Във вчерашния ден министър-председателят на Република България Кирил Петков, министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова и министърът на образованието проф. Николай Денков представиха новия Национален оперативен план за справяне с COVID-19.
Според новия план България е условно разделена на 6 клъстера от области, в които ситуацията с коронавируса ще се следи поотделно. Ако се налага, допълнителни мерки ще бъдат въвеждани там, където се налага. Според премиера това ще гарантира, че бизнесът, както и родителите, например, ще могат да планират времето си за поне няколко дни напред.
В документа са заложени четири етапа за евентуално налагане на допълнителни мерки:
- При 50% заетост на интензивните легла в даден клъстер се запълват, мерките ще бъдат съвсем леки.
- При 60% заетост – тогава има някои мерки, но всички бизнеси и всички училища работят.
- При 70% заетост на интензивните легла: започва въвеждането на сравнително меки мерки, но децата от 1 до 4 клас остават в класните стаи.
- При 80% процента заетост на интензивните легла – симетрично затваряне на бизнесите, освен аптеките и хранителните магазини.
По темата от ФАКТИ разговаряхме с доц. Антон Тонев, който е хирург-онколог и народен представител от "Продължаваме промяната" в 47-мото Народно събрание. В същото време той е и председател на Комисията по здравеопазване в настоящия парламент.
Разговора ни с него четете в следващите редове:
- Доц. Тонев, доволен ли сте от новия план за справяне с пандемията от COVID-19 у нас, който вчера бе представен от премиера Кирил Петков и ресорните министри - на образованието проф. Николай Денков и на здравеопазването проф. Асена Сербезова, както и участвахте ли в изготвянето му?
- В различни експертни срещи и предварителни разговори с колегите от изпълнителната власт сме обсъждали тези въпроси и аз съм имал възможност да изкажа моето мнение. Откривам някои свои мисли и тези в новия план за справяне с пандемията, но в никакъв случай не мога да се нарека участник в това. Планът е изцяло акт на изпълнителната власт и го смятам за правилен и навременен.
Това, което ще постигне, е, че първо ще има ясни граници и критерии, така че обществото да предполага какво предстои да се случва при неблагоприятно развитие на пандемията, и второ - ще има достатъчно време да осъзнае своята роля в увеличаването на неблагоприятните критерии, като основен такъв критерий, както се запознахме всички, ще бъде броят на свободните интензивни легла.
Обобщено, планът постига няколко цели. Едната е да покаже очаквания ход на заболяването, критериите, чрез които ще се измерва този ход и чрез които ще се оценява, а също и мерките, посредством които ще се опитаме да забавим или да неутрализираме този неприятен ход на поредната, пета вълна, която ще бъде наречена "Омикрон вълна".
- И Вие го отбелязахте, в плана се забелязва да се говори преимуществено за заетостта в интензивните отделения, но не и за мерки при определен брой заразени с вируса. Защо акцентът пада само върху интензивните легла?
- Това е един много адаптиран план, с който ние ще се опитаме да се борим с последствията конкретно на вълната и пандемията като цяло. Защо казвам адаптиран - досега в плановете, които бяха предлагани от предходно работещите колеги в изпълнителната власт, те дословно повтаряха предложените критерии и мерки от Европейския съюз, който разполага с една сравнително унифицирана болнична система със сходни параметри и възможности. За съжаление, нашата здравна система има своите особености и когато се предлага една унифицирана за Европейския съюз мярка, тя не винаги измерва адекватно тежестта върху нашето общество и нашата здравна система. За първи път в план за действие се въвеждат мерки, които да са регионално адаптирани. Поради това очакваме по-добри резултати, защото регионалните особености на нашата здравна система са включени в критериите.
Освен гореизложения довод, ние много пъти сме използвали термините "здравословна криза", "здравна криза" или "пандемична криза", като това е било вярно, предвид много тесните характеристики на вирусните видове, които са били основа на предходните вълни. "Омикрон" също има своите характеристики и на фона на страни с висока ваксинация, началните данни са, че той протича сравнително по-леко от преходните щамове, но пък е доста по-заразен и доста по-бързо се разпространява. И това са факти, не са хипотези. Затова някои специалисти си позволяваме да коментираме, че здравната криза, каквато се предполагаше и каквато се установяваше при предходните вълни, ще премине в една по-скоро болнична криза. Тоест рискуваме заради бързото покачване на новооткритите случаи в болниците да имаме недостиг на легла - в сценарий на лош контрол на кризата, и това да доведе до много сериозни проблеми в болниците на фона на една вълна, която съпоставена с преходните вълни, не е с толкова високи нива на смъртност и не е с толкова високи нива на тежко преболедуване, в сравнение с броя на новооткритите пациенти. Измествайки фокуса към възможната болнична криза, ние изведохме критериите, които оценяват възможностите на болниците за пропускливост на нови случаи, а един от тези критерии е броят на свободните интензивни легла и идеята е да поставим акцента по измерване на кризата върху този критерий.
- И все пак, на база новозаразените днес и през последните 3-4 дни от работната седмица, като лекар смятате ли, че поне нощните заведения трябва да се затворят за определен период от време?
- Мярка за затваряне на някои бизнеси е предвидена при липса на овладяване на кризата. Придържайки се към критерия за пропускливостта на болничната система, известните ни цифри от днес не предполагат такава мярка. Моето мнение изцяло съвпада с предложените мерки в плана. Той е консенсусен, не е предложен от един човек, обсъден е предварително между няколко експерти и по-скоро е плод на едно групово мнение.
