамките на изследването купен и контролиран вот имат ли различни дефиниции?

- В академичния дискурс се открояват три понятия, които имат отношение към контролирания вот и са залегнали в нашата работа. Това са:

Най-общото понятие, а именно контролиран вот. Това е всеки вот, който е подаден под натиск или под стимул.

Купеният вот, вот подаден под финансов стимул или друга облага, например, хранителни пакети.

Корпоративен вот, това е вот, упражнен поради натиск от работодателя.

Нашите методи засичат по-ефективно първите два. Това е така, защото при корпоративния вот, работниците, които са под обект на натиск са базирани в различни квартали и следователно в различни секции и това не позволява явни натрупвания, които статистиката може да проследи.

- Избирателната активност по какъв начин влияе на общата картина?

- По отношение на контролирания вот активността е особено влиятелната. Това е така, защото по-ниската активност де факто занижава „цената на един мандат“. Или иначе казано - при по-ниска активност и съответно по-нисък абсолютен брой избиратели, упражнили своя глас, достигането на избирателната квота е по-лесно. Същевременно купеният/контролираният електорат е по-дисциплиниран. Затова и на тези избори, които ще минат под знака на пандемия, е особено важно и интересно каква ще е активността. Част от избирателите вероятно ще бъдат разколебани да употребят своето право на глас, заради рисковете, които струпването при гласуване носи.

В други държави обаче, това е довело до качествена промяна в политическата система като например на местните избори в Каталуния, където определени политически сили увеличиха своята преднина именно заради дисциплинираността на електората им и съответно по-ниската степен на мобилизация на политическите им опоненти. Ако може да се направи тази аналогия и за нашия контекст, всякакви подобни опасения, които струпването на хора носи, ще бъдат взети предвид в по-ниска степен на дяла от електората, които нашият модел третира като обект на купен или контролиран вот (бел.: по обяснените по-горе критерии), колкото при останалата част от електората, при която липсва финансов или друг стимул или заплаха.

Също така трябва да се отбележи, че има взаимовръзка между ниската степен на образование и лошото качество на живот и склонността на избирателя да продаде гласа си или да го промени под натиск от заплаха от уволнение. С други думи, следва да се предположи, че избирател под въздействие на гореспоменатите явления е по-склонен да пренебрегне рискове от заразяване с цел да получи непосредствена облага. Апелираме да се гласува с цел обезмислянето на контролирания и купен вот.

- 2554 е броят на рисковите секции. Това обаче е либерална оценка, което на практика означава какво?

- Както споменахме вече, анализаторският ни екип заложи четири модела, които са показатели за отклонение в конвенционалното електорално поведение. Посочените 2554 секции са такива, които са попаднали поне в един от тези модели. Консервативната ни оценка разчита от една страна, на повторяемост на конкретни секции през годините като това означава, че при тях се наблюдава устойчиво рисково поведение, тоест една и съща секция е била рискова по някой от заложените критерии в поне два последователни референтни избори, а от друга, че се появяват като рискови в два или повече от нашите модели. С по-голяма сигурност, от гледна точка на статистиката, може да наблюдаваме при консервативната оценка.

- Какво цели да покаже изследването - цели ли да адресира даден проблем и ако да, какъв?

- Академичната общност, медийният и граждански сектор от години се опитват да се справят с феномена на контролирания и купен вот. Усещането за манипулация на изборния процес у гражданите делегитимира политическия процес и участниците в него. От тази гледна точка обществеността има нужда от достатъчно прецизни и ясни данни за мащаба и конкретните проявления на този процес. Идеята на нашия проект беше да се осъществи превантивна дейност от страна, както на гражданското общество, така и на правоохранителните органи и прокуратурата, въз основа на карта с рисковите секции, която нашата методология показва. Алиенацията от политическия процес и апатията на избирателите, която води до относително ниска активност в сравнителен план трябва да бъде преборена, защото всички негативни следствия, включително и корупцията на всички нива на системата се дължи на недоверие в обществения договор.