"Бих препоръчал на народните представители на база опита, който имам от 43-тото Народно събрание, да не се фокусират само върху една тема, а да работят по максимално широк брой теми и на максимално широк брой фронтове".
Това каза в интервю за ФАКТИ адв. Петър Славов, юрист и народен представител в 43-тото Народно събрание. Повод за думите му - фокусът върху съдебната реформа.
"Разделянето на КПКОНПИ на две комисии - едната да се занимава с конфликт на интереси, другата с гражданската конфискация, е нещо логично. Това ще реформира този репресивен мегаорган, който беше създаден в 44-тото НС. Виждаме до какви абсурди доведе неговото съществуване", посочи още той.
"Големите цели пред съдебната реформа - реформата на прокуратурата, на Висшия съдебен съвет, евентуално събиране на конституционно мнозинство за промени и в Конституцията по отношение на парламентарната квота във ВСС и нейното намаляване, евентуалната смяна на състава на ВСС, което пък да доведе до възможност за смяна на настоящия главен прокурор, всичко това трябва да върви паралелно. То обаче изисква други срокове и е нещо изключително трудно за реализиране", смята адв. Славов.
"Въвеждането на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да разследва - тази моя идея, която е на масата още от 43-тия Парламент като готов законопроект и която събра доста привърженици, най-после има реален шанс да се реализира", подчерта той.
Целия разговор четете в следващите редове:
- Адв. Славов струва ли Ви се, че законодателният процес се бави, предвид факта, че 47-мото Народно събрание още няма постоянни комисии, а в същото време днес например часове наред се обсъждаше създаването на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно машинното гласуване на изборите на 14 ноември 2021 година?
- Моето впечатление е такова. Парламентът още не е сформирал постоянните комисии, които са ключови, за да може законодателният процес да се движи и парламентът да приема своите актове. Същевременно виждаме, че се занимава най-активно със създаване на най-различни временни комисии. Това само по себе си не е лошо, но не бива да пречи на останалите дейности на парламента, които са основни. Временните комисии трябва да бъдат със спомагателен характер и да не бъдат приоритет спрямо излъчването на постоянни комисии, така че парламентът да може да започне да действа като законодателен орган. Виждаме колко належащи промени има - и по отношение на компенсациите за граждани и за бизнеса заради цените на тока, и по отношение мерките срещу COVID-19 като удължаване на намаленото ДДС и т.н. Това са все законодателни промени, които ако парламентът спазва стриктно правилника си, не може да приеме без да са разгледани от постоянните комисии, които са ресорни по съответните теми.
- След създаване на комисиите, което по дневен ред се предполага вероятно да се случи днес, откъде трябва да започне съдебната реформа - дали да се мисли как да бъде отстранен главният прокурор или да бъдат закрити спесъдилищата и спецпрокуратурите, което беше гласувано на първо четене в предходното Народно събрание?
- Бих препоръчал на народните представители на база опита, който имам от 43-тото Народно събрание, да не се фокусират само върху една тема, а да работят по максимално широк брой тема и на максимално широк брой фронтове.
Този законопроект, който споменахте и който дори мина на първо гласуване в миналия парламент с една доста широка подкрепа, няма пречка да бъде внесен отново в същия си вид, предвид, че е в миналия парламент е стигнал до почти финална фаза, и да бъде гласуван. Това до голяма степен ще реши проблема с връщането към нормалността в правосъдието като премахне т. нар. спецове - спецпрокуратури, спецсъдилища, които за съжаление показаха, че не са ефективни. Публична тайна е, че те се използваха като бухалка на предишната власт. Закриването им може да бъде поставено и може да бъде прието в много спешен порядък, за да сме свършили нещо.
Същевременно, както коментирахме, трябва да бъде съставена Комисия по конституционни и правни въпроси, и Комисия по бюджет и финанси, и Комисия по икономическа политика - всички основни комисии. Ако партиите не могат да си ги поделят и в момента вървят някакви тежки партийни пазарлъци, то поне основните комисии да бъдат гласувани и да започнат да работят. Останалите биха могли да конституират и по-нататък. Въпросът е законодателният процес да започне, затова задължително е нужна като минимум Комисия по конституционни и правни въпроси.
Големите цели пред съдебната реформа - реформата на прокуратурата, на Висшия съдебен съвет, евентуално събиране на конституционно мнозинство за промени и в Конституцията по отношение на парламентарната квота във ВСС и нейното намаляване, евентуалната смяна на състава на ВСС, което пък да доведе до възможност за смяна на настоящия главен прокурор, всичко това трябва да върви паралелно. То обаче изисква други срокове и е нещо изключително трудно за реализиране. Не бива то да бъде единственият фокус, тъй като е напълно възможно да не се събере конституционно мнозинство от 160 гласа и конкретно тези промени в Конституцията да не минат. Това не пречи обаче да се реализират законодателни промени, които също допринасят за случването на реформа, макар и в по-ранен етап.
- Говори се усилено за промени в КПКОНПИ и даване на повече разследващи функции на този орган. Това необходимо ли е?
- За мен безспорно е необходима реформа в КПКОНПИ. Това, което трябва да се случи, е наистина да се помисли за нейното разделяне. В момента КПКОНПИ е един мегаорган, нещо като втора прокуратура, което очевидно не просто не е полезно, а виждаме, че пречи. Много често наблюдаваме прехвърляне на отговорности между прокуратурата и КПКОНПИ и накрая резултати няма.
Разделянето на КПКОНПИ на две комисии - едната да се занимава с конфликт на интереси, другата с гражданската конфискация, е нещо логично. Това ще реформира този репресивен мегаорган, който беше създаден в 44-тото НС. Виждаме до какви абсурди доведе неговото съществуване.
Ключово в момента е да се работи по законодателни промени в Закона за съдебната власт, включително по този законопроект, минал на първо гласуване в 46-тото НС за закриване на спецовете, който очевидно трябва да се гласува отново на първо и второ четене.
Бих добавил задължително най-после въвеждане на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да разследва - тази моя идея, която е на масата още от 43-тия Парламент като готов законопроект и която събра доста привърженици, най-после има реален шанс да се реализира.
Кое би дало по-добра прозрачност и отчетност в работата на прокуратурата от това всеки подател на сигнал, всяка жертва на престъпление да може да отнесе въпроса си и до съда, за да даде максимална публичност на въпросния казус при необходимост, тъй като съдебните заседания са открити. Така ще може да се види дали прокуратурата си е свършила работата или някой прокурор просто е замел нещата под килима и е прекратил абсолютно неоснователно производството.
Това е една много добра дисциплинираща мярка, която съобразена с един добър механизъм за разпределение на дела по съдилищата, така че вместо няколко съдилищата в големите градове да се задръстват, да има равномерна натовареност спрямо всички компетентни съдилища, е нещо напълно осъществимо и напълно реализируемо.
- Как може да се осъществи тази промяна?
- Става дума за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, член 213, който казва, че отказите на прокурор да образува наказателно преследване по данни за престъпление могат да се оспорват само пред горестоящия прокурор. Горе-долу това е нищо и половина, тъй като въпросът се изчерпва в рамките на прокуратурата, а всички знаем, че тя е централизирана и подчинена на главния прокурор.
И тази промяна, и промените в Закона за съдебната власт, са все промени, които могат да се случат с обикновено мнозинство. С коалиционното споразумение, което подписаха четирите формации, е заявено, че такова има. Те биха могли да работят по тази тема.
- Мислите ли, че може да се събере конституционно мнозинство за останалите промени?
- Много скоро ще имаме възможност за първи тест дали може да бъде събрано конституционно мнозинство. Бих си позволил, на база на опита ми, да дам на депутатите следната препоръка - предстои и е крайно належащ изборът на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на главен инспектор. Този избор се бави вече повече от година. Това е сериозен проблем, тъй като Инспекторатът към ВСС е орган с конституционен мандат. Има изрична практика на Конституционния съд, че в момента, в който мандатът на подобен орган с конституционно разписан мандат изтече, не може да има продължаване до избора на следващ орган, а престава да действа.
Даваме си сметка каква правна стойност имат актовете, които въпросният Инспекторат в момента постановява. Даваме си сметка и колко е важно да бъде избран новият главен инспектор и Инспекторат към ВСС.
Това, което направихме в 43-тия Парламент, тъй като за избора на Инспекторат към ВСС се иска 160 депутатски гласа - тоест на практика се иска конституционно мнозинство, беше да потърсим подкрепа от съсловните професионални организации на юристите. Тогава те предложиха две кандидатури за съдебен инспектор и отделно за инспектори и депутатите от най-различни парламентарни формации ги подкрепиха. Тоест изборът може да бъде на база професионални качества на хора, предложени от Съюза на съдиите, Съюза на юристите, Висшия адвокатски съвет - някоя от тези авторитетни професионални организации, чиито кандидати да бъдат избрани на база публична процедура, без да се влиза в партийно-квотни договорки, за да се съберат тези 160 гласа. Както това се случи в 43-тия Парламент, така би могло да се случи и сега. Това е нещо изключително важно и належащо, което настоящите депутати трябва да свършат бързо.