Най-малко 9 взрива в български военни складове и заводи са разследвани без резултат от прокуратурата, а доказателствата по един от тях са унищожени в пожар. Инцидентите са извършвани в продължение на 11 години и в повечето от тях има руска следа. Това става ясно от документален филм на Свободна Европа, чиято международна премиера е във вторник.
Взривените сгради са съдържали оръжие и боеприпаси, които са били предназначени за нападнати от Русия страни като Грузия и Украйна или са могли да помогнат на тези страни, за да се отбраняват.
Филмът идва на фона на руската инвазия в Украйна и усилията на страните от ЕС и НАТО да помогнат с оръжие на Киев. В тези усилия България заема двусмислена позиция – президентът и назначеното от него служебно правителство едновременно осъждат руската агресия и не одобряват предоставянето на оръжие за Украйна, а предишният премиер Кирил Петков наскоро призна, че е осигурявал тайно помощ за Киев.
Най-ранният известен взрив, показан във филма, е от 12 ноември 2011 г. в склад за далекобойни снаряди до с. Ловнидол. Последният е от 31 юли 2022 г. в база на оръжейна компания в Карнобат.
И двата взривени склада са на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, който през април 2015 г. беше отровен с неизвестно вещество заедно с други двама български граждани. Разследването не бележи напредък в продължение на три години и получава тласък след информация от Великобритания за руска намеса в опита за убийство.
Самият Гебрев твърди, че действията на София са предприети под натиск отвън. Разследващият журналист Христо Грозев смята, че българските разследващи органи прикриват действията на руското военно разузнаване в България и не предоставят на свои колеги от Западна Европа данни, с които разполагат.
Филмът показва следи от престъпленията, които са били пренебрегнати в хода на разследванията. Той свидетелства за унищожени доказателства от един от взривовете и за дългогодишното подценяване на хипотезата, че съществува връзка между взривовете, опитите за убийство, руското разузнаване и агресията на Москва в Грузия и Украйна.
Автори на филма са Борис Митов и Николай Лавчиев, работили в сътрудничество с Карл Шрек и Стю Гриър. Оператор е Мирослав Михайлов. Премиерата се състои едновременно на пет езика - български, английски, руски, украински и грузински.
Филмът идва на фона на дългогодишни критики към прокуратурата за бездействие, политическа зависимост и безотчетност. Опитите за реформа в държавното обвинение продължават повече от десетилетие, но се натъкват на съпротивата на ГЕРБ и ДПС в парламента.