Нахлуването на Русия в Украйна се превърна в Трета световна война, която ще доведе до сериозни промени, включително прекрояване на границите в Европа. Не сме сигурни, че Франция и Германия ще останат най-големите и влиятелни държави в нашия съюз.
Противоречията между Франция, според която, Русия не бива да бъде унижавана, и група държави, водена от Полша, които искат Москва да бъде победена, не бива да се приемат с лека ръка. На дневен ред е много по-голямо от обичайното противоречие между ястреби и гълъби.
Русия на Путин направи много грешки, като започна тази война. Тя обедини и укрепи НАТО, убеди Швеция и Финландия, че трябва да се присъединят и вдъхнови Дания да се откаже от взетото решение да не участва в общата отбранителна политика на ЕС. Но нещо много по-голямо, но в същото време много по-малко видимо, е истинският фактор, който може да промени играта.
Полша, за която обикновено се говори като за черната овца на ЕС, тъй като си позволява волности по отношение на върховенството на закона, спечели авторитет, тъй като доказа, че е права в отношението си към Русия. Полша се постара да окаже всякакъв вид помощ на Украйна. Никога досега отношенията между две страни на континента не са процъфтявали толкова бързо.
Съществуват няколко сценария за следвоенно споразумение, но всички те като че ли предвещават геополитическо сближаване между Варшава и Киев.
В най-лошия случай Украйна ще бъде лишена от голяма част от територията си, а останалите територии ще бъдат интегрирани в Полша. Унгария може и да иска парченце, но Орбан ще остане с празни ръце.
При най-добрия сценарий Украйна ще запази по-голямата част от значителната си територия. Изправена пред отказ от ускорено членство в ЕС, страната ще предприеме стъпка към сливане с Полша, което автоматично ще ѝ даде статут на територия на ЕС, както бившата Германска демократична република беше интегрирана във Федерална Германия през 1990 г.
За тези, които ще кажат, че съществува евентуален юридически проблем, нека си спомнят колко небрежно се отнася ЕС към териториалната си цялост. През 2004 г. Кипър стана член на блока с цялата територия на острова и фактът, че северната му част де факто се контролира от Турция, не развали съня на Европейската служба за външна дейност.
Името на бъдещата държава е подробност, но можем да предположим, че то ще съдържа имената и на Полша, и на Украйна от юридически и политически съображения. Заради това тя няма да се казва Жечпосполита, макар че ще бъде нещо като нова версия на първата Жечпосполита Полска от 1569-1795 г.
Такава държава с население от 80 млн. души и 900 000 кв. км. би имала повече територия от Франция или Германия и повече население от Франция. Още по-ключовото е, че тя би била естествено ядро за група страни-съмишленици, сред които Литва, Латвия, Естония, отскоро Словакия, евентуално Румъния, която може да преследва своето сливане с Молдова.
България все още не е решила каква роля ще играе, но както Румъния, така и България, разположени на Черно море, ще придобият по-голямо значение, тъй като предишните планове за Пътя на коприната трябва да бъдат сведени до централен маршрут през Каспийско и Черно море.
Логично е и балансът на силите в ЕС да се промени, както и стратегиите за еманципация на ЕС от САЩ. За разлика от Франция, Полша и нейните съмишленици отдават приоритетно значение на трансатлантическите отношения.
Въпреки че тази статия силно наподобява политическа фикция, имаме информация, че подобни съображения присъстват в умовете на политиците и дипломатите от ЕС, стане ли въпрос за вземане на решения, свързани с Украйна. Това обяснява по-добре защо Франция и Германия предоставят помощ с капкомер.
Когато Путин започна тази глупава война, той нанесе жесток удар по двете толкова приятелски настроени към Русия сили на ЕС. Трудно е да си представим как ще възстановят от този удар.