Сотир Цацаров вчера депозира оставката си като председател на КПКОНПИ. Преди дни пък беше отнет достъпът му до класифицирана информация, като в същия ден управляващото мнозинство направи декларация, с която призова за оставката и на главния прокурор Иван Гешев. Гешев пък (на 21.12.2021 г.) изпрати писмо с 67 адресати, в което се оплака от политически натиск.
На фона на призива за оставката на Гешев, в публичното говорене за отстраняването му често се споменава решението на Конституционния съд за допустимостта на искането за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор от министъра на правосъдието. Решение, което чакаме от август миналата година и би трябвало да бъде взето днес.
За събитията около Цацаров, за писмото на главния прокурор, по въпроса с решението на Конституционния съд и по-важното - коя e сравнително бързата и лесна формула за отстраняването на Гешев от поста на главен прокурор, както и спазва ли държавата задължението си да полага всички грижи при наличие на заплаха за живота и здравето на хората в контекста на протеста на “Възраждане” от ФАКТИ разговаряхме с правозащитника адв. Михаил Екимджиев.
“Отнемането на достъпа на Сотир Цацаров до класифицирана информация несъмнено е изключително тежък компромат и слага край на магистратската му кариера, посочи той.
“Буквално за два месеца и в разгара на предизборната кампания, Конституционният съд много чевръсто установи обидно лековатото решение за гражданството на Кирил Петков. От друга страна, виждаме как вече близо шест месеца Конституционният съд бавеше произнасянето по един елементарен според мен въпрос - дали министърът на правосъдието може да иска отстраняването на главния прокурор”, коментира адвокатът.
“Ключовият въпрос към настоящия момент е, че всеки магистрат, включително Гешев, може да бъде обвинен само от прокурор или от следовател. За да бъде преодоляна тази процедурна бариера, която е практически непреодолима в момента, може да бъде променен Наказателно-процесуалният кодекс сравнително бързо и лесно, така че на разследващите полицаи да бъде дадена възможност да извършват разследване и срещу магистрати”, предлага адв. Екимджиев.
“От юридическа гледна точка това писмо е невъобразимо, защото то противоречи на принципа на националния суверенитет”, коментира той по повод писмото с 67 адресати.
“При следващ опит за протест, държавата трябва да бъде по-категорична”, посочи юристът относно протеста срещу зеления сертификат
Целия разговор четете в следващите редове:
- Адв. Екимджиев, след оставката на Сотир Цацаров, как повлия отнемането на достъпа му до класифицирана информация?
- Ако своевременно и незабавно не беше отнет достъпът на Цацаров до класифицирана информация, неговата инициативи за оставка - макар и с отлагателен срок до 1 март, би могла да бъде възприета като сериозна заплаха и дори като намерение той да бъде “монтиран” за председател на Върховния касационен съд. Говоря от перспективата на 14 януари, когато Висшият съдебен съвет заседаваше по избора на Галина Захарова за председател на ВКС, но все още не я беше избрал. В същия ден се разбра, че Сотир Цацаров е с отнет достъп до класифицирана информация. Не съм сигурен дали този Висш съдебен съвет би избрал Галина Захарова при други обстоятелства.
Допускам, че ако достъпът на Цацаров до класифицирана информация не беше отнет, изборът на Галина Захарова би могъл да бъде бламиран и да бъде започната нова процедура, в която не изключвам основен кандидат да можеше да бъде именно Цацаров. Като алтернатива, ако не му беше отнет достъпът, виждах възможността той да бъде предложен от онази арогантна парламентарна група, която навремето предложи Пеевски за шеф на ДАНС и която избра Гешев за главен прокурор, за конституционен съдия. Има една бройка в Конституционния съд, която трябва да бъде запълнена именно от квотата на Народното събрание. Отнемането на достъпа му до класифицирана информация обаче несъмнено е изключително тежък компромат и слага край на магистратската кариерата на Цацаров. Жалко е, че кариерата на един високоерудиран юрист приключва толкова безславно, но когато продадеш душата си на Дявола, трябва да си готов да понесеш и последствията
- Споменавайки Конституционния съд - очакваме решението на съда по въпроса дали министърът на правосъдието има право да иска прекратяването на мандата на главния прокурор. Имате ли очаквания около решението?