- По отношение на противопандемичните мерки, лично аз постоянно съм свидетел на погазване на базовите мерки - носене на маска и дистанция. Също имам информация, а и съм ставал пряк свидетел на неизискване на зелен сертификат за достъп до място, в което според държавата трябва да влизаш само ако притежаваш такъв документ. Планирате ли в групата на "Продължаваме промяната" чрез парламентарен контрол да алармирате отговорните министри за този проблем, посредством което да се повиши значително контролът на спазването на тези базови мерки, както и евентуално да повлияете положително за решаването му чрез пряка законодателна дейност?
- Да, има известен проблем в това, че има наложени санкции, които са доста тежки - при неспазване на карантина и при неспазване на противопандемичните мерки, които обаче при липса на контролиращ капацитет, някак в обществото се загнезди едно мнение, че всъщност няма кой да създаде условия да се види дали дадена мярка се изпълнява или не. Тъй като става въпрос и за кадрови капацитет на службите, ние имаме няколко идеи. Една от идеите ни е чрез законови и подзаконови мерки да разширим броя на службите, които могат да осъществяват контрол, тъй като в момента основно полицията може да проверява и да налага глоби, които да държат обществото будно, нащрек и да се спазват тези мерки. Превенцията на наказанието ние в момента някак си не можем да я усетим, съдейки и по това, което вие споделихте.
Както казах, смятаме да разширим броя на контролните органи, смятаме да заменим наказанията, които са по Наказателния кодекс с предимно административни мерки и да занижим някои административни глоби, но с презумпция за масово налагане - да знае гражданинът, че седне ли в някой ресторант и задържи ли се около 1 час, със сигурност ще бъде проверен и шансът да му се размине ще е минимален. Размерът на глобата ще бъде поносим, в размер на 20-30 лв., но тя ще бъде активно търсена от нарушителите, фишът за глобата ще бъде издаден на място и още на следващия месец нарушителите ще получават съобщение от НАП, че имат неплатена глоба, която трябва да се плати, защото иначе започват да текат лихви. Чрез създаване на такъв механизъм ще се опитаме да увеличим контрола върху спазването на мерките и второ чрез малки, но ежедневни парични наказания, ще целим хората да придобият малко по-сериозно усещане за това, че имат лична отговорност към контрола на кризата. Тя не е само на държавата или на контролните органи, а на всички нас като общество.
- В съвсем близко бъдеще ли ще бъдат официализирани в Народното събрание споменатите от Вас предложения?
- Да, до края на януари или в началото на февруари. В изпълнителната власт тези неща вече са задействани, обсъждаме варианта точно как да бъдат създадени като норма, тъй като при тях под формата на наредби нещата се случват доста по-бързо. В Народното събрание самият законотворчески процес е малко по-бавен с цел да се създават качествени норми, които да търпят теста на времето.
На практика контролът на кризата е в изпълнителната власт. Ние като законодателна по-скоро подпомагаме тези процеси, а не сме водещата сила в тях.
- Имате ли някакви идеи как държавата ни да противодейства на издаването на фалшиви зелени сертификати?
- Подкрепяме идеята на министър-председателя на Кирил Петков, че трябва да се търси много сериозна отговорност. В момента самата законова форма съществува, тъй като това са документи с невярна информация, които се издават от лица по време на тяхното професионално действие. Създадената норма трябва да бъде активно търсена като ситуация, имаме възможност при постъпване в болница да проверяваме имунологичния статус на всеки тежко заболял - дали той има антитела или няма антитела, като, разбира се, това леко ще оскъпи диагностичния процес, но все пак е някаква мярка. Хората трябва да знаят, че това дали са с фалшиви зелени сертификати може да бъде установено чрез лабораторно изследване и те ще бъдат разпитвани в тази посока, а лекарите, които са издали сертификата, ще бъдат подвеждани под отговорност.
- По отношение на кампанията за ваксинация срещу COVID-19, министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова изрази позиция, че такава с лозунги би отблъснала колебаещите се по въпроса хора. Ако това е така, то какъв подход тогава да изберем?
- Тук пак ще пак ще повторя, че инициативата за кампанията е оставена в ръцете на изпълнителната власт. Ние имаме много добра комуникация с проф. Сербезова и обсъждаме евентуалните стратегии, евентуалните възможности, но в случая една странична роля, каквато има законодателната власт при контрола на кризата, да съветва, и то през медия - това не е в посока подобряване ефективността на създаването на план и изпълнението му. Изпълнителната власт в лицето на проф. Сербезова ще бъде нашият основен комуникатор за това какви са плановете и стратегиите и какво предстои и като комуникационна кампания, и като промоция на ваксинацията, и изцяло като контрол на здравната криза.
Една от идеите, която идва от нас като представители на законодателната власт и я даваме на изпълнителната власт, е създаване и промотиране на сайт на български език, на който да се запише, ако някой има много сериозни нежелани лекарствени реакции и изобщо каквито и да е нежелани лекарствени реакции от ваксината. Там ще има лекар, който ще може да отговори на поставени въпроси - дали реакцията е от ваксината или e събитие от случаен характер, който съвпада по време с ваксинацията. Ще трябва да се посочи колко време тази нежелана лекарствена реакция е действала върху вашето тяло, защото има много документирани нежелани лекарствени реакции, но над 99% и повече са с преходен, и то преходен краткотраен ефект. По този начин, абсолютно свободно споделяйки определени нежелани лекарствени реакции като повишена температура, като болка, като гадене, като световъртеж, с акцент на времетраенето, много хора ще се убедят, че става въпрос за реакции, които продължават половин час, пет минути, два часа или половин ден, след което животът продължава абсолютно нормално, без повече тази нежелана лекарствена реакция да се завърне. Това са естествени неща за процеса на ваксинация, те са съществували винаги и с предходни ваксини, които буквално са ни били налагани като задължителна ваксинация за други заболявания. С тази наша идея искаме да повишим нивата ваксинация срещу COVID-19 в България