Икономическите последици от американско-израелската война срещу Иран

Сериозният въпрос, който се поставя днес, е какви икономически въздействия могат да се случат върху държавите и гражданите, ако тази война продължи дълго? И защо смятаме, че тази война е икономически опасна?

Първо, трябва да се отбележи, че регионът, в който в момента се води войната, не е като всеки друг регион в света, тъй като той е отговорен за 30% от световното производство на петрол. Около 40% от износа на петрол за международните пазари идва оттам, освен това Персийският залив притежава около 40% от световните запаси на природен газ. Пример за това е, че газовото находище, споделено между Катар и Иран и известно като (North Field), е най-голямото газово находище в света, а катарската му част прави Катар най-големият износител на втечнен природен газ в света. Но иранската му част е гръбнакът на производството на газ в Иран, и това е информация, която трябва да подчертаем с дебела черта.

Това означава, че през протока Хормуз преминават 20 милиона барела нефт дневно, което е приблизително 20% от световното потребление на нефт, освен това се доставя и втечнен газ за страните по света. Затова всяко напрежение и продължаване на войната в Залива може веднага да разклати световния енергиен пазар, да повиши цените и това да се отрази негативно на джобовете на гражданите.

Поради това спирането на навигацията в протока Хормуз ще доведе до безумно покачване на цените на нефта и те лесно могат да надхвърлят 120 до 150 долара за барел, което може да нанесе големи щети на борсите в Залива.

Не е случайно, че вчера един от известните бизнесмени в Залива (Халф Хабтур) изпрати послание до американския президент Тръмп, в което го пита „Защо тласнахте страните от Залива към тази война?“.

Ако искаме да говорим с цифри, можем да кажем, че икономиката на всички страни от Залива е около 2,2 трилиона долара, и затова в началните дни на войната започнаха да се появяват много неясни загуби, освен това частичното или пълно затваряне на въздушното пространство нанася на авиокомпаниите от Залива загуби между 150 и 250 милиона долара на ден поради спиране на полетите, пренасочване на маршрути или анулиране на полети и обезщетения на пътниците, в същото време борсите се влияят много бързо, тъй като е естествено всяко военно напрежение в района на Залива да предизвика спад на борсите с между 3 и 5% поради състоянието на несигурност и тревога, което ги обхваща.

Ако приемем, че пазарната стойност на пазарите в Залива е около 4 трилиона долара, тогава спад от например 5% означава временна загуба от около 200 милиарда долара,

затова икономическите експерти се питат, кога ще приключи тази война, която представлява ужасна криза за страните от Залива и се отразява на световните пазари?

От друга страна, съществува убеждението, че страните от Залива в момента са в открита и сериозна американска задънена улица. От една страна, страните от Залива се нуждаят от Съединените щати за осигуряване на сигурността на региона, има отбранителни споразумения, изнася се технология и се плащат огромни суми за закупуване на оръжия и други неща, но от друга страна, продължаването на войната представлява постоянен натиск върху икономиката на региона, върху борсите, инвеститорите и бизнесмените, а следователно и върху гражданите.

С тази трудна и противоречива уравнение, спирането на войната сега и бързо може да представлява най-лошия сценарий за страните от Залива по-специално, защото спирането на войната сега може да остави Иран наранен, ядосан или засегнат, но не и победен и без промяна.

Това означава, че няма да има реална промяна в военната му мощ или в запасите му от оръжия, и в този случай той ще насочи гнева си към съседите си от страните от Залива, защото Иран в този случай ще извлече важен и много опасен урок, а именно, че удрянето на Залива с ракети и дронове може да окаже натиск върху основния му враг, Съединените американски щати, и този натиск може да промени позицията на Вашингтон спрямо него. Това може да се повтори при всяка бъдеща криза, освен това настоящата война доказа на иранците, че Съединените щати имат планове да не защитават директно страните от Залива и са се оттеглили от помощта за отблъскване на иранските ракетни и дронови удари по тези страни, въпреки разположените там американски военни бази.

