Напоследък стана доста модерна темата за борбата срещу спекулата. От всички медии членове на служебен кабинет и представители на институции обясняват как или водят война със спекулата, или ще започват да водят такава, като това се допълва от някои и с обещания, че до месеци цените на определени стоки на дребно ще се понижат. Голяма част от тези твърдения могат да бъдат определени лесно като популистки, а друга част – като откровена лъжа. Ето една част от аргументите.
На първо място, някой трябва да обясни какво означава „спекула“ от правна гледна точка. Такава дефиниция към момента няма, а за последно е присъствала в българското законодателство през 1999г. С оглед на това, че на ежедневен език всяка търговска дейност е спекулативна /търговецът купува стоки, за да ги продаде с колкото се може по-висока печалба/, властимащите нямат инструмент, с който да задължат търговците да променят/замразят цените си. Не трябва да се забравя, че най-рано в края на април е възможно да има действащ парламент, който да приема закони и законодателни промени.
На второ място, при приемането на каквито и да е закони и нормативни актове, трябва да се има предвид европейското законодателство. Основните принципи на ЕС за свободно движение на хора, стоки и капитали дават рамка както на актовете на ЕС, така и респективно на националните законодателства. Без да се навлиза в детайли, ако се приеме закон, ограничаващ цените или правата на големите вериги, например, това е възможно да доведе до съдебни дела, а защо не и до наказателни процедури срещу държавата.
На трето място, трябва да се знаят правомощията на най-често споменаваната институция по темата „борба срещу спекулата“ – Комисия за защита на потребителите. КЗП е административен орган с правомощия, описани в Закона за защита на потребителите и други закони и подзаконови нормативни актове. Популистко е от медийни участия и публикации на институцията да се възлагат невероятни надежди, крепящи се върху правомощия, каквито самата КЗП няма.
Силно се акцентира на налагането на санкции на търговци за използване на т.нар. нелоялни търговски практики. Видовете нелоялни търговски практики са описани в ЗЗП. Като пример за нелоялна търговска практика може да се даде ситуация, в която магазин рекламира, че дадена стока се продава „Само днес“ за Х лева, или че определена стока се продава „3 на цената на 2“, а това не е вярно. Самото ценообразуване обаче не подлежи на контрол от страна на КЗП, нито може да бъде санкционирано като нелоялна търговска практика.
Най- просто казано, една стока би могла да бъде с 1000% надценка, но КЗП единствено би могла да констатира това. Има ли смисъл да се използва ресурсът на държавните служители за проверка и записване на цени по магазините, е съвсем отделна тема.