- По-паметливите Ви читатели помнят как през октомври 2021 година, буквално за два месеца и в разгара на предизборната кампания, Конституционният съд много чевръсто постанови обидно лековатото решение за гражданството на Кирил Петков, уважавайки искането на народните представители от бившата управляваща партия ГЕРБ. Това беше направено с очевидно намерение Конституционният съд да повлияе негативно на Петков в предизборната кампания.
От друга страна, виждаме как вече близо шест месеца Конституционният съд бавеше произнасянето по един елементарен според мен въпрос - дали министърът на правосъдието може да иска отстраняването на главния прокурор. Искането за тълкуване на тази разпоредба от Конституцията беше внесено на 5 август 2021 година от Янаки Стоилов. В прав текст в Конституцията е написано, че може да го направи по отношение на всеки прокурор. Очевидно, че Иван Гешев, макар и главен, все пак е прокурор. Този казус пред конституционните съдии е много по-елементарен от юридическа гледна точка, отколкото казусът с гражданството на Кирил Петков. По предполагаеми за мен причини, за разлика от сръчността, която проявиха в делото срещу Кирил Петков, тук удължаваха агонията и даваха време на Гешев за отдих. Като нищо днес ще излязат и с някакво глуповато решение, свързано с разделението на властите или други подобни абстракции, че министърът на правосъдието не може да иска отстраняване.
Свидетели сме как Конституционният съд буквално си играе с Конституцията - когато му харесва я тълкува буквално, както беше при казуса с Кирил Петков, когато му харесва я дописва и дава свои интерпретации извън правото, както беше по въпросите с Истанбулската конвенция и делото за пола. Не изключвам да се опитат да спасят българския "редник Райън" - визирам Гешев, който е останал един от последните аватари на задкулисието в съдебната система, но явно е много ценен.
Много е недостойно, когато институцията, която трябва да бъде еманация на юридическото съсловие, олицетворение, символ на върховенството на правото и на Конституцията, се държи като политическа агитка. Забелязва се дори как от време на време, при изостряне на политически тон, излиза един конституционен съдия, назначен от Росен Плевнелиев, който пък известно време се правеше на президент под мишницата на Бойко Борисов, за да защитава определени политически тези. След това незабавно по телевизиите излиза друг конституционен съдия, назначен от настоящия президент. Институциите, излъчили конституционните съдии не за да бъдат техни марионетки, а за да са символ на правната стабилност и на върховенството на закона, в критични моменти започват да си мерят конституционните съдии през медиите, което е недостойна картинка. Не мога да съм сигурен, че този Конституционен съд ще излезе с разумно решение.
Казусът е елементарен, но решението се бавеше шест месеца, докато решението за гражданството на Кирил Петков - далеч по-тежък казус, който налагаше контекстуално тълкуване и осъвременяване на понятието “гражданство”, беше прегазено в ритъма на предизборните фойерверки.
- Видяхме общата декларация на политическите формации от управляващото мнозинство, с която се призова за оставката на главния прокурор. В същото време обаче в студията около отстраняването на Иван Гешев от поста се говори именно за решението на Конституционния съд, което чакаме и за което смятате, че може да не бъде разумно. Има ли какви други мерки да бъдат взети?
- Има две понятия: едното е освобождаване от длъжност, а другото отстраняване, което може да бъде временно, например ако срещу него бъде повдигнато обвинение за извършено престъпление. Отстраняването е чисто процедурен акт, чиято цел е той да не може да влияе на воденото срещу него наказателно производство.
В член 230 от Закона за съдебната власт се казва, че “когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство”. Очевидно този Висш съдебен съвет няма да отстрани Гешев, каквито и данни да се съдържат в сигнала на министъра на правосъдието и дори и Конституционният съд хипотетично днес да постанови, че министърът на правосъдието може да иска отстраняването му.