С прекратяването на войната сега Иран ще осъзнае, че представлява за Съединените щати тоягата, която им позволява да изтощават страните от Залива и да доминират над техните ресурси под претекст, че ги защитават срещу нарастващата сила на Иран, както и да ги изтощават финансово чрез закупуване на най-новите американски военни продукти и оборудване, както правеха с Кувейт и ги плашеха с това, което Саддам Хюсеин може да направи, като ги окупира отново.

Освен това, ако се случи нов сблъсък след няколко години, може би Иран ще има възможността да удари страните от Залива по-голямо и с по-голяма сила, възползвайки се от това, което е научил от опита, който преживяваме днес.

Иран започва да осъзнава, че колкото повече оказва натиск върху държавите от Залива, толкова по-бързо Америка се бърза да спре войната. Поради това държавите от Залива от своя гледна точка виждат, че продължаването на войната, въпреки икономическите ѝ рискове, може да промени баланса на силите в региона, ако Съединените щати успеят да постигнат целите си в Иран, въпреки съмненията на самите държави от Залива относно истинското желание на Съединените щати да променят баланса на силите, което противоречи на желанието им да изтощават държавите в региона и да налагат своята сигурност хегемония.

И така, като се има предвид позицията на Съединените щати, намираме нещо изненадващо, тъй като позицията на президента Доналд Тръмп сам по себе си не е ясна и наблюдателите не могат да определят какво иска Тръмп, тъй като неговите изявления варират относно свободата на иранския народ, а друг път говори за сделка с Техеран, а в трета позиция говори за преговори с Иранската революционна гвардия или твърдението, че иранското разузнаване разговаря с Вашингтон, а между другите изявления за възможността тази война да приключи в рамките на няколко дни, после той или неговите министри отново говорят за възможността тази война да продължи четири или пет седмици, докато Пентагонът намеква за възможността тя да се проточи до пет месеца.

Това показва, че Съединените щати все още не са взели окончателно решение относно крайния сценарий на тази война.

Ако тази война наистина се разшири и проливът Хормуз претърпи сериозно и продължително прекъсване, светът може внезапно да пострада от загуба на 20 милиона барела нефт на ден, което е достатъчно да повиши цените на световните пазари, не само на енергийния пазар, но и на лекарствата и храните. Някои наблюдатели прогнозират, че цената на петрола може лесно да скочи до 180 или 200 долара за барел, ако проливът Хормуз остане затворен или блокиран и пред него се натрупват десетки кораби всеки ден, което ще доведе до ново покачване на световната инфлация, повишение на цените на бензина и икономически кризи в много страни.

От друга страна, от икономическа гледна точка възниква изключително важен въпрос: защо цените на златото не се покачват сега? Защото е естествено цената на златото да се повишава по време на войни, тъй като се счита за икономически сигурно убежище, но понякога в началото на кризите се случва точно обратното, защото накратко инвеститорите временно продават златото, за да осигурят ликвидност, като се стремят да купуват защитни акции или акции от технологичните пазари, и точно това се случи в началото на кризата с коронавируса.

Тъй като златото спадна в началото на кризата, след което бързо се повиши отново, освен това по време на кризи търсенето на долари се увеличава, а доказателството за това е ежедневното покачване на цените на долара в момента, което причинява временно напрежение на пазара на злато, но след това е сигурно, че златото ще се върне към повишение, особено ако ситуацията се развие и се разшири с влизането на НАТО и възникването на световна енергийна криза, или с директното или дори индиректното участие на Русия или Китай, в този момент целият свят може да се приближи до много по-голям конфликт.

И така, дали големите държави ще успеят да овладеят конфликта преди да е станало твърде късно и преди да излезе извън контрол, или сме изправени пред силни вероятности за избухване на нова световна война в района на Залива, която да го преоформи и да преустанови правилата и балансите на силите в него...