Анализ на Видка Атанасова за "Свободна Европа"
Европейската прокуратура (ЕП) съобщи в понеделник, че разследва в България злоупотреба с търговията на емисии парникови газове. Служители на МВР и ДАНС влязоха в няколко топлоелектрически централи (ТЕЦ) и топлофикации. Всички те в годините са свързвани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Общото между тях е, че една фирма верифицира вредните емисии, които те изпускат в атмосферата и за които се плаща според обема им.
Темата за вредните емисии от определени въглищни централи не е нова и е спорадично повдигана в редица доклади на неправителствени организации и журналистически разследвания. Проблемът е докладван и на българската прокуратура. Безрезултатно - според наличната публична информация.
Данните, известни към момента от разследването на ЕП, съвпадат с описвани още през 2021 г. неуредици около свързвани с Ковачки ТЕЦ и топлофикации. Ден след акцията в дружествата е публикуван анализ, изготвен от независим енергиен експерт на база публични данни за неправителствената организация "За земята".
Поне 74 млн. евро са спестили свързвани с консултанта Христо Ковачки централи с неточни доклади за емисиите от въглероден диоксид, се посочва в анализа.
Какво направи Европейската прокуратура
Ръководената от Лаура Кьовеши институция съобщи, че от предполагаемите измами, свързани със Системата за търговия с емисии на ЕС, рецултатът е ощетяване на Европейския съюз (ЕС) и националните бюджети с “милиони евро”.
В понеделник ГДБОП и ДАНС влязоха в офиси на ТЕЦ и топлофикации в 11 града в България. Служителите са извършили над 40 обиска, разпитали са над 70 свидетели. Разследващите са иззели мобилни телефони, лаптопи и обемна документация по разследването.
Без да посочва имена, ЕП каза, че всъщност разследва конкретна фирма, която отговаря за проверката на емисиите парникови газове. Според събраните от разследващите доказателства от 2017 г. до момента компанията е фалшифицирала данни в годишни отчети, за да занижи количеството вредни емисии, за които дружествата плащат.
Така енергийните дружества, чиито отчети е верифицирала фирмата, не са плащали всичките дължими суми.
Коя е фирмата
Предимно една фирма верифицира емисиите на въглищните централи - GMI Verify ("Джи Ем Ай Верифай"). Това е видно и от самите доклади, които са публични - публикувани са на сайта на Изпълнителната агенция по околна среда.
Проверка в търговския регистър показва, че фирмата е регистрирана през 2018 г. и е получила сертификат като верфикационен орган от Българската служба по акредитация през 2019 г.
Оттогава ТЕЦ-овете "Бобов дол", "Брикел" и още редица топлофикации се отказват от предишния си верификатор - фирмата Green and Fair - и го заменят с "Джи Ем Ай Верифай". Тя е нова компания, без доказан опит в сферата. Неин собственик е Габриела Илиева, за която няма публична информация да притежава експертиза в областта на верификацията на данни за емисии.
Според разследването на OCCRP фирмата верификатор има косвени връзки с Христо Ковачки.
Оттогава се наблюдават и намалените нива на въглеродни емисии на тецовете, за които се твърди, че имат връзка с Ковачки.
Още през 2021 г. анализ на международната журналистическа организация за разследвания срещу корупцията и организираната престъпност (OCCRP) показва същото. ТЕЦ "Бобов дол" например е отчела с една трета по-малко вредни емисии през 2020 г. спрямо 2017 г., без да намали дейността си или да обяви някаква мащабна екоинвестиция. Подобно понижение на въглеродните квоти има и при ТЕЦ "Брикел".
Журналистите от OCCRP казват, че са положили усилия да разговарят със служители на "Джи Ем Ай Верифай", но от компанията са запазили мълчание.
Опитите на Свободна Европа да се свърже с фирмата също останаха безрезултатни. В продължение на два дни никой не вдигна посочения в сайта ѝ телефон за контакт.