Думичката “може” беше вкарана в член 230 от Закона за съдебната власт точно в резултат на наши дела в Европейския съд по правата на човека, защото дотогава отстраняването ставаше автоматично. Цацаров много ефективно се възползваше от тази норма - образуваше дело срещу някой магистрат или член на ВСС и той автоматично, без да може да обжалва, биваше отстранен за срока на досъдебното производство, който изцяло зависи от волята на прокуратурата и темпото на разследване, което тя си избере.
В резултат на нашата намеса, която стигна и до Конституционния съд, текстът беше променен в две насоки. Първо, автоматизмът беше заменен от думичката “може”. Второ, беше въведен максимален срок на отстраняването. Трето, беше въведена възможността периодично да се обжалва отстраняването, ако месец-два-три след отстраняването, то вече не е необходимо от гледна точка спецификите на разследването. Смятам, че би имало достатъчно правозащитни гаранции, ако се запазят срокът на отстраняването и периодичният съдебен контрол, но се върне автоматичното отстраняване - тоест Висшият съдебен съвет да е длъжен да отстрани магистрат, срещу когото е повдигнато обвинение. Той, от своя страна, ще може нееднократно да сезира съда и съдът - независим арбитър, да прецени дали са налице достатъчно доказателства за обвинението и дали отстраняването да бъде продължено.
Има обаче здрава правна и логична логика ВСС, който не е съд, да бъде обвързан от акта за повдигане на обвинение и автоматично да отстранява от длъжност магистрат, срещу когото е повдигнато обвинение, включително и главен прокурор.
Ключовият въпрос към настоящия момент е, че всеки магистрат, включително Гешев, може да бъде обвинен само от прокурор или от следовател. Тоест - от хора, подчинени на Гешев. За да бъде преодоляна тази процедурна бариера, което е практически невъзможно, може да бъде променен Наказателно-процесуалният кодекс сравнително бързо и лесно, така че на разследващите полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, да бъде дадена възможност да извършват разследване и срещу магистрати. Твърдя, че в такава промяна също има здрава процесуална логика, защото тя би разбила стигмата на колегиални и институционални зависимости.
В момента прокурори и следователи трябва да разследват други прокурори - свои колеги, които така или иначе са свързани във формални или неформални контакти. Това често създава предубеждение за криворазбрана колегиална солидарност и подкрепа, докато, ако разследването се извършва от външен разследващ орган, какъвто би бил разследващият полицай, такова съмнение не съществува.
От друга страна, понеже говорихме за Конституционния съд, преди време той постанови тълкувателно решение, с което прие, че ако бъде повдигнато обвинение срещу главния прокурор, по изключение в това конкретно дело той не би могъл да дава задължителни процесуални указания по разследването на органа, който го разследва - тоест на този разследващ полицай, който му е повдигнал обвинението. Така стигаме до ситуация, в която с две бързо постижими промени в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс, разследващ полицай ще може да повдигне обвинения срещу Гешев на базата на материалите, събрани в МВР. В такава ситуацията ВСС би бил длъжен автоматично да отстрани Гешев, докато трае разследването.
Като правозащитник гарантирам на Гешев, че той би имал възможност периодично да обжалва пред съд отстраняването, твърдейки например, че не са налице достатъчно доказателства или че неотстраняването му няма да пречи на разследването. Правозащитната линия също е добре обоснована и защитена - той едновременно ще има достатъчна защита от произвол, но ще може да бъде отстранен, за да се провежда разследване и нито Гешев, нито подчинените му прокурори ще могат да отменят повдигнатото обвинение от разследващия полицай, хем Гешев ще има пълен достъп до съд, за да обжалва обосноваността на отстраняването си. Това е един от начините, по които той би могъл да бъде временно отстранен. Промените могат да се случат с обикновени мнозинства.
