"Много хора бяха останали с впечатлението, че Кирил Петков ще е параван, че едва ли не той ще е човешкото лице на обединението на бивши агенти на Държавна сигурност или хора от военния елит около Радев. Оказва се обаче, че не е точно така и Петков има свои планове, своя визия за изпълнителна власт. Напълно можем да говорим и за разделение на властите, тъй като идеята, че едва ли не президентът си е назначил правителство и той ще го командва, не се осъществи".
Това каза Емил Соколов, политически анализатор и историк, в интервю за ФАКТИ. След вчерашната размяна на реплики между президента Радев и премиера Петков по темата Северна Македония и уволненията в "Булгаргаз", разговаряхме с г-н Соколов по въпроса станахме ли свидетели на първия конфликт между президентството и изпълнителната власт и добър знак ли е това.
"Тази еманципация на Кирил Петков, която наблюдаваме, е добър знак. Така ще имаме няколко центъра на властта. За демокрацията това е възможно най-добрият вариант", смята Соколов.
"Няма как да бъдат извършени радикални реформи или каквито и да е реформи, ако нямаш свобода на действие, ако не си независим, ако очакваш всеки път позволение от президента Радев", категоричен е той.
Целия разговор четете в следващите редове:
- Г-н Соколов, как смятате - критиките на Румен Радев за посещението на Кирил Петков в Северна Македония могат ли да се определят като първия конфликт между Президентството и Министерския съвет?
Мисля, че могат, да. Виждаме, че президентът не е много доволен от това, което се случва - той явно си е представял преговорите със Северна Македония да продължат да преминават така, както се случваха досега, тоест да тъпчем на едно място и да се фокусираме върху различията, вместо върху общите неща. Виждаме още, че президентът някак настоява да се върнем към предишния режим на преговори, виждаме, че определени анализатори или кръгове, свързани с президента също започнаха да критикуват Кирил Петков, така че можем да говорим за еманципация и израстване от страна на Кирил Петков. Той поема по собствения си път.
Мисля, че много хора бяха останали с впечатлението, че взаимоотношенията между Петков и Радев са нещо като взаимоотношенията между Борисов и Плевнелиев. Разбира се, при Борисов и Плевнелиев доминантен беше министър-председателят, а президентът беше по-скоро този, който служеше за параван и за едно по-човешко лице на навика на ГЕРБ да злоупотребяват с власт. Много хора бяха останали с впечатлението, че сега Петков ще е параванът, че едва ли не той ще е човешкото лице на това обединение на бивши агенти на Държавна сигурност или хора от военния елит около Радев. Оказва се обаче, че не е точно така и Петков има свои планове, своя визия за изпълнителна власт. Напълно можем да говорим и за разделение на властите, тъй като идеята, че едва ли не президентът си е назначил правителство и той ще го командва, не се осъществи.
Това още повече се вижда и от енергийния конфликт, който се породи около “Булгаргаз”. Очакванията бяха, че червените олигарси ще нареждат на Кирил Петков какво и как трябва да става. Сега виждаме как и кръговете около БСП, и кръговете около президента са много възмутени от това, което се случва - от смяната на ръководството на “Булгаргаз”, от започването на разследвания, от задаването на въпроси защо цените са такива, защо нищо не е направено, за да се потърсят други енергийни източници.
От страна на правителството и Кирил Петков виждаме една доста проактивна политика, която може да не се вписва в плановете на Радев. Той може да е очаквал, че ще има повече приемственост между Президентството и изпълнителната власт, като под приемственост може би е разбирал зависимост, защото “Продължаваме промяната” се чувстват задължени. Не трябва да забравяме, че не само президентът застана зад “Продължаваме промяната” и им помогна за изборите, но и “Продължаваме промяната” изиграха голяма роля в преизбирането на Радев. Това беше реципрочен процес - те взаимно си помогнаха да спечелят изборите.
Тази еманципация на Кирил Петков, която наблюдаваме, е добър знак. Така ще имаме няколко центъра на властта. За демокрацията това е възможно най-добрият вариант, защото досега центровете на властта бяха само два - около Борисов и около ДПС. Сега имаме широко коалиционно правителство с четири партии, имаме президентството, виждаме, че демокрацията няма един център, няма един източник. На фона на случващото се през последните 12 години, това е добро развитие, позитивна тенденция.
- Относно самата критика - Вие сте историк, за Вас основателна ли е - твърде рано ли Петков посети Република Северна Македония?
