Георги, говори ни - всички те слушаме и жадно очакваме твоите думи! Очакваме посланието ти към българския народ! Ти сбъдна една десетилетна, може би столетна, мечта на българският творец - писател и поет – да спечелиш истински голяма литературна награда, да получиш несъмнено международно признание…! Българският народ, очаква твоето слово.
Такива като мен, не можаха да получат литературно признание през годините, не бяха по никакъв начин стимулирани в тяхното творчество или пък след определена изява постепенно бяха маргинализирани. Аз приех този свой дял. Съгласих се с това, че нямам място в литературните конкурси, че размислите ми по определени теми остават неясни за хората и са несподелени от обществото, че няма смисъл да пиша. Вече го правя единствено за собствено удоволствие и за да има самият аз какво да си препрочитам през годините – отново за собствен кеф. Не очаквам никаква подкрепа и интерес от никого, освен спорадичен и случаен от някоя регионална, бита-полуобита медия или някой легално-полулегално онлайн издание.
Но ето, ти днес си признат и призван да говориш пред обществото. Ти, който си намерил път към сърцата на читателите, ти, който си уловил пулсът на времето, ти, който си се слял с местната и международната душа и си я изразил по творческо-художествен начин. За което и си получил това огромно литературно признание – наградата „Букър”.
Днес имаш задължение към българския народ - знаеш го добре като поет и интелектуалец. Имаш задължение да дадеш своите напътствия към българския народ в тези съдбовни, а те кога ли не са били такива, времена. Обърканият и разделен български народ очаква да чуе твоите напътствия, очаква да чуе твоето слово. Слушаме те с повишено внимание – говори!