Според разследването на OCCRP фирмата верификатор има косвени връзки с Ковачки. Офисът на "Джи Ем Ай верифай" се намира в една и съща сграда с този на застрахователна компания "ОЗК застраховане". Тя е контролирана пряко от бизнесмена чрез неговата фирма "Ел Ем импекс", пише в анализа на OCCRP.
Според представените в него официални публични данни, централите "Бобов дол" и "Брикел" са спестили между 26 и 32 млн. евро от по-малкото отчетени въглеродни квоти към онзи момент.
Към 2021 г. цената на емисиите е около 20 евро на тон. Оттогава тя се повишава и в момента е около 100 евро на тон.
Именно това показва и публикуваният във вторник експертен доклад на "За земята": свързвани с Ковачки топлоцентрали са спестили над 74 млн. евро от недекларирани емисии на парникови газове.
Изследването обхваща периода от 2017 г. до 2021 г. и включва информация от общо пет ТЕЦ - „Топлофикация - Перник“, „Топлофикация - Сливен“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“.
На база само на публично достъпни данни за използваните количества горива и емисионните фактори, заключенията от доклада са, че тези централи са укрили близо 2 млн. тона въглероден диоксид в докладите си.
Как се търгува с емисии и кой печели
Европейската система за търговия с емисии (СТЕ) е сред ключовите политики на ЕС за борба с измененията на климата чрез намаляване на замърсяването с парникови газове. Тя беше създадена през 2005 г. и е първият пазар на въглеродни емисии в света. Целта е до 2030 г. да се намалят съществено емисиите от парникови газове, а до 2050 г. те да са нулеви.
В рамките на СТЕ всички големи замърсители са длъжни да представят годишни доклади за количеството изхвърлен в атмосферата въглероден диоксид.
Правилата задължават над 10 000 фабрики и електростанции в ЕС да притежават разрешително за всеки тон въглероден диоксид, който емитират. Разрешителните се купуват от компаниите на търгове, като цената им се определя от търсенето и предлагането (в момента е около 100 евро за тон).
Колкото по-малко цапаш, толкова по-малко плащаш.
Това би трябвало да създаде стимул за по-малко замърсяване: колкото по-малко цапаш, толкова по-малко плащаш.
Парите остават в националните бюджети, каза пред Свободна Европа Меглена Антонова, директор на неправителствената организация “Грийнпийс” – България. Те отиват във фонда за сигурност на енергийната система, който се използва за различни неща през годините.
В момента се използва за компенсация за бизнеса за цените на електроенергията, но може да се използва и за инвестиции в енергийна ефективност и възобновяеми източници, каза тя.
“На нас ни беше известно, че има проблеми с начина, по който се докладват емисиите", каза Антонова.
Тя добави, че "Грийнпийс България" от години работи по цялостното разследване на проверяваните от ЕП централи и открива проблеми, свързани не само с екологичните аспекти като емисии във въздуха, а и с икономическото им състояние.
"На т.нар. икономически кръг, който може да бъде наречен "картел", който се върти около всички дружества, свързвани с Христо Ковачки", каза тя.
Миналата година неправителствената организация публикува доклад, озаглавен „Осемте кръга на Въглищната империя на „Ковачки“. В него се описват взаимовръзки между редица фирми, които през годините са били свързвани с името на бизнесмена, който е представян като консултант в сферата. Сред тях са именно централите, които са обект на проверките на ЕП.
Кои са централите, свързвани с Ковачки
Без да има преки участия, енергийният бизнесмен е сочен като контролиращ големите въглищни централи "Брикел", "Бобов дол" и димитровградската "Марица 3", както и топлофикациите в Русе, Плевен, Сливен, Перник, Габрово и Бургас.
Общото между тях е, че си дават заеми помежду си и дължат големи суми пари на държавата, пише в доклада на „Грийнпийс“. Част от тях по документи са собственост на фирми, регистрирани в Обединеното кралство и Кипър. Някои от компаниите собственици дори са регистрирани на един и същи адрес в Лондон. Такъв пример са дружествата, които притежават централите „Брикел“, „Бобов дол“ и „Топлофикация - Перник“.
Пред Свободна Европа преди дни Ковачки каза в писмени отговори, че е консултирал въглищната ТЕЦ „Брикел“ „по различни теми“.
На въпрос дали консултира други въглищни централи в България и кои, Ковачки отговори, че през годините е консултирал „различни проекти и начинания в много енергийни предприятия“, но не даде примери.
ТЕЦ „Брикел“ влезе във фокуса на общественото внимание в средата на 2022 г. Тогавашният министър на околната среда Борислав Сандов проведе проверки в централата. Това се случи след сигнали на местни хора, които публикуваха снимки и видеоклипове на черен пушек, който се издига от централата.
Проверките откриха замърсяване с фини прахови частици и серен диоксид „в пъти над нормите“. В резултат на това и на други нарушения, констатирани от институциите, регионалната екоинспекция в Стара Загора издаде заповед ТЕЦ „Брикел“ да спре да работи. Съдът обаче спря заповедта за затварянето на ТЕЦ “Брикел” и тя продължава да работи до окончателното решение на спора с екологичните власти в съда.
Какво направи българската прокуратура
Преди година и половина описаните в разследването на OCCRP нарушения бяха предадени на българската прокуратура, но от това не последва нищо или поне нищо публично известно.
Темата стигна до прокуратурата след като в средата на 2021 г. влезе в оглавяваната от Мая Манолова временна парламентарна комисия по ревизия на предишното управление на ГЕРБ. В рамките на няколко заседания тя трябваше да установява нарушения при харчене на пари от Министерския съвет през последните 5 години и започна работа с разглеждането на сигнали от граждани.
Първият разгледан сигнал беше описан пред комисията от Димитър Стоянов, журналист в "Биволъ" по онова време (сега е в BIRD.BG), който е участвал в разследването на OCCRP.
Той представи данните от анализа, според които свързваните с Ковачки ТЕЦ "Бобов дол" и "Брикел" от 2019 г. са започнали да отчитат драстично понижение на въглеродните емисии и така са ощетили държавата с около 30 млн. лева. Стоянов постави въпроса и за дейността на проверяващия орган.
Комисията тогава откри проблеми, които засягат публичния интерес. Те са формулирани като два основни и са описани и в доклада на комисията от 2021 г.
Единият отбелязва липсата на достатъчно изисквания в закона за собствеността и дейността на лабораториите, които извършват измерванията, както и към фирмите, които верифицират данните. Вторият посочва липсата на изисквания за квалификация и опит на хората, които извършват дейността.
"Подадохме сигнал навсякъде, където можеше да се подаде - и до прокуратурата, и до Агенцията за държавен и финансов контрол, и до Европейската прокуратура", каза Мая Манолова пред Свободна Европа.
"По този казус нямам никаква информация, никаква обратна връзка някой да се е задействал", добави тя.
От прокуратурата не отговориха на въпросите на Свободна Европа дали са предприели някакви действия по въпроса.
"Това, което ни притеснява, е, че българските институции продължават да не разпознават, поне не официално, че тези дружества са свързани и на практика от това страдат българите не само като данъкоплатци, но и плащат със здравни разходи", каза Меглена Антонова.
По думите ѝ над дружествата има протекция и няма очакване или изискване да стават по-ефективни, по-екологични и да намаляват емисиите си.
Според Димитър Стоянов проблемите са публично известни и многократно изнасяни в публичното пространство.
"Очевидно Ковачки има чадър - дали от Борисов, дали от Пеевски, но дотук не е имало преследване срещу него по този текст (статията на OCCRP)", каза той пред Свободна Европа.
"Само че тъй като това касае текстове от Наказателния кодекс, които е вменено на ЕП да разследва, нещата този път изглеждат по различен начин", добави той.