Агресивните дрогирани младежи - почти всеки ден вече герои по пътищата - били такива, заради липсата на патриотично възпитание в училищата. Рекъл Радев.
Поредният му коментар търси своята адекватност в липсата на познания от дрогираните за “Де е зората”, “Аз съм българче”, Цар Симеон и пр. Но не и в липсата на толерантност, която също не се учи в училище, за да не наричат децата “толерасти”, според речника в школата на Радев.
Ето го гигантския сблъсък у нас не толкова в ценностите, колкото в разбирането за тях.
Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.
Защото имало е едно време българи, които хем са обичали България, хем са били горди с историята си. И вероятно точно затова са обичали ближните си. Как се обръщаха един към друг Априлци, които положиха основите на третата българска държава? Не беше ли с “Братя!”
Този сблъсък го виждаме всеки ден във войната между българи и българи: по пътищата, в градския транспорт, по митинги, в ТВ студията. Чак до Македония, където велики БГ патрЕоти кръщават български клубове с омразни за македонците имена в духа на същата “толерантност” и после се жалват - “леле, колко ни мразят тия македонци”.
Защото днешният патриотизъм е насаденото комунистическо разбиране за патриотизма: вярност към нашите другари, нашия колектив, комунизма и СССР.
Омраза към другите, които в общия случай бяха фашисти, класов враг,
който не спи, към всички нормални държави с гниещ капитализъм под игото на империалистическия чичо Сам. И най-вече към турците, които са ни причинили турското робство, от което ни е избавил дядо Иван.
А гордостта да си българин се ковеше само от военните победи, т.е насилието, които политиците прахосвали.
Този патриотизъм се учеше и продължава да се учи в училище.
Следите му се виждат навсякъде по имената на улиците - колко улици са наречени на известни поети, музиканти, художници, артисти? Или хайде - на български политици от преди 9.9.1944 г. Ами онзи ден видях в Бояна до блатото малка последна уличка от 50 м, наречена на предпоследния ни премиер преди да влезе червената армия - Иван Багрянов! А в съседство - подобна уличка на премиера преди него - Добри Божилов!
А в центъра гъмжи от руски дипломати, политици и военни, та чак до руски агенти с булеварди като Драган Цанков! А училището в центъра, носило името на легендарния генерал Иван Колев се казва Горки и директорите му са в кръгова отбана срещу връщане на името.
Къде са имената на певеца Борис Христов, Панчо Владигеров, Владимир Димитров - Майстора, Радичков, Блага Димитрова, Константин Павлов, Радой Ралин и т.н?
Чии имена трябва помнят нашите деца?
Началото на Промяната ще е в началото на осмислянето какво е патриотизъм и възпитанието на българчетата в него.
Нека остане в историята този бабаитски и кръвожаден патрЕотизъм, с който мразим, унижаваме и мачкаме съседите, по-малките, по-слабите и се кланяме до земята, снишаваме от страхопочитание пред по-големите, по-агресивните и жестоките.
Да си знаем правата и отговорностите като равни пред закона вместо да бъдем поданици на някой властник у нас или в чужбина.
Да уважаваме и ценим достойнството, свободата и личността на всеки човек, вместо само на фамилията, рода и групата.
Тогава няма да има дрогирани убийци, които да не се трогват от жертвите си, защото са чужденци. А президентът ни ще бъде пример с поведението си на такъв патриот, вместо срам с коментарите си.
За такава България си мечтая.