- Изследването ви за условията в арестите и затворите е проведено в няколко държави, членки на Европейския съюз. Къде е най-тежко положението?
- Изследването е направено от пет неправителствени организации в четири държави от Европейския съюз, а именно: България, Румъния, Гърция и Белгия. Като цяло положението е най - тежко в България. В Гърция има повече затворници, които се оплакват от малтретиране, но гръцките партньори са направили изследването в само един затвор, Коридалос, където има много чужденци, а те се оплакват много повече от малтретиране отколкото гърците. Те имат и по - лош достъп до адвокатска защита. Така че ако се направи представително за всички затвори като при нас, малтретирането при тях ще е по-малко.
- Вашето наблюдение е продължило две години. Какви са структурните проблеми в досъдебното наказателно производство у нас и неговото съответствие с европейското право?
- Периодичните наблюдения на Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията, Комитета на ООН против изтезанията и БХК върху достъпа до адвокат по време на полицейското задържане констатират повсеместна практика на отказ от адвокат от задържаните, която често изглежда да е резултат от неправомерен натиск или манипулация от страна на органите по задържане.
Друг констатиран проблем е, че в декларацията, която се предоставя на всяко задържано лице, не е вписано, че задържаният има право да запази мълчание, т.е. че не е длъжен да отговаря на въпроси на полицията, нито че има право да се консултира с адвокат, преди да прецени дали да дава обяснения.
В този смисъл тази декларация се различава от декларацията, препоръчана от Директива 2012/13/ЕС от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство. Тази директива не е транспонирана от Република България, макар че срокът за транспонирането ѝ е изтекъл на 02.06.2014 г. Правото на задържания да запази мълчание не е регламентирано нито в ЗМВР, нито в Инструкция №8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, въпреки че изрично се съдържа в чл. 3, пар. 1, б. „д“ от Директива 2012/13/ЕС.
Обичайно е със задържаните лица да бъдат провеждани разговори, наричани „беседи“. Тези разговори се водят от полицейски служители, които не участват в разследването по делото. Те обикновено са оперативни работници, които нямат задължение да разяснят на задържания правото му да запази мълчание, нито да го предупредят, че думите му могат да бъдат използвани в негова вреда. Тези беседи не представляват разпит по смисъла на НПК, респективно задържаният, участващ в „беседата“, няма качеството на свидетел. Под този претекст не му се разяснява и правото да не говори за обстоятелства, които биха уличили в извършването на престъпление него или негови близки.
Поради обстоятелството, че задържаният не е и обвиняем, не му се разяснява, че има право да не дава обяснения.
Често наказателните дела съдържат протоколи за разпит на полицейски служители, провели „беседи“ със задържаните лица, които свидетелстват какво задържаните са разказали за престъплението, в извършването на което впоследствие са обвинени. По този начин казаното от задържания, без да е предупреден за последиците от думите му, се документира в делото като извънпроцесуално признание и се ползва от съда в негова вреда при постановяване на присъдата. Дори когато подсъдимият отрича, че е заявил пред полицейския орган определени факти, или твърди, че думите му са изопачени или пък изтръгнати със заплахи или с обещания за освобождаване,
съдът често се доверява на показанията на свидетеля полицай.
Такива показания на практика са и непроверяеми, защото тези разговори не се документират и от тях не остава следа в делото. ЕСПЧ нееднократно е постановявал, че признанието, направено в полицията от задържано лице, не е доброволно и извънпроцесуално признание. Така по делото Биков срещу Русия (Bykov v. Russia) ЕСПЧ приема, че правото на несамоуличаване или на запазване на мълчание е свързано преди всичко с волята на обвиняемия да запази мълчание и предполага прокуратурата да се стреми да докаже повдигнатото обвинение, без да прибягва до доказателства, получени чрез принуда или натиск въпреки волята на обвиняемия.
- В България данните са събрани на база интервюирани 1010 лишени от свобода, чиито досъдебни производства са започнали след 1 юли 2019 г. Обобщеният резултат е…
- Голяма част от данните, получени в рамките на направеното изследване, разкриват разлики в третирането на наскоро лишените от свобода, които принадлежат към основните етнически групи в България, към чужденците, жените и младите лишени от свобода, в множество аналогични или относимо подобни ситуации. Такъв например е случаят с ромите – жертви на полицейско насилие, съпроводено с обиди, визиращи етническата им принадлежност. Изследването затвърди редица проблеми в българската система на наказателно правосъдие, които водят до сериозни нарушения на правата на човека – голям брой задържани от полицията, срещу които се употребяват непропорционално сила и помощни средства; лошия достъп до адвокатска защита по време на полицейското задържане; неадекватния достъп до медицински преглед веднага след задържането; лошото качество на адвокатска защита по време на досъдебното производство; неадекватното уведомяване за правата по време на полицейското задържане; лошите битови условия на задържане в следствените арести.
- Какви права има един задържан?
- Задържаният има право:
- да знае в извършването на какво престъпление го обвиняват;
- да запази мълчание – може да откаже да даде обяснения пред разследващите органи;
- има право на адвокатска помощ – ако задържаният не може да си позволи да заплати адвокатско
възнаграждение, може да му бъде назначен защитник по реда на Закона за правната помощ; ако задържаният бъде
признат за невинен и бъде оправдан, разноските по защитата остават за сметка на държавата;
- в случаите, когато участието на защитник не е задължително, задържаният може да се откаже от адвокат – хубаво е обаче преди да вземе решение за отказ от адвокатска защита, задържаният да проведе поне една среща с адвокат и да си изясни възможните последствия;
- ако при задържането в полицията лицето се е отказало от адвокат, във всеки следващ етап от производството може да преразгледа решението си и да се свърже с адвокат;
- задържаният има право да се срещне с адвоката си и да разговаря с него насаме, без присъствието на полицейски служители – това може да се случи и преди провеждането на разпит в полицията или от други органи;
- отношенията между задържания и адвоката са поверителни – те са защитени от адвокатска тайна;
- адвокатът може да присъства заедно със задържания по време на разпит в полицията или от други органи, както и при извършването на други действия по разследването;
- задържаният има право да обжалва по съдебен ред задържането, ако счита че то е незаконно;
- има право поне един негов близък да бъде уведомен за задържането и задържаният лично да разговаря или да се срещне с него;
- ако задържаният е гражданин на чужда държава, следва да бъдат уведомени консулските власти на съответната държава;
- ако задържаният не говори български език, при разпит има право на устен превод на език, който разбира – той може да поиска основните документи по делото да бъдат преведени на разбираем за него език;
- задържаният има право на безплатен медицински преглед при нужда – ако задържаният иска прегледът да бъде извършен от посочен от него лекар, разходите за прегледа са за негова сметка;
- има право на свиждане с негови близки, както и да получи от тях колети и храна – това се извършва в присъствието на полицейски служител и под негов контрол;
- ако лицето е задържано въз основа на полицейска заповед, то трябва да бъде освободено, когато отпадне основанието за задържане или изтекат 24 часа. Ако лицето е задържано въз основа на прокурорско постановление, задържането не може да продължи повече от 72 часа, без лицето да се яви пред съдия.