- Ако трябва да говорим за история, мисля, че в следващите няколко месеца няма да има момент, в който двете страни ще могат да се разберат относно общата си история. Това са конфликти, натрупвани с десетилетия. По-склонен съм да се съглася с Кирил Петков, тъй като по-скоро много закъсняхме и то не толкова със самите визити, а с разговора за това какви са допирните точки между двете страни и кои са темите, около които можем да постигнем някакво съгласие. Ясно е за кое не сме съгласни и за кое няма да се съгласим още години - това е историята. Историците в Северна Македония са особено идеологизирани и са готови със зъби и нокти да бранят националната митология, която много често не отговаря на историческата истина. Процесите на сформиране на македонската нация, така както македонците се опитват да ги представят, наистина не са исторически издържани.
Ако обаче водим преговори с нагласата да очакваме първо да се разберем за историята, а после за всичко останало - това е подход, обречен на провал. Мисля, че Кирил Петков много добре долови, че историята за малко трябва да бъде оставенa настрани. Тук не става въпрос за предателство и за отстъпки. Отстъпки не трябва да правим нито ние, нито да очакваме от Северна Македония. Те ще настояват на своята национална митология, ние пък не трябва да допускаме да се говори за фашизъм, за български окупатори, за татари или за всякакви псевдонаучни неистини.
За момента трябва да приемем, че двете страни имат абсолютно различни позиции, Северна Македония трябва да уважава нашата позиция, а ние трябва в някаква степен да приемем тяхната. Като казвам приемем, не става въпрос за подписване на документи или споразумение, а за приемане на факта, че разбирателство по тази тема няма и да се съсредоточим върху това, по което можем да постигнем прогрес - бизнес, инвестиции, инфраструктура, културни обмени, повече близост на работата на образователните институции. Това е единственият начин след време да можем да проведем разговора за история и този път наистина да постигнем напредък. В момента напредък по историческите въпроси няма как да постигнем. При разговори за история ще последва това, което в последните 10 години - нищо.
- Уточнихме вече, че можем да наречем репликите между Радев и Петков конфликт. Очаквахте ли този конфликт да започне сравнително в началото на новото правителство?
- Да, тъй като няма как да бъдат извършени радикални реформи или каквито и да е реформи, ако нямаш свобода на действие, ако не си независим, ако очакваш всеки път позволение от президента Радев да пипнеш тук, да направиш това или както в случая - за да водиш преговори. Това беше въпрос на време и нямаше как да не се случи в началото. Ако “Продължаваме промяната” и Кирил Петков искат да изпълняват обещанията си, искат да изпълнят програмата, която беше договорена на преговорите между партиите, това няма как да стане, ако Радев ги държи за ръка и се отнася към тях като към едно детe, което трябва да иска позволение за всичко. Това е абсолютно невъзможно, а от него всъщност зависи и успехът на правителството и дали то ще изкара пълен мандат.
Ако “Продължаваме промяната” сериозно иска да остане във властта и да бъде организация с бъдеще, въпрос на време беше да се еманципират. В противен случай щяха да бъдат това, за което и ГЕРБ, и доста от критиците им ги спрягаха досега - една президентска партия, притурка към президента.
- Разчупват ли се митовeте около Кирил Петков?
- Да, смятам, че най-малкото Кирил Петков се е доказал в бизнеса, той е човек с репутация, с определени възгледи. Съвсем логично беше да се очаква, че няма как четири години той да се изявява като служебен министър на Радев, който случайно е попаднал в креслото на министър-председателя. Това щеше да е абсолютно нелепо и той не би могъл да изкара четири години, ако наистина беше в тази пасивна роля.
Аз приветствам неговите опити да покаже кой е начело на изпълнителната власт и че изпълнителната власт и президентството са две тотално различни институции, и че президентът не би трябвало да се меси в работата на изпълнителната власт. Разбира се, президентът е свободен да критикува, няма нищо лошо в това, че Радев е изказал различно мнение за Северна Македония, стига той да не разчита на това, че правителството ще се стресне и ще каже: “Да, господин президент, не трябваше да правим така, много се извиняваме”. Диалогът и размяната на реплики между тези две институции е съвсем нормална, стига да няма нездрави очаквания - особено от страна на президентството, че когато президентът изрази несъгласие с нещо, това трябва да доведе до радикална смяна на курса.
- Какво очаквате да последва оттук насетне?
- Очаквам правителството да продължи да работи по целите, които си е задало. Очаквам още, че президентът Радев и може би БСП и Корнелия Нинова няма да са винаги съгласни с това, което се случва. Не трябва да забравяме, че коалицията е от четири партии, а “Продължаваме промяната” и “Демократична България” например са доста различни от идеен профил, като акценти, като цели спрямо БСП или съветниците и хората около Радев. Напрежение със сигурност ще има, размяна на реплики също. Ако обаче се остане в рамките на добрия тон и нормалния диалог между институциите, в това няма никакъв проблем.