Западът. Грешки и изводи
© Виталий Портников
Бившият британски министър-председател Борис Джонсън каза в коментар за Washington Post, че най-голямата грешка на Запада е била формално да държи вратите на НАТО отворени за Украйна (и други бивши съветски републики), а фактически не възнамеряваше да приеме Украйна в алианса - и виждаше в това решение важен възпиращ Русия фактор. Но всъщност руският президент Владимир Путин възприема неподготвеността на Запада за разширяване на НАТО на изток като важен сигнал за беззащитността на Украйна, като доказателство, че Западът няма да се притече на помощ на Украйна, ако бъде взето решение да се нападне тази страна. И като резултат – най-голямата война в Европа след края на Втората световна война.
Но не бих обяснявал причините за случилото се само с нежеланието да "ядосваме" Путин. Коренът на проблема, сигурен съм, е, че след края на Студената война Западът продължи да вярва, че ще бъде възможно да се постигне споразумение с новата Русия, че тя сега е твърде зависима от икономическото сътрудничество с цивилизования свят и неговото ръководство едва ли би искало да жертва астрономически печалби.
Ненамесата на Запада в трагедията на Унгария и Чехословакия все още можеше да се обясни с решенията на конференцията от Ялта, спазването на най-анахронистичната концепция за „сфери на влияние“ и в крайна сметка страха от ядрена война. Цивилизованият свят и Съветският съюз имаха напълно различни ценности, двата свята - светът на демокрацията и светът на комунистическата диктатура - именно съвместно съществуваха. И това трябваше да бъде взето под внимание.
Но след края на Студената война нали ценностите станаха общи. Нали не Русия беше победена, а комунизмът, така поне казваха тогава в Москва. И зачитането на международното право, на човешките права също трябваше да стане общоприета норма.
Тогава защо Западът беше абсолютно безразличен към това как администрацията на Борис Елцин, с неговата „демокрация в сърцето“, подкрепи фактическото нарушаване на териториалната цялост на Молдова и Грузия с помощта на руските въоръжени сили и „доброволци“?
А след това имаше две чеченски войни - едната се случи при Елцин, втората приключи при Путин. Сега няма да влизам в дискусии за териториалната цялост на Русия. Отбелязвам, че зачитането на тази териториална цялост не отрича зачитането на правата на човека.
Руската армия извърши престъпления на територията на Чечня, тоест на територията на самата Русия, които, сигурен съм, са доста сравними с престъпленията на съветските войници в Централна Европа и Афганистан. В същото време по-голямата част от руското общество като че ли симпатизираше на това, тъй като виждаше в тях гаранция за избавяне от опасността от тероризъм. Фактът, че цял един народ бе обявен за терорист, че желанието за независимост от Русия само по себе си не означава готовност за терор, не се възприема дори от много от онези, които сега са против войната в Украйна. Така, според мен, настъпи моралната деградация на руското общество.
Пътят към голяма война беше отворен, а нивото на сътрудничество между Запада и Русия не беше намалено. То не намаля и след руско-грузинската война от 2008 г. и признаването от Русия на „независимостта“ на Абхазия и Южна Осетия. Защо тогава Владимир Путин да не рискува с демонстративно нарушение на международното право – анексирането на Крим? За първи път след Втората световна война една страна присвоява със сила част от територията на друга. Но западните страни реагираха на този нов „аншлус“ само с персонални санкции срещу руски официални лица и искания да не нахлуват в континентална Украйна. Въпреки че кой в Кремъл би могъл да се уплаши от тези искания след анексирането на Крим?
Изводите всъщност са много прости според мен. Не става дума само за НАТО, макар че и за него също. Но ако международното право - тоест териториалната цялост на Украйна, Молдова и Грузия - не бъде възстановено (не непременно с военни средства, във всеки отделен случай могат да се използват различни инструменти, от освобождаването на територията до политическия диалог), ако Западът не помогне на Азербайджан и Армения да разрешат въпроса за Карабах и да изгонят Русия от региона, ако не започнат да говорят със самата Русия едва след като тази държава започне да зачита правата на собствените си граждани, тогава рано или късно, сигурен съм, ще стигнем до много голяма война. Грешките трябва да бъдат коригирани, а ценностите и принципите трябва да бъдат уважавани.
Източник: krymr com
Бесарабски фронт