Те бяха останали 240. Всяка партия имаше по един депутат - нейният лидер и единствен член. Народът бе хванал нанякъде. Нямаше го. Кой нагоре, кой - навън. Народните представители живееха в хотела срещу Парламента. Това бе останало от територията на страната - няколко хиляди жълти павета. Останалото бе заложено срещу заеми и изгубено. Кредиторите лапнаха най-напред Добруджа и Черноморието. После планинските курорти. Накрая с триста зора и много уговорки се съгласиха да вземат Северозапада.
Депутатите гласуваха сами за себе си и се преизбираха. А избори имаше на три месеца. За национален празник се обявяваше датата на последните избори. Жените-депутатки готвеха и перяха. Опъваха прането по оградата на паметника на Цар Освободител. Мъжете гледаха Шампионска лига и дартс на голяма видео стена във фоайето на хотела. Наливаха се с каквото им падне. Някои лющеха белот и псуваха свирепо. Хеликоптери на ООН им хвърляха сертифицирани биохрани и екопиячка. Европейските банки продължаваха да дават заеми на бившата държава.
"Колеги, нека минем отсреща. Време е за заседание", каза мързеливо ротационният председател на Народното събрание. Депутатите отегчено се изнизаха от хотела и затътриха бавно към банките. По пътя прескочиха една голяма тръба, която разделяше на две остатъка от държавата. Бяха забравили какво тече по нея и откъде идва, но получаваха добри транзитни такси за нея.
"Колеги, имам две новини - добра и лоша. С коя да започна?", попита председателят. "Давай наред", провикна се най-бодрият депутат. "Добрата е, че получихме транш по оперативна програма "Изчезнал електорат". Лошата е, че това бе последният транш". Депутатите приеха съобщението хладнокръвно.
"Колеги, съжалявам, но някои от нас трябва да напуснат парламента", каза Председателят. Залата изтръпна. Чу се дюдюкане. "Спокойно. Налага се да изберем президент, премиер и кмет. Имената ще уточним в хотела", успокои заседаващите парламентарният шеф. Чу се консенсусна въздишка на облекчение.
По втора точка депутатите трябваше да решат, кой ще бъде опозиция до следващите избори. "Не ме закачайте, боли ме гърлото и не мога да викам", оправда се червендалест шеф на парламентарна група, отклонявайки поканата. "Няма да викаш, само ще блъскате по банките", поясни председателят. Онзи кандиса. Колегите му заблъскаха. Тук там плахо се чу "Оставка", "Предатели" и "Геноцид". Председателят призова за тишина.
"Колеги, да преминем към точка "разни". Днес ще слушаме стари незаконни и манипулирани записи от едни мрачни времена. Първо ще ви пусна пиесата "Мишо Бирата", а като хапнем, ще чуем и "Двете каки".
"Това нещо по Чехов ли е, или...?", запита един депутат. "Колега, моля без имена. Нямате доказателства. Не е красиво така...", прекъсна го Председателят и помоли за тишина.