Не знам какво ще се случи утре или дори през нощта. Воят на сирените, които предупреждават за въздушни атаки? Плачът на новородените в бомбоубежищата? Ужасните информации за загинали деца и жени в градовете и селата, които руската армия свирепо трие от лицето на земята? В дома ни нахлуха хладнокръвни убийци. Всеки един от нас може да стане тяхна жертва. Но заради това не бива да отлагаме разговора за близкото бъдеще на моята страна, която Русия се опитва да удави в кръв.
Путин лиши украинците от избор
Кошмарът, който започна в Украйна на 24 февруари, превърна отминалия месец в един безкраен страшен ден. Целият свят се ужаси от зверствата, жестокостта и цинизма на окупаторите, които унищожават детски градини, училища, родилни домове, клиники и жилища в десетки градове и стотици села.
Путин лиши украинците от избор. Ясно е: или те нас, или ние тях. Затова и милиони украинци са се вдигнали да защитават страната си. Не е ясно на какво се надява Путин. Никой, никога и при никакви обстоятелства няма да му позволи да превърне Украйна в държава, която е под контрола на Русия. 15-те хиляди убити руски окупатори са само авансът, който Москва вече е платила за военната авантюра на Путин. За един месец армията на Руската федерация е понесла такива загуби, каквито СССР за десетте години война в Афганистан.
Превръщането на Украйна в един голям партизански отряд слага кръст на опитите на Путин да подчини украинците със сила. Това няма да стане нито през април, нито през май, нито през декември - никога. Никой никога няма да прости на руснаците разстрела на Мариупол, Харков, Чернигов, Гостомел, Ирпин, Буча и стотиците други градове и села. Първият шок отстъпи място на ненавистта и яростта на украинците. Тези, които пристигнаха в Украйна с танкове със зловещото Z, в близко бъдеще ги чака неизбежна смърт, а техния главнокомандващ - още поне един "Афганистан" по брой на убитите войници. "Руският свят" на украинска земя умря. Владимир Путин собственоръчно го ликвидира само за 30 дни.
Преговорите за мир, които Киев и Москва започнаха, са обречени на провал. Путин очаква от Зеленски капитулация. Но няма да я дочака. Исканията на Кримъл за денацификация и демилитаризация, а още повече - принудата Киев да признае т.нар. ЛНР и ДНР за независими, а Крим - за руски, са свидетелство за това, че в близко време между двете страни няма да бъдат сключени никакви мирни споразумения.
Да, преговорите вървят. Да, страните говорят за определен напредък. Но всеки мир от Русия ще означава война за Украйна. Реализацията на предложения от Москва план неизбежно ще доведе до остър конфликт вътре в страната. Позицията на Зеленски е пределно ясна: само народът на общоукраински референдум има правото да реши въпроса за членството на Украйна в НАТО, за бъдещето на Донбас и Крим. Макар че отношението на украинците към предложенията на Путин е ясно и без провеждането на референдум.
Кога ще свърши войната в Украйна?
Това най-вероятно е най-често задаваният от украинците въпрос. Но засега никой не е в състояние да отговори, включително и самият Путин, подхванал това безсмислено и кърваво масово убийство в Украйна. Ясното е, че пътят на Украйна към победата няма да е лесен. Както и това, че войната изключва връщането към статуквото от 24 февруари 2022 година. Украйна и тези, които я защитават с оръжие, се стремят не само към мир, а и към прогонването на Русия от всички окупирани от нея територии от 2014 година.
Войната може да завърши точно толкова неочаквано, колкото и започна. Причините могат да бъдат различни: активна помощ на Запада, физическа ликвидация на Путин от неговото обкръжение, импийчмънт, успехи на украинските въоръжени сили... Но при всички случаи ние ще победим. Това е сигурно. И знам, че оттам нататък ще ни чака много работа по възстановяването на страната. Трябва не само да върнем децата си от бомбоубежищата в детските градини и училищата. Предстои ни да създадем силна държава, в която размахващият автомат пиян съсед-насилник повече да не посмее да нахлуе.
Сергей Руденко е украински журналист и политически наблюдател. Издал е няколко книги за украинската политика. Автор е на едноседмична коментарна колонка в Дойче Веле. Сергей Руденко във Facebook: Сергій Руденко.