Със съкращението ЗЗДН се означава Закон за защита от домашното насилие, който е предвиден за незабавна защита на жертвите на домашно насилие, както и за превенция от последваща ескалация на насилието в домашни условия.
За последните четиринадесет години, този закон е претърпял няколко изменения в посока все по-стриктното и бързо реагиране на случаите на домашно насилие, но въпреки това продължава да се работи в тази посока. Особено интензивни и показни бяха тези усилия през 2022 година, когато тогавашният правосъден министър Надежда Йорданова многократно посочваше новите предвидени изменения по този закон, като изграждане на информационна система, която да поддържа статистика за различните случаи на домашно насилие, както и засилване защитата на жертвите на домашно насилие и увеличи обхвата на тази защита. Предлагаха се и мерки, които да подобрят и забързат съдебните производства в случаите на предоставяне защита на жертвите на домашно насилие. Само че, при сега съществуващия ЗЗДН, единственото, което може да се подобри в този закон е обвинените в домашно насилие директно да отиват в ареста, на базата на една декларация, от страна на пострадалия. Така пряко щеше да проличи абсурдността на този закон, естеството на който влиза в явни противоречия с основни принципи на правото.
Според сравнително краткия Закон за защита от домашното насилие, обнародван още през 2005 година, малко преди приемането на България в Европейския Съюз, принципът, че всеки е невинен до доказване на противното е сериозно нарушен. С молба до съответния Районен съд и декларация от молителя за извършеното насилие, всяка една реална или мнима жертва на домашно насилие, може да ограничи правата и да постави в сериозно юридическо затруднение, с труднопридвидими последици, всеки един истински или нарочен за такъв извършител на домашно насилие. Преведено на реален език, това означава, че една сутрин просто може да се събудиш и да разбереш, че срещу теб има издадена заповед за незабавна защита. Това би могло да означава, че например трябва незабавно да се изнесеш от семейното жилище или че нямаш право по никакъв начин да виждаш и доближаваш детето си, защото срещу теб има подадена молба и декларация, на базата на която има издадена заповед за незабавна защита от съответния Районен съд, т.е. ти си осъден без да знаеш за това. Всичко това, повтарям, може да се случи, на базата на една молба до съда и декларация, т.е. на практика може да бъдеш осъден, без си разпитван, без да е чуто твоето мнение, без си имал възможност да се защитиш и най-вече без да си разбрал. Предполагам, че дори и тези, които не са запознати с правото, виждат тук едно пряко противоречие с неговите основни принципи. Ако не вярвате, че нещата по ЗЗДН стоят така, попитайте който и да е адвокат, юрист или просто човек запознат с този закон.
ЗЗДН е част от гражданското законодателство в Република България, но при негово нарушаване от страна на обвинения, следват мерки по наказателното законодателство в нашата страна. Тоест, ако продължим реда на мисли по-горе, може да се окажете несправедливо обвинен и на практика осъден, а след това много лесно може да попаднете под ударите и на наказателното производство. Или с други думи, ако един ден просто решите да приберете детето си след училище, както правите всеки ден или сте правили в продължение на много години, може да се окажете в ролята на престъпник, който може да бъде наказан със затвор от една до три години, за своите действия. Ако мислите, че това е някаква шега – не е шега, а напълно възможна реалност, според сега действащия Закон за защита от домашното насилие.
Привеждам тези примери и правя всички тези обяснения, за да разбере нашето общество, защо случаите на домашно насилие, особено в последните две години, се увеличават, както драстично и броя на убийствата на жени, вместо те да намаляват, въпреки съществуващите закони и превенции, въпреки увеличаващият се брой на организации и НПО-та, които работят по превенция и защита на жертвите на домашно насилие.
ЗЗДН дублира, т.е. припокрива на практика законите от нашето законодателство – гражданско и наказателно. Тоест в Наказателен кодекс си има членове и точки за насилие, като то не трябва да се дели на домашно и не домашно. Сигнал за насилие се подава от жертвата на такова или от свидетел. Ако реално има насилие, то степента се определя като лека, средна и тежка телесна повреда и се повдига обвинение според това и т.н.
Ясно е, че ЗЗДН няма как да бъде премахнат изцяло. Да приемем и че по-голямата, дори огромната част от тези, които подават молба за незабавна защита са истинска жертва на домашно насилие. Но въпреки това тази декларативна и бих казал пожелателна част, с подаването на молба и декларация, трябва да отпадне от този закон, понеже действително дава възможност за злоупотреба, за изнудване, обикновено при последващ развод или друг вид дела и влиза в противоречие с основните принципи на правото.
ЗЗДН дава и широка възможност на неправителствени организации, юридически лица с нестопанска цел, известни като НПО-та, на юридически лица регистрирани по реда на Закона за търговския регистър и доставчици на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги, да разработват и организират изпълнението на различни програми свързани с лица извършители и жертви на домашно насилие. Ежегодно със закона за държавния бюджет на република България по бюджета на Министерството на правосъдието се определят средства за финансиране на проекти на тези юридически лица с нестопанска цел. За съжаление този неправителствен сектор, се оказва неспособен за дейност по предотвратяване на случаите на домашно насилие, както показва и статистиката от последните години. Нещо повече – случаите се увеличават. Публичното вменяването на българската жена на ролята на жертва, както виждаме все по-често напоследък, са пагубни за българското общество. Вменяването на българката на това, че е жертва, внушаването на това, че мъжът в семейството е неин изконен враг и по презумпция насилник, крайното еманципиране на жената, има фатални последици върху българското семейство, тази основна клетка не само на българското, но на всяко едно общество. И всичко това се спонсорира от националният бюджет.
Статистиката на увеличаване на нещастните случаи, на убийствата, на броя на жертвите на домашно насилие, показва, че се върви не в правилната посока. Промените в ЗЗДН трябва да са точно обратните на тези, които се предлагат в момента и които за щастие не бяха приети от Българския Парламент в края на януари месец, 2023 година. Трябва да се работи точно в обратната посока – не на по-нататъчно фрустриране, чрез задълбочаване на ограниченията, което довежда до все повече жертви, а в посока на възможност за диалог и разбирателство и изясняване на възникналият конфликт и случаи на насилие, без допълнително юридическо утежняване на казусите. Изясняване и разрешаване по възможно най-безболезнен и за двете страни начин.