Защо той не се отказва и иска да продължи да воюва с Украйна?
© Виталий Портников
Традиционната изява на руския президент Владимир Путин пред участниците в така наречения Валдайски клуб и казаното от него предизвика известно разочарование и учудване сред мнозина в Украйна. На фона на очевидните военни поражения на руската армия, неспособността на агресора да завземе нови територии и дори да остави под контрола на Кремъл завзетото след 24 февруари, на фона на икономическите санкции и международната изолация на Русия , може да се очаква по-умерена реторика от Путин.
Но ако Владимир Путин беше готов да се учи от грешките си, той нямаше да е Путин. В крайна сметка, ако изхождаме просто от логиката на здравия разум, тогава няма да има нужда да почва война с Украйна. И да превземете Крим. А Донбас да е тероризиран от осем години. И да се кара със Запада. И да бъдат поставени под въпрос енергийните интереси на Русия. Всичко това не трябваше да се прави. Но Путин го направи. Защото е политически авантюрист. И е догматик.
Руският президент изглежда искрено уверен във верността на своите исторически възгледи относно „изкуствеността“ на украинската държава и украинския народ. Искрено уверен в своята историческа мисия: да защитава „идентичността“ и суверенитета на Русия. Подобни възгледи за бъдещето на държавата бяха широко разпространени в партийните и чекистките среди още преди Путин.
Разпадането на Съветския съюз създаде у тези хора чувство за поражение и желание за отмъщение. Путин просто направи така, че такъв светоглед стана абсолютен за руската държава. Че Държавната дума на Руската федерация единодушно гласува за мракобесие, независимо за какво става въпрос. А тези, които не са съгласни с подобен мироглед, вече са обявени за врагове на народа и предатели. Путин просто не чува думи на възражение. Нещо повече, той със собствените си усилия си осигури такова единодушие.
Руските грешки и поражения
Просто няма платформа, на която Путин да промени възгледите си за бъдещето. Говорим за военни поражения, но за Путин това може да изглежда само временен проблем. Освен това в освобождаването от украинските войски на окупираните територии, които са обявени за част от Русия, той може да види допълнителни възможности за оказване на натиск върху Украйна и допълнителни възможности за дехуманизиране на собственото си общество - виждате ли, Русия е атакувана, нейните територии се окупират!
Икономиката? Путин никога не е бил голям експерт по икономика и почти не осъзнава последствията от действията си. Най-малкото той няма да разбере за тях до момента, в който енергийните приходи на Русия наистина попресъхнат. И освен това видяхме, че той продължава да се смята за лидер на света, който отхвърля „монополярността“ и се застъпва за „многополярността“. Това не е нова политическа идея, можеше да се чуе за нея от руски лидери още от времето на Борис Елцин. Путин обаче превърна тази идея в истински стратегически абсолют на руската политика. И в това той продължава да се надява на подкрепата на Китай. Избирането на Си Дзинпин за трети мандат като генерален секретар на ЦК на КПК очевидно създава нови надежди за руския лидер.
А преговорите? Защо тогава чуваме от Кремъл, че са отворени за преговори. Само Украйна не иска, защото е под "чуждо управление". Как може да се обясни подобна „конструктивност“ в същото време с уверения за „изкуствеността“ на Украйна?
Ами много е просто. За Путин преговори означава капитулация на Украйна. Тя е тази, за която той говори, когато споменава преговорите. И затова е логично той едновременно да говори за „отсъствието“ на суверенитет в Украйна и да говори за преговори.
Но нека помислим: толкова ли е важна за нас адекватността на руския президент? Именно неспособността на Путин да оцени реалистично ситуацията е причината за грешни изчисления и поражения на Русия. Нека така да бъде и занапред.
Източник: radiosvoboda org
Бесарабски фронт