Негово Величество Цар Симеон II даде обширно интервю за реномираното испанско списание „Ванитатис“, издавано от вестник „Ел конфиденсиал“, съобщи kingsimeon.bg. Представяме ви част от него.
- През 2014 г. издадохте своята биографична книга „Една необикновена съдба“. Ще оставите ли свидетелство за това как са минали годините оттогава?
- В интерес на истината я написах така, че един толкова особен живот като моя, да бъде разказван от първо лице, а не от други. Освен това го направих, мислейки за децата и внуците си, за да знаят на какво съм посветил живота си и по този начин да разберат пълната ми отдаденост към България. Между другото, книгата е издадена на български, испански, италиански, френски, гръцки, португалски и турски език. Много скоро ще излезе на английски език с допълнителна глава, в която разказвам за някои събития, случили се след 2014 г.
- Има много причини да влезете в историята, но вие въплъщавате една уникална ситуация: тази на един цар, който впоследствие става премиер на републиката.
- Наистина моят случай е безпрецедентен. Царят се появява и печели парламентарните избори и е избран за министър-председател на републиката. Друг аналогичен случай, макар и с известни хронологични различия, е този на крал Сианук от Камбоджа. Това, което се случи с Наполеон III, беше нещо друго.
- Пандемията удари брутално целия свят. Как преживяхте този тежък период?
- С притесненията и ограниченията на всички останали. За България се коментира, че сме първата страна по смъртност от Covid-19 в Европейския съюз. Това, което ме озадачава, е изключително ниският брой ваксинирани хора в страна, в която образованието и културата са високо ценени. Изглежда обаче, че се разпространяват измами за последствията от ваксинацията. Тъжно ми е да виждам такава разлика между Португалия и България, две държави, намиращи се в двата края на Европа – в Португалия над 80% от населението са ваксинирани, срещу едва 22% в България. Искам да вярвам, че и тук ще надделеят здравият разум и гражданският пример, както в другите държави.
- Има хора, които твърдят, че пандемията ще извади най-доброто от нас самите. Споделяте ли това мнение?
- Не обичам да обобщавам, но честно казано мисля точно така. Примери за това са жестовете на солидарност с медиците, случаите на взаимопомощ, млади хора, които се грижат за най-уязвимите, и може би колективното съзнание за опасността, която представлява тази пандемия.
- Какво обичате да правите през свободното си време?
- На 84 години бих искал да имам повече свободно време, както другите пенсионери. За съжаление много хора подценяват възрастта ми, което ме поддържа все още доста активен. Винаги съм бил запален читател. Бих искал да разполагам с повече часове, които да посветя на тази страст. Тъй като разговарям с „Ванитатис“, си позволявам известна суета като споделям, че съм прочел около 3000 книги на седем езика. Повечето от тях са исторически, биографични и богословски.
Цялото интервю можете да видите ТУК