България, погледната отвън, понастоящем изглежда така, като че ли се намира в окото на перфектната буря, предизвикана от наслагването на множество кризи:
здравна (увеличаване нуждата от хоспитализация и тежестта върху системата на здравеопазване, системно недофинансиране), социално-демографска (застаряване на населението, отрицателен демографски прираст, нарастване броя на лицата без трудова заетост, всичко това водещо до прогресивно обедняване); икономическа (драстичен скок в цените на суровините и продукцията, двуцифрена инфлация, оскъпяване на кредитния ресурс в търговските банки и този за обслужването на външния дълг); екологична (климатични промени водещи до засушаване, скромни водни запаси от питейни води и води за напояване, нерегламентирана сеч и унищожаване на горски фонд); военно-политическа (повишен риск от близостта до въоръжения конфликт и необходимостта от изпращане на военна помощ за Украйна); национална сигурност (бежански поток от север и миграционен натиск от юг, водещи до хуманитарни проблеми и рискове за обществената безопасност, както и нерегламентиран внос на селскостопанска продукция от Украйна, довела до нарушаване на продоволствената сигурност и социално напрежение сред местните производители); външнополитическа (нерешените ни проблеми с братската Република Северна Македония); вътрешнополитическа (невъзможност за сформиране на стабилно редовно правителство, парламенти с твърде кратък живот, политическа и социална несигурност в условията на глобална криза).
Макар вяла и безцветна, завършващата предизборна кампания може да се оцени като една от най-положителните в най-новата ни история – без обичайната размяна на жлъч и компромати между политическите опоненти, с малки изключения, съответстващи на индивидуалната култура на комуникация. Изборите се паднаха по време на Великия пост в двете най-разпространени монотеистични религии, проповядващи смирение и толерантност и това може също да е повлияло за по-човешкото лице на политическата кампания. Като основен акцент в кампаниите на почти всички политически сили се открои необходимостта от сформирането на стабилно правителство след изборите. Разбира се, бързото сформиране на парламент е повече от необходимо за да бъдат възстановени демократичните права на суверена.
За всички би било добре да се стигне до постигането на консенсус между политическите сили за създаване на ПРОГРЕСИВНО ДЕМОКРАТИЧНО УПРАВЛЕНИЕ! Управление, което да извърши закъснелите, болезнени, но така необходими реформи, без които не можем да вървим напред като държава и общество. Управление, което да изпълни със смисъл визията за развита България, в която живеят и работят образовани, успешни и достойни граждани.
Целите и сроковете за влизане на България в Шенгенското пространство и Еврозоната са правилно поставени, но не трябва да бъдат самоцел. Те не са панацея за лечение на болното ни общество. Тъй както влизането ни в НАТО и ЕС сами по себе си не доведоха до модернизация на армията ни, нито решиха проблемите ни с демокрацията и бедността. Погледът на избраните от народа водачи трябва да бъде насочен далеч напред и да посочи как ще изглежда страната ни след 10, 20 или 30 години. Всички желаем най-после да видим не само стабилно, а проактивно управление, обърнато с лице към хората и бъдещето. Управление, чийто хоризонт не се свежда до местните избори, а такова със стратегическото планиране, с ясна програма и цели за първите 100 дни, за първата, втора, трета и четвърта година на един пълен мандат, с визия за изпреварващо развитие в областите образование и социална политика, икономика, финанси и енергетика, правилни реформи в съдебната система и държавната администрация с фактическото им деполитизиране и поставяне на акцент върху електронното управление и провеждането на прозрачни процедури на обществените поръчки. Тези партии, които имат смелостта да го направят ще спечелят уважението на хората и правото да управляват. Останалите ще се учат от резервната скамейка.
Детелин Димитров, външнополитически наблюдател. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС