Битката за паметниците е изключително глупава битка, която отнема от креативната обществена енергия и я прахосва в ненужна конфронтация и разделение. Тази битка за историческите символи я водим от векове на Балканите – постоянно оспорваме определени исторически събития, обръщаме църкви в джамии, после джамии в църкви, преименуваме имената на селища, улици и топографски места. Ислямизираме, покръстваме и сменяме имената на цели общности.
Това коментира във "Фейсбук" доц. Валери Григоров.
Драмата на обществото ни е, че периодично сме обладани от колективна лудост да пренаписваме „историческата истина“, да преименуваме, да бутаме и местим паметници, да въздигаме нови и то с такава страст, сякаш от това зависи човешкия живот.
Многократно съм изразявал своята позиция, че всеки паметник, дори и такъв, който свързваме с поражение, с подчинение, с чуждата окупация има своята символна стойност, защото паметниците са материално свидетелство на времето и на хората, които са ги издигнали. И тази ми позиция не е конюнктурно мотивирана от скорошни или днешни събития. Преди години участвах в една експертна комисия към Областна управа на София, която разглеждаше постъпило предложение за преименуване на най-високия връх на Балканите – вр. Мусала. Мотивът за преименуването беше, че върхът носи арабско-ислямско име и трябва да бъде сменено с българско. Моята експертна оценка беше ясно мотивирана, че името на върха трябва да остане такова, каквото сме го наследили от османския период. Наскоро пак имаше напъни да се преименува храм-паметника „Александър Невски“ – отговорът ми и за него е същия. Тези, които са изградили храма са му дали името и ние нямаме никакви основания да не уважим техния избор.
Крайно време е българското общество да порасне и да започне да гледа на историята си с повече любознателност и с по-малко емоции. Защото ежегодните истерии по повод 3 март са изключително нелицеприятни и непристойни. С това постоянно драматизиране на миналото превръщаме историята в бреме и спирачка за развитието ни. Правим го ние, правят го и братовчедите ни в Македония и резултатът е все по-голямо отчуждение.
Гледаме на историята по грешен начин. Постоянно се опитваме да вграждаме историческите символи в настоящето, а това изобщо не е нужно. И тук е добре да се поучим от напредналите западни общества, които са се научили да гледат на родната си история с доза здравословно безразличие, надмогвайки много от негативните стереотипи и омраза към съседите си и към някогашните си поробители и окупатори.