"Участието на председателя на БСП в правителството е политическа грешка за БСП. Много червени линии на БСП бяха замъглени и се съмнявам, че ще се реализират. Въпросът е не с какво БСП влиза, а с какво излиза от това управление".
Това заяви от брюкселската си камбанария лидерът на ПЕС, бивш председател на Столетницата и настоящ недолюбващ Корнелия Нинова Сергей Станишев.
Глобално погледнато е много рано да се твърди горното, при условие, разбира се, че претендираш да си прав. Всичко все още предстои - и възможността за провал, и тази за успех. А второто в личен план Корнелия Нинова вече постигна и явно тук го сърби предшественикът ѝ.
Да, вярно е, че формалният ѝ предшественик е Михаил Миков, но по ясни причини не виждам смисъл да се спираме на тази "златна" епоха за БСП.
Постигнатото от Нинова с "историческото дъно" от 10% на последните избори наистина доказва, че политиката е изкуство на възможното. Но си иска и майсторлък. Четирима министри и вицепремиерски пост в правителството, наречено "на промяната", е абсолютна легитимация на БСП като партия, непринадлежаща вече към "мракобесното" статукво.
И дори сравнително неутрални политически наблюдатели нарекоха стореното от Нинова "подвиг" и "триумф".
Сега за вътрешната опозиция ще стане безкрайно трудно да обоснове логически и приемливо пред избирателите си защо искат да свалят партийния си лидер, който ги вкара в управлението и е вицепремиер. А министрите им оглавиха ресори, които са несравнимо по-тежки, престижни и отговорни от министерствата на "вечерния бриз и озоновия слой", както наблюдатели се подиграха на някои от новите ведомства.
Нали една партия съществува, за да спечели властта и да реализира идеите си?
Не участието на Нинова в кабинета, а отстраняването ѝ от партията на януарския конгрес ще бъде грешката.
Май някои в БСП свикнаха, пък си и харесаха ролята на ДПС - хем да са в играта, хем да не носят отговорност, да ударят рамо на едни или да попречат на други - според ситуацията. И най-вече да им капе тяхното си, дето са си го извоювали с високо кръвно и лош холестерол през Прехода.
А властта - има ентусиасти за нея, да си чупят главите с проблемите на населението.
Вярно е, че математиката събра четирите вече управляващи партии. Вярно е, че БСП едва ли щеше да бъде взета в коалицията, ако останалите нямаха нужда от все по-скромната ѝ парламентарната ѝ група. Но с оглед ситуацията е редно да излезем от простата аритметика и да признаем, че политиката наистина е изкуство, а Нинова си изигра картите перфектно.