Проектозаконът, с който Министерство на енергетиката (МЕ) предлага да се приложи Регламент 2022/1854 на Съвета на ЕС от 6 октомври 2022 г. за спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, трябва да бъде преразгледан. Правният анализ на Института за развитие на ресурсите показва, че законопроектът не включва основните цели и препоръки на Регламента.
Това коментира адв. Георги Тошев.
Фокусът му е изцяло върху начисляването и събирането на свръхприходите на производителите и търговците на електроенергия. В този си вид той ще създаде условия за непрозрачно изразходване на акумулираните средства, които няма да достигнат до посочените в Регламента адресати.
В член първи от Регламента се казва, че той установява извънредна намеса за смекчаване на ефектите от високите цени на енергията чрез изключителни и ограничени във времето мерки, насочени към:
- намаляване на потреблението на електроенергия;
- ограничаване на пазарните приходи, получени от определени производители на електроенергия и преразпределението им към крайните клиенти на електроенергия по целенасочен начин, който да позволи на държавите-членки да прилагат мерки за ценообразуване за публична намеса за доставка на електрическа енергия за битови клиенти и МСП;
- установяване на временни правила за солидарност в секторите на суровия петрол, природния газ, въглищата и рафинерията, с които да се осигури достъпна енергия за домакинствата и бизнеса.
Проектозаконът на МЕ не третира нито една от тези цели и не предлага насърчителни мерки в тази посока. Съгласно предложение (10) от Регламента, държавите членки имат пълна самостоятелност в това как да изпълнят основния приоритет на Регламента, а именно, въвеждането на механизми, които гарантират, че „допълнителните приходи от прилагането на тавана на свръхприходите достигат до крайните потребители, като например домакинствата“.
Важно е да се отбележи, че е погрешно схващането, че битовите потребители у нас са достатъчно подкрепени като остават на регулирания пазар на електроенергия. Регламентът многократно насърчава правителствата да въведат допълнителни преки помощи.
Още повече, че българският гражданин над година вече субсидира бизнеса през бюджета, като плаща компенсации за промишления ток наближаващи 10 млрд. лв. В същото време обаче цените на стоките и услугите непрекъснато растат, а най-силно засегнати от инфлацията отново са домакинствата. Няма и
работещи политики за реално насърчаване на бизнеса да прилага мерки за енергийна ефективност.
Регламентът определя задължителен таван от 180 евро/МВтч. на пазарните приходи на производителите на електроенергия. Събраните над тази граница средства следва да се използват за финансиране на ефективни целеви мерки в подкрепа на крайните потребители за смекчаване на въздействието на високите цени на електроенергията. Приоритет, който с предложения законопроект не е предвиден.
В предложение (11) от Регламента се поставя ударение върху държавната намеса за защита на „потребителите на дребно“. Въвежда се единно задължение за прехвърляне на свръхприходите към крайните потребители, което позволява на всички държави членки да защитават своите крайни потребители и домакинства.
Липсват ясни механизми за преразпределяне на излишните приходи по посока домакинствата, малкия и средния бизнес, което ще доведе до неконкурентно изкривяване на пазара. В тази връзка трябва да се отбележи, че Фондът за сигурност на енергийната система не разполага с необходимия капацитет за да изпълнява подобни функции. На практика проектозаконът ще доведе до допълнително увеличаване на цената на живота за българските домакинства, независимо от факта, че посредством тавана са генерирани значителни бюджетни излишъци.
Избирателния подход при въвеждането на разпоредбите на Регламента в проектозакона хвърля сянка на съмнение върху истинските намерения зад това предложение. В този си вид документът създава огромен риск за допълнително изкривяване на пазарите, на конкуренцията и неимоверно изкуствено увеличаване на инфлационните процеси във пряка вреда на домакинствата.
На 21.10.2022 г. ИРУР участва в откритото заседание на Кризисния щаб, където представи подробно становище за законопроекта. Министърът на енергетиката се ангажира да представи механизмите за целево преразпределяне на акумулираните средства. Към днешна дата резултатът е стилистична редакция на проектозакона от страна министерството. В този си вид той противоречи на Регламента.