Друг е въпросът за освобождаването от длъжност, което представлява прекратяване на мандата например поради тежко дисциплинарно нарушение, каквото е уронването престижа на съдебната власт или при установено престъпление с влязла в сила присъда, което е немислимо в сегашния контекст. Виждам като първа постижима реална стъпка възможността Гешев да бъде обвинен и временно отстранен от длъжност, докато трае разследването. Това може да стане буквално в следващите месеци.
Междувременно мандатът на част от този ВСС ще изтече или самият ВСС ще бъде прекратен предсрочно, за каквото има достатъчно основание и индикации. Вече повече от 8 месеца съдебната квота в Съдийската колегия на ВСС не е попълнена. Съдиите пък показаха нежелание да участват във възпроизводството на този Висш съдебен съвет, когато беше насрочено общо събрание, но не се събра кворум. Това показва, че е налице траен, устойчив проблем, водещ до конституционна криза във ВСС и до това, че той взема решения с противоконституционно мнозинство - не по отношение на аритметиката, а в разрез с установеното в Конституцията представителство - тоест колко членове на ВСС трябва да са излъчени от съдиите, колко от парламента и т.н. В момента ВСС функционира в противоконституционно състояние и това е основание в Закона за съдебната власт да бъде предвидена хипотеза, че когато това състояние е трайно установено - в случая продължава 8 месеца, и когато не е преодоляно с опит за попълване на съдебната квота, ВСС може да бъде предсрочно разпуснат.
- Какво мислите по отношение на писмото на Иван Гешев до цели 67 адресата - ще последват ли отговори, ще има ли някакъв ефект?
- Протоколни отговори оттук-оттам при 67 адресати ще има. Вероятно затова и са писали до толкова много адресати. От учтивост може и да получат някой протоколен отговор.
От юридическа гледна точка това писмо е невъобразимо, защото то противоречи на принципа на националния суверенитет. В случая шестима ръководни прокурори, подписали се не само с имената си, но и с длъжностите си под това писмо, сезират куп суверенни държави чрез техните посланици и куп международни институции. Представители на българска институция се оплакват пред суверенни чужди държави и пред международни организации от цялата българската държава - от представители на всички политически партии, значи включително от Бойко Борисов, от изпълнителната и законодателната власт. Само омбудсманът и патриархът не са сред хората, от които се оплакват.
Това писмо издава или некомпетентност, или незачитане на принципа на националния суверенитет. Този жанр подхожда на неправителствена организация или на петиция на възмутени граждани до чужди посолства. Когато това се прави от високопоставени прокурори, представляващи институцията с най-много фактическа власт в България, това е сюрреалистично и е откровена гротеска. Тъй като уронването на престижа на съдебната власт е основание за освобождаване на Гешев от длъжност, подписът му под това водевилно писание е откровена гавра с авторитета на съдебната власт.
Възмутен съм от лицемерието на Гешев, защото на 14 октомври 2020 година по време на изслушването му в парламентарната правна комисия, когато бяха излезли резултатите от първия Доклад на Европейската комисия за върховенството на закона, той каза, че е почитател на Петко Каравелов, който след като е бил малтретиран в Черната джамия, казал пред чуждестранни журналисти и посланици крилатата фраза: “Не, господа, в България не бият”. Гешев каза това в подкрепа на тезата си, че Докладът за върховенството на закона е фалшив, че българи родоотстъпници дават неверни данни на Европейската комисия.
Наблюдаваме еволюцията на актьора Гешев - неговият патриотарски апломб е заменен с мелодраматично вайкане, адресирано до, подчертавам, 67 чужди посланици и международни организации. Това ми напомня на жалостивите вопли на колежки от прокуратурата, специално разкрасени за телевизионни изяви, затова че били притискани от ГДБОП.
- Отварям скоба - писмото е изпратено включително до представители на комисията LIBE (комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент), която през 2020 година дори прие резолюция по отношение на България и изрази подкрепа към протестите. Представям си каква насмешка вероятно е събудило това у тях.
- Включително комисията LIBE беше поканила Гешев на изслушване, но той не отиде.
- В края на разговора, бих искала да помоля за Вашия коментар относно протеста срещу зеления сертификат, организиран от “Възраждане”, от позицията Ви на правозащитник. С Вас сме говорили вече за зеления сертификат. ”Свободата означава не само да осъзнаеш правата си, но и отговорностите и самоограниченията”, казахте скоро след въвеждането му. Смятате ли, че държавата трябваше да вземе по-сериозни мерки на въпросния протест?
- Според мен позицията на управляващите не е най-подходяща. Разбирам прекрасно Кирил Петков и хората от реформаторското мнозинство, които само допреди няколко месеца участваха в протести срещу Гешев и Борисов. Харесвам желанието им да бъдат по-меки, по-диалогични, да не използват полицейска сила за предотвратяването на това сборище, което крие изключително сериозен риск за живота и здравето не само за участващите, но и за разпространяването на тази заразна бомба, която неизбежно ще гръмне след “гушкането” на хиляди хора и полицаи. Въпросът е каква е цената на тази толерантност и могат ли да си я позволят.
И Конституцията, и Европейската конвенция за правата на човека вменяват на държавата императивно позитивно задължение да положи всички предвидими мерки при наличие на заплаха за живота и здравето на хората. Това задължение за опазване живота и здравето на хората има приоритет пред защитата на други по-периферни права, каквото е правото на протест. Изкарването на полицаи без шлемове, без щитове е хубав символен знак за добронамереност и толерантност. Какво обаче ще се случи, ако тези полицаи, а също и участниците в протеста, се разболеят, което според мен е неизбежно, и някой от тях умре? Съвсем категорично наследниците им биха могли да съдят този, който е взел решението полицаите да са без шлемове и щитове, което би ги предпазило поне малко и би им осигурило дистанция. Тоест държавата в лицето на Министерския съвет и министъра на вътрешните работи може да бъде осъдена за неполагане на задължителната грижа при съвсем предвидим риск.
Отново подчертавам - в човешки, етичен план е разбираемо желанието да се демонстрира добронамереност и толерантност. Това може обаче да се възприеме от организаторите на този тип протести като толериране и дори като награждаване на заплахите с насилие - имаше закани, че ще има и друг такъв протест. Ако се направим опит протестът да се повтори, мерките трябва да бъдат по-твърди именно заради епидемичната обстановка, която е сходна с извънредно положение.
В такива ситуации, държавата има задължение за запазването на базисните ценности, каквито са живота и здравето на хората, системата за здравеопазването, здравето и на полицаите, които имат и друга работа, освен да пазят парламента срещу здравите сили. Това задължение предполага по-съществено от обикновеното ограничаване на права като правото на събиране, на протест, за да бъдат ограничени щетите от пандемията, да бъдат запазени човешки животи.
Идеята на Кирил Петков за работна група с участието на алтернативни учени като доц. Мангъров изглежда контрапродуктивна и безсмислена - това е като да се дебатира дали трябва да се плащат данъци. Вече знаем до какво доведе антиваксърската пропаганда и че в голяма степен тя тръгна именно от небазираните на научни доказателства мнения на хора с научни титли и звания. Освен това моментът за втвърдяване на тона към антиваксърите е подходящ, защото при изостряне на COVID-кризата подкрепата към ограничителните мерки расте.
Сигурно звучи много неочаквано от мен като правозащитник, но в извънредни ситуации - при война, при бедствия, при епидемии, държавата има право за определен период да наложи известен контрол над истинността на информацията в името на запазването на живота и здравето на хората. Вярването на учени с ненаучни теории сега сее смърт. Това е загуба не само за близките на починалите, но и за цялото ни общество - виждаме в каква демографска катастрофа сме и че смъртността през 2021 година надвишава смъртността от 1918 година, когато се кумулират жертвите от войната и от Испанския грип. Затова вместо работни групи, които да дават повод за разпространяване на токсични тези, тези хора, в тази ситуация, до нормализиране на пандемичната обстановка, трябва да бъдат информационно дистанцира в името на ценността на живота и здравия разум.