На първия тур на изборите в неделя Румен Радев получи 49.42% - 1 322 385 гласа. Това е с 348 361 гласа повече, отколкото той получи на първия тур през 2016 и създава усещането, че сега вторият тур срещу професор Анастас Герджиков ще е формалност.
Това коментира във "Фейсбук" Георги Даскалов.
Факт. Титулярният президент има огромна преднина и психологическо предимство, но докато мачът не е свършил, няма нищо сигурно.
Нещо като оня финал в Шампионската лига в Цариград през 2005, когато на полувремето „Милан“ водеше с 3-0 срещу „Ливърпул“, а пък накрая Джерард вдигна купата и трибуните пееха You'll Never Walk Alone.
„В 54-тата минута Стивън Джерард засича с глава центриране на Рийзе и праща топката в мрежата на Дида.
Още феновете на „Ливърпул“ не са седнали по местата си, когато Шмицер връща още едно попадение и „Ливърпул“ е само с 1 зад „Милан“. Росонерите са в тотален шок“.
Чудото от Истанбул.
Стратезите на Радев чудесно разбират, че победата не е нарисувана и затова има множество призиви за мобилизация.
Истина е, че Радев направи отличен резултат и изглежда, че вятърът духа в платната му.
Но погледът отвъд числата показва, че не всичко е „цветя и рози“.
Кампанията на Радев беше построена около една цел – победа още на първи тур. Това не стана по две причини – ниска активност и кандидатът все пак не мина 50-те % от всички гласували.
Но с оглед на целта теренът беше разчистен от сериозни кандидати и на практика Радев имаше един-единствен конкурент – професор Герджиков. Всички останали – без Карадайъ – бяха пълнеж, и в голямата си част играха за Радев.
Това до голяма степен промени характеристиките – беше първи тур, но изглеждаше като втори.
Преди 5 години освен издигнатата от ГЕРБ злополучна Цецка Цачева, срещу Румен Радев имаше още няколко кандидати, които направиха сериозни резултати.
Красимир Каракачанов взе над 570 000 гласа, Веселин Марешки – близо 430 000, Пламен Орешарски – над 250 000, Трайчо Трайков – 224 000, Ивайло Калфин – 125 000, Татяна Дончева – близо 70 000.
На втория тур по-голямата част от тези гласове (включително от ДПС) се преля към Радев и така той стана президент с 2 063 032 гласа.
Сега обаче първият тур беше разчистен. Големите партии от последните избори – ИТН, а сега и ПП, а също и някои по-малки – не издигнаха свои кандидати и открито подкрепиха Радев.
Така той още на първи тур каптира гласовете, които по принцип се каптират на втория.
И въпреки че обективно има потенциал да добавя гласове, онези 2 милиона от 2016 са по-скоро недостижими.
Особено на фона на броя гласували – през 2016 на първия тур на президентските избори гласуваха 3 823 646 души, а на втория – 3 474 910.
Сега на първия - 2 687 307. На втория ще са още по-малко.
Така че – мачът не е свършил.
И моля феновете на единия или другия кандидат да не се превъзбуждат и да сипят обиди и квалификации.
Просто мислете. С главите си.
Първите по смъртност в света са последни по избирателна активност.
Ние, българите.
Наистина ли не ни пука как ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от съседна страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